Решение № 410 от 11.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. С., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Т.а Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500951 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 144 /105/ от 14.09.2022 г., постановено по гр. д. № 751/2021 г. по описа на Районен съд – С., А.П.И. е осъдена да плати на „Б.В.И.Г.“ АД следните суми: сумата от 937.40 лв., представляваща изплатено от „Б.В.И.Г.“ АД застрахователно обезщетение по щета № 470420202013909 на собственика на увреден л. а. „Ланд Ровер - Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ------- за причинени материални щети на автомобила при настъпило на 19.03.2020 г. ПТП, изразяващо се в преминаване на същия автомобил през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път II-62, км.

76+500, с посока на движение от гр. Д. към гр. С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 17.11.2020 г., до окончателното плащане; сумата от 16.66 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата за периода от 15.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 17.11.2020 г. С решението ответникът е осъден да плати на ищеца и разноските по делото - 50 лв. за държавна такса, 280 лв. за възнаграждение на вещо лице и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

1

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Тези изводи са правилни.

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени в първоинстанционното решение, е надлежно установено следното: При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а. „Ланд Ровер - Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № --------, собственост на „Е.А.“ ЕООД и управляван от И.С.Т., в размер на 937.40 лв. Причинените щети са в пряка причинна връзка с произшествието. Автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка „Каско стандарт“, сключен с „Б.В.И.Г.“ АД със застрахователна полица № 4704200200000083, със срок на действие от 09.30 ч. на 25.01.2020 г. до 23.59 ч. на 24.01.2021 г., като е уговорено основно покритие пълно каско и допълнително покритие помощ на пътя, като неразделна част от договора са и общите условия на застрахователя по този вид застраховка. След подаване на заявление от собственика на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка на 14.04.2020 г. е платено застрахователно обезщетение в размер на 937.40 лв. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто път II-62 безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С регресна покана, получена от ответника на

15.09.2020 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено.

2

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения.

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Видно от представените по делото общи условия по застраховка „Каско стандарт“, клаузата пълно каско включва покритие на щети, причинени от пожар и природни бедствия, както и допълнително покрити рискове, сред които е и ПТП, довело до повреда на ППС. Обстоятелството, че общите условия не съдържат подписи на страните и дата не води до обратен извод, тъй като, както е изложено и в отговора на въззивната жалба, от представената по делото застрахователна полица се установява, че застрахованият е информиран за съдържанието на всички документи, представляващи неразделна част от застрахователния договор, получил е екземпляр от тях и ги приема. Доколкото самата полица също не носи подписите на страните /което съдът обсъжда само във връзка с възражението за липсата на реквизити на общите условия като част от застрахователния договор, а възражение досежно реквизитите на полицата не е наведено/ следва да се отбележи, че при извършване на плащане на застрахователната премия и приемане на това плащане от застрахователя договорът за застраховка е валиден независимо дали застрахователната полица е подписана, тъй като писмената форма, в каквато съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ се сключва застрахователният договор, е спазена съгласно чл. 293, ал. 4 КЗ. В този смисъл е и константната съдебна практика. Ответникът не е оспорил факта на плащане на застрахователната премия, а в случая и последващото поведение на застрахователя - надлежно приемане на претенцията за щета, възлагане извършването на оценка на щетите, плащане на обезщетение, несъмнено налага извод за обвързаност на страните по застрахователното правоотношение от сочения договор, неразделна част от който са и общите условия.

Във въззивната жалба /а също и още в отговора на исковата молба/ е наведено възражение относно доказателствената сила на съставения за ПТП КП от гледна точка на това, че съдържа констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното: Протоколът за ПТП като писмено доказателство е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, но само в случай, че е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения му по установените форма и ред. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС /освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, за което обаче не са 3 ангажирани доказателства по делото, не се и твърди да е било налице това изключение/. След като представеният по делото протокол за ПТП не е бил съставен от длъжностното лице в кръга на служебните му задължения /поради липса на такова задължение съгласно горецитирания текст от наредбата/, съответно и по установения ред /доколкото наредбата предвижда в кои случаи се съставят протоколи за ПТП, като настоящият не е такъв/, той губи качеството си на официален удостоверителен документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила. Това обаче не променя крайните изводи, тъй като, от една страна, длъжностното лице, което е съставило КП, принципно притежава удостоверителна компетентност за удостоверяване на факти, свързани с настъпило ПТП, и за изготвяне на протокол за ПТП, т. е. протоколът не е изцяло лишен от доказателствена сила, от друга страна констатациите в КП се подкрепят от останалите доказателства по делото /САТЕ и писмени доказателства/.

Неоснователно е и възражението относно неизготвянето на снимков материал от длъжностното лице, съставило КП, съгласно изискването на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Това задължение е налице /както е изложено и в отговора на въззивната жалба/ само в случаите, в които ПТП задължително се посещава от органите на МВР – „Пътна полиция“ и се съставят документи за повреди на МПС, какъвто, както вече се изложи, не е настоящият случай. А относно възможността на застрахователя да изготви снимков материал /съгласно чл. 7, глава III от ОУ/ – това е само право, предвидено в интерес на застрахователя /за да може да провери обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. чрез оглед и заснемане на местопроизшесствието/, но не и негово задължение, изпълнението на което да обуславя основателността на претенцията.

Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно формулирано и то своевременно – в отговора на исковата молба/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това възражение се основава, не са ангажирани доказателства по делото от страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните факти, а именно въззивникът.

Останалите доводи, изложени във въззивната жалба, са ирелевантни.

С оглед гореизложеното поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото за адвокатско възнаграждение /други разноски не са сторени от страната/. Сторените от страната разноски за възнаграждение на адвокат са в 4 размер на 400 лв., претендира се и ДДС върху възнаграждението /в непълен размер/. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. С оглед неголямата фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че дължимото възнаграждение следва да се определи в минимален размер.

Съгласно настоящата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения този минимален размер е /съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1/ 400 лв., в какъвто размер е и претенцията на страната, но към момента на плащането на това възнаграждение е действала редакцията на наредбата, обн. в ДВ - бр. 68 от 31.07.2020 г., съгласно която минималният размер на възнаграждението с оглед цената на исковете е 300 лв., съответно разноски в този размер следва да се присъдят на страната. Върху възнаграждението не следва да се присъжда ДДС, тъй като не са представени доказателства за регистрация по ЗДДС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 /105/ от 14.09.2022 г., постановено по гр. д. № 751/2021 г. по описа на Районен съд – С..

ОСЪЖДА А.П.И. с БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. С., бул.

„М.“ № 3, представлявана от председателя на УС И. И., да плати на „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. “П.“ № 5, представлявано от изпълнителните директори И. Г. и Т. И., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение.