Решение № 2371 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2371 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110206445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Й. Р. срещу електронен фиш серия К № 10579688 от 22.03.2025 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на С. Й. Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди чрез адвокат Г., че не е приложена снимка относно местонахождението на АТСС и протокол съобразно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Претендира разноски по реда на член 38 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „,,***''“, рег. № ,,***'', към датата на нарушението е собственост на С. Й. Р.. На 22.03.2025 година около 13.32 часа С. Й. Р. управлявала автомобила в град София, бул.“Сливница“ № 127-129 с посока на движение от ул. “Чавдарица“ към ул.“Насте Стоянов“ с 87 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч,.

Нарушението е установено с АТСС от стационарен тип, чието местоположение на бул.

„Сливница“ № 127-129 се установява от писмо от ОПП$СДВР с предоставени GPS координати. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно марката и регистрационния номер на процесното МПС (лист 9 от делото на съда).

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по 1 метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл.

189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 87 км/ч (след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

Изискването за снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 (отменен с ДВ брой 34 от 2026 година) от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата към момента на нарушението е съществувало само за мобилните АТСС. Това следва от систематичното тълкуване на разпоредбата с член 10, ал.1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 година, който гласи, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. В процесния случай, видно то удостоверение за одобрен тип средство за измерване и от писмо на ОПП-СДВР на лист 34 от делото се касае за стационарна видео-радарна система.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 87 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч,за населено място.

Съгласно член 188, ал.1, изречение второ от ЗДвП, когато МПС е предоставено за управление на друго лице и собственикът не посочи кому е предоставил МПС административното наказание да се налага на собственика на МПС. По реда на член 189, 2 ал.5 от ЗДвП собственикът разполага с възможност да посочи лицето, което фактически е управлявало МПС и е извършило нарушението като предостави копие от неговото СУМПС, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал. В такъв случай, член 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че наказанието се налага на законния представител на дружеството.

Използването на АТСС за установяване на нарушения на скоростния режим априори изключва установяване на самоличността на водача, тъй като установяването на нарушението е без водачът да бъде спиран от полицейски служители, поради което законодателят е предвидил оборима презумпция, че наказанието се налага на собственика, която може да бъде оборена с подаване на декларация с посочване на конкретно лице, управлявало автомобила и осъществило нарушението.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявала процесния лек автомобил със скорост от 87 км/ч при ограничение на от 50 км/ч за населено място.

Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.

На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 10579688 от 22.03.2025 година, с който на основание член 189, ал.4 връзка член 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на С. Й. Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Й. Р., ЕГН **********, да заплати на СДВР 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3