Решение № 3466 от 09.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3466 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330120490 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Т. Д. Д. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Твърди се, че на 08.12.2020 г. е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***, а с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, като била усвоена заемна сума от 500 лв. Счита, че двата договора са нищожни, като действително приложимият между страните ГПР е различен от посочения в договора. В същия следвало да се включи възнаграждението за поръчителя. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство не отговаря на правилата на чл. 138 ЗЗД, тъй като потребителят не следва да е страна по този договор и че с този договор се прехвърля задължението да направи оценка на кредитоспособността. Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът, са в изключителен интерес на търговеца и водят до извода на хипотезата на чл.

143 ЗЗП. Кредиторът е уговарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Въз основа на изложеното счита, че уговорката за учредяване на обезпечение не е породила действие, а договорът за поръчителство бил с акцесорен характер и можел да съществува единствено при действителен договор. Счита също, че длъжникът не е получил никаква престация по договора за поръчителство и е нарушен принципът на справедливост. Въз основа на изложеното моли съда да прогласи нищожност на договора за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство и да осъди „Кредисимо“ да върне сумата от 20 лв. платена възнаградителна лихва по договора за кредит, а също така да се осъди „Кредисимо“ да възстанови на ищцата заплатените от нея суми в размер на 20 лв., извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство.

1

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“. Представя договора за кредит, признава сключването му, сочи че към депозиране на исковата молба задължението към ответника е изцяло доброволно предсрочно погасено. Не оспорва плащането на сумата от 20 лв., с която били погасени задължения, различни от главницата. Не оспорва, че по сметката му е постъпила сума от 20 лв., с която са погасени задължения по предоставяне на поръчителство. Излага подробни съображения, че правилно е посочил и формирал ГПР, както и че чл. 4 от договора за кредит допускал потребителят да си избере необезпечен кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителя не попада в понятието общи разходи, а е възнаграждение по договор за поръчка. Моли за отхвърляне на исковете, присъждане на разноски и оспорва предпоставките по чл. 38 ЗА.

Ответникът „Ай Тръст“ също е подал отговор на исковата молба в срок.

Оспорва исковете по основание и размер, моли да бъдат отхвърлени, не оспорва сключването на договорите, представя договор за поръчителство.

Твърди, че е налице предсрочно погасяване. Описва механизма на сключване на договора и намира, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва в ГПР и че не съставлява разход по кредита. Моли да му се присъдят разноски и оспорва предпоставките по чл. 38 ЗА.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, т. 19 ЗЗП по отношение на договора за кредит, и чл. 138, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.

146 ЗЗП по договора за предоставяне на поръчителство, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За основателността на исковете следва да се установи сключването на договорите, основания за тяхната нищожност и плащане на съответните суми от ищеца на ответника „Кредисимо“ ЕООД в изпълнение на нищожните договори.

Безспорно е между страните, че са сключени сочените в исковата молба договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и плащането от ищеца на ответника „Кредисимо“ ЕАД на сума от 20 лв. за задължения над главницата и 20 лв. за погасяване задължението за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Безспорно е още, че в ГПР не е включено това възнаграждение.

Въз основа на тези факти, може да се направи извода, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР не е правилно посочен. В него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което според съда също съставлява разход по кредита. Това извод следва от факта, че в договора за кредит се предвижда като вариант на обезпечение – сключването на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и одобрено от кредитора юридическо лице (пар. 17 от ОУ към договора). В последния случай договорът с това юридическо лице следва да се сключи до 48 часа от подаване заявлението за кредит, а срокът за одобрение в този случай е до 24 часа от 2 предоставяне обезпечението. Изложеното води до извод, че изборът на обезпечение чрез одобрено от кредитора лице дава възможност за по-бързо отпускане на кредита. В случая това лице е свързано с кредитора, доколкото съгласно обявената в Търговския регистър информация кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

От една страна, кредиторът е одобрил като обезпечение именно свързаното с него лице, на което е едноличен собственик, от друга страна, това обезпечение създава приоритет за потребителя за по-бързо разглеждане искането му за кредит. В същото време, възнаграждението за поръчителя е допълнителна печалба за самия кредитор, който икономически поръчителства сам на себе си.

Всичко изложено определя обезпечението като разход по кредита, чието невключване в ГПР води до недействителност на договора за кредит. Искът е основателен.

Договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с нормата на чл.138, ал.2 ЗЗД, тъй като обезпечава нищожен дълг. Този иск също е основателен.

По отношение на осъдителния иск, плащането на сумите е безспорно между страните. Установява се от договора за кредит, че по него няма други задължения освен за главница и лихва, поради което признанието на ответника, че сумата от 20 лв. е платена за задължения над главницата, означава, че плащането е именно за възнаградителна лихва. Останалите 20 лв. също са платени по сметка на кредитора „Кредисимо“ ЕАД в изпълнение задължението по договора за предоставяне на поръчителство. С оглед извода за недействителност на двата договора сумите се явяват платени без валидно правно основание. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, след като е получил плащане на възнаграждението за поръчителя, е нямал други права, освен да върне тази сума на потребителя. Поради което е без значение дали сумата е останала в него или е предадена на поръчителя. Такова плащане кредиторът би извършил на свой риск. Ето защо следва да бъде осъден да плати на ищеца получените без основание суми от по 20 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.11.2024г., до окончателното плащане.

При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е сторила такива за държавна такса от 150 лв. (100 лв. за исковете за недействителност на договора за кредит и по чл.55 ЗЗД и 50 лв. по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД) и адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА. С оглед възраженията на ответниците, ниската сложност на делото и цената на предявените искове, той следва да се определи в общ размер на 480 лв. – 300 лв. с ДДС от ответника „Кредисимо“ ЕАД и 180 лв. с ДДС от ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от Т.

Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, 3 ал.1, т.10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит с № ***/08.12.2020г., сключен между тях, е недействителен, тъй като не съдържа реално приложимия годишен процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на Т. Д. Д., ЕГН **********, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД: сумата в размер на 20 лв., платена за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит с № ***/08.12.2020г. и сумата в размер на 20 лв., платена за възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2020г., които суми са получена от „Кредисимо“ ЕАД без основание, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от подаване на исковата молба – 27.11.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на:

Т. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 100 лв. за държавна такса;

Еднолично адвокатско дружество ***, ЕИК:***, сумата в размер на 300 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", по предявения от Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, вр. с чл.138, ал.2 от ЗЗД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 08.12.2020г., сключен между тях, е нищожен поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да плати на:

Т. Д. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 50 лв. за държавна такса;

Еднолично адвокатско дружество ***, ЕИК:***, сумата в размер на 180 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4