Определение № 221 от 15.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Монтана, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно наказателно дело № 20261600600336 по описа за 2026 година С определение № 279,постановено на 9.Х.2026 г. по ЧНД №1093 по описа му за 2026 г. Районен съд-Монтана е взел по отношение на обвиняемото лице Д. П. Й. мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 966 по описа на РУ на МВР-Монтана за 2026 г.Така постановеното определение се обжалва с въззивна жалба по реда на чл.64,ал.7 от НПК от Й. чрез упълномощения му защитник с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане за отмяна,респ.изменяване на посочената найтежка мярка за неотклонение с друг вид от предвидените,но по-лека като резултат.В съдебно зцаседание жалбоподателят чрез своя защитник поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена съобразно искането в нея,като се отмени акта на първия съд,съответно бъде променена и мярката за неотклонение в полека такава.

Прокурорът поддържа становище за неоснователност на жалбата,като предлага да се потвърди взетата мрка за неотклонени.

Разглежданата жалба е депозирана в законовия срок и от овластено лице с правен интерес за обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество и ОСНОВАТЕЛНА поради изложените по-долу съображения:

Както и решаващият съд е посочил в постановения от него,обжалван в настоящото производство съдебен акт,не може да се възприеме,че е активирана презумпцията за опасност от отклоняване от наказателно преследване или лицето да извърши друго престъпление,за да е необходимо вземане на най-тежката мярка за неотклонение,като функцията на този институт е именно осигуряване на лицето за нуждите на досъдебното производство,но не би следвало да се възприема като способ за събиране на доказателства в рамките му,както и да служи като наказание за деяние,чието 1 доказване пред съда предстои.В тази връзка са основателни и мотивирани аргументите в жалбата за вътрешно противоречие в разглеждания акт на първия съд,както и позоваването на трайната практика на ВКС и ЕСПЧ за необходимостта от вземането на най-тежката мярка за неотклонение-„задържане под стража“,както и за липсата от тази необходимост като в конкретния случай.Също основателно е твърдението в жалбата,че с оглед ранния етап от разследването не са ангажирани достатъчно относими доказателства като експертни заключения,които да установят наличие на обосновано предположение относно състава на твърдяното престъпление,както и авторството на обвиненото лице в извършването му,като при несигурност в това обстоятелство се разколебава цялостната конструкция от наложителността за вземане на най-тежката мярка за неотклонение,в която основополагащо условие е установяване на обосновано предположение в извършителството на твърдяното престъпление.Също следва да се отбележи,че ако лицето е с различна от най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“то не би възпрепятствало разследването,чиято процесуална задача е да установи по надлежния начин,именно чрез ангажиране и анализиране на съответни относими доказателства фактите с оглед предоставяне пред съда на годно обвинение,по което да се произнесе.Единствено положителната съдимост не следва да мотивира вземането на разглежданата мярка за неотклонение,която се прилага само при необходимост и в регламентирани от закона случаи,като процесния не е такъв,което обуславя твърдяната с жалбата незаконосъобразност на съдебния акт,с който е определена и обоснованост на жалбата,чрез която се атакува

От изложените доводи съставът на въззивния съд оценява обжалваното определение като вътрешно противоречиво,съответно и неправилно,което води и до неговата незаконосъобразност,с оглед на което,предвид горното и на основание чл.64,ал.9 НПК Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява определение № 279,постановено на 9.Х.2026 г. по ЧНД №1093 по описа за 2026 г. на Районен съд-Монтана,както и взетата с него мярка за неотклонение „задържане под стража“, вместо което

ПОСТАНОВИ :

Взема по отношение на Д. П. Й.,ЕГН ********** мярка за неотклонение „парична гаранция“ за сумата 700 евро,вносима в 14-дневен срок.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3