Решение № 5918 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5918 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110152339 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Алианц България“ АД срещу „ЗД Бул Инс“ АД, с която ищецът е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2790,46 евро (5457,66 лева), представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № ******** по застраховка „Каско“ във връзка с настъпило ПТП на 10.02.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 413,09 евро (807,94 лева), представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 24.10.2024 г. до 18.11.2025 г.

Ищецът твърди, че 10.02.2024 г., в гр. София, е реализирано ПТП с участието на л.а. марка „Т“ модел „А“ с рег. № ******, управляван от С. Ю., който при движение по ул. „СВ. Т“ поради недостатъчен контрол върху автомобила удря странично паркираният л.а. марка „М“ модел „***“ с рег. № ******, в резултат на което са нанесени щети върху последния автомобил. За реализираното ПТП е съставен двустранен протокол. Ищецът твърди, че е застраховател по полица № ******* по имуществена застраховка „Каско“, клауза – „А“ – Пълно каско на .а. марка „М“ модел „***“ с рег. № ******.

1

Посочва още, че е заплатил на 01.07.2024 г. застрахователно обезщетение в размер на 7516,16 лева чрез заплащане в доверен сервиз на застрахователя, а именно „С.С.Р.“ ЕАД, извършил ремонта. С регресна покана ответното дружество било поканено да възстанови сума в размер на 7531,16 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответникът заплатил единствено сума в размер на 2073,60 лева. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение. Моли за допускане на СТЕ.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение с виновния водач по застраховка ГО, механизма на процесното ПТП, наличието на вина у застрахования при него лек автомобил. Оспорва причинно-следствената връзка между щетата на преден ляв фар на застрахования при ищеца автомобил и механизма на процесното ПТП, поради което поддържа, че изплатеното от него извънсъдебно обезщетение в размер на 2073,60 лева покрива действителните вреди. Сочи, че от представените от ищеца по преписката цветни снимки на увредения автомобил се констатира наличието на много лек приплъзващ удар по предната броня и не е възможно да се увреди и фара, евентуално, че не следва да се подменя целия фар с нов. Излага твърдения, че виновният водач е застрахован при ответното дружество и по застраховка „Каско“, по която е образувал преписка по щета, във връзка с процесното събитие, където се констатира, че ударът за л. а. „Т“ е ниско в дясно и няма как да се получи удар и щети горе в ляво за л. а. „М“. По изложените твърдения, моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на 2 вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача.

С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти при ответното дружество относно МПС марка л.а. марка „Т“ модел „А“ с рег. № ******, както че ищецът е застраховател по валидна сключена застраховка „Каско“ по отношение л.а. марка „М“ модел „***“ с рег.

№ ******. Не се спори, че на посочената дата и място е реализирано ПТП по посочения от ищеца начин, както и че ответното дружество заплатило на ищеца сумата от 2073,60 лева. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Спорен е единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение във връзка с реализираното ПТП.

В тази връзка по делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните. От същото се установява, че всички увреждания по застрахования при ищеца автомобил се намират в пряка и причинно следствена връзка с настъпилото на 10.02.2024г.

ПТП. Според вещото лице, към 10.02.2024г. л.а. е бил в експлоатация – 1 година, 2 месеца и 10 дни, считан от годината на първата регистрация – 2023г.

Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „М ГЛЦ“, изчислена на база цени на официален представител на марката към датата на ПТП е 7516,16 лева или 3842,95 евро. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че се наблюдава протриване на преден ляв фар, което не може да се възстанови и се подменя с нов.

Предвид горното, съдът намира, че предявения иск е доказан по 3 основание. По отношение на неговия размер съдът намира, че същият следва да бъде уважен в пълен размер. При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. От заключението е видно, че автомобилът е възстановен в официален сервиз на марката. По изложените съображения, обезщетението следва да бъде определено по стойност за възстановяване във фирмен сервиз за марката, която възлиза на 7516,16 лева, а с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, вземането възлиза общо 7531,16 лева. Доколкото ответникът е заплатил обезщетение в размер на 2073,60 лева, то искът в размер на 5457,66 лева е доказан по размер.

По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.412, ал.3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок от 30 дни от получаване на всички документи по щетата. Доколкото не се спори, че ответникът е заплатил частично регресната претенция на 23.10.2024г., то искът за мораторна лихва за периода 24.10.2024 до 18.11.2025г. е основателен, като изчислена с лихвен калкулатор същият възлиза на 413,09 евро /807,94 лева/.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал и доказал следните разноски: 137,81 евро – държавна такса; 100 евро – депозит САТЕ; 570,60 евро – адвокатско възнаграждение или общо 807,78 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на ЗАД 4

„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 2790,46 евро (5457,66 лева), представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, по щета № ******** по застраховка „Каско“ във връзка с настъпило ПТП на 10.02.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 413,09 евро (807,94 лева), представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 24.10.2024 г. до 18.11.2025 г.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 807,78 евро – разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5