Решение № 263962 от 14.06.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 14.06.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с.

ЛОРА ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 11773 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 149544 от 24.06.2019 г. по гр.д. № 26143 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 125-ти състав на основание чл. 422 във вр. чл

415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Б.Г.И. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** следните суми 1361, 96лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., включително отразена в общи фактури № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 01.09.2017 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава върху главницата в размер на 211, 16 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., сумата от 26, 23 лв. – дялово разпределение по фактури м.08.2015 г. до м. 07.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 01.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 4, 41 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 60818/2017 г. от СРС, 125 с-в и са отхвърлени предявените искове за сумата 10.20 лв. – главница за дялово разпределение по фактура № **********/30.06.2014 г. и обезщетение за забава върху тази главница в размер на 3, 09 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г.; Б.Г.И. е осъден да заплати на „Толпофикация София“ ВАД сторените разноски по делото 81, 67 лв. за заповедното производство и сумата от 1107, 64 лв. – за исковото производство. Решението е постановено с участието на трето лице -помагач на страната на ищеца “Т.” ООД.

Срещу така постановено Решение в частите, с които са уважени предявените установителни искове е депозирана въззивна жалба вх. № 5119099/11.07.2019 г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Б.Г.И., подадена чрез адв. П. С. – преупълномощена от назначения на първа инстанция особен представител адв.

П. З.. Съдържат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната част. Според жалбоподателят съдът неправилно не е уважил своевременно релевираното от него възражение за погасителна давност, като твърди, че вземанията на ищцовото дружство за 2014 г. са погасени по давност. Сочи, че не е доказано реално да е доставена топлинната енергия, чиято цена се претендира и липсват доказателства за точно изпълнение на задълженията на топлоснабителното дружество. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД.

Трето лице-помагач на ищеца

“Т.” ООД не е изразило становище по делото.

В откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. въззивникът Б.Г.И. не се явява, представлява се от адв. С., която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изпраща представител. По делото е постъпила подадена от юрисконсулт М.Ш.молба, с която се поддържа отговорът на въззивната жалба.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач “Т.” ООД не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2010789/24.04.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Б.Г. И., ЕГН ********** с която дружеството е поискало от съда да признае за установено на основание чл. 415 ГПК съществуване на вземанията му спрямо ответника за заплащане на сумата от 1617,05 лв., от които 1361,96 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., обективирана във фактури с № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., 36, 43 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до 04.2016 г., 211, 16 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., и 7,50 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от 01.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедно дело № 60818/17 по описа на СРС, 125 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б.Г.И., подаден чрез адв. П.С., преупълномощена от назначения му в първа инстанция особен представител адв. П. З.. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания за 2014 г. оспорва се основателността на претенцията за мораторна лихва. Сочи, че не са представени доказателства, от които да се установява, че реално е доставено количеството топлоенергия, чиято цена се претендира, освен това в абонатната станция липсвал законен топломер и доставената топлинна енергия не била премерена точно. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК “Т.”

ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Към делото е приложено заповедно дело № 60818/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3068913/01.09.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 11.09.2017 г., с която е разпоредено Б.Г.И. да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1398, 39 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 01.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, лихва в размер на 218,66 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.08.2017 г. и разноски по делото - 82, 34 лв., а именно 32, 34 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от обстоятелствата, че длъжникът е ползвал топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**********, аб. № 294195 и не е погасил задълженията си. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК на 26.03.2018 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта, като такива са представени на 24.04.2017 г.

Приета като доказателство е молба-декларация от 13.06.2002 г., подадена от Б.Г.И. до Директора на Т.Р.

„Люлин“ с искане да бъде открита партида на адреса в гр. София, ж.к. **********.

Посочено, че семейството на молителя се състои от 2 члена като топлата вода ще бъде заплащана по показания на узаконен /пломбиран/ водомер, а досегашният потребител е бил Г.П.И.. Документът съдържа подпис ответника, който не е оспорен.

Прието като доказателство е

Удостоверение за наследници № 000515/22.05.2002г., издадено от Столична община – Район Връбница, от което се установява, че след смъртта си на 03.05.2002 г. Г.П.И. е оставил за наследници съпругата си В.Я.И. и сина си Б.Г.И. – ответник по делото.

Приложен е списък от 30.11.1982 г. на брой живущи в апартаментите в жилищна сграда в ж.к. „*********в който срещу името на Г.П.И. са посочени брой на членовете в дома – 3 и е положен подпис.

Като доказателство по делото е приета и искова молба от 03.10.2016 г. на

Б.С.Ш.срещу Б.Г.И., с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж,, Връбница 1 / бивш ж.к. Надежда – V заст/, блок № *******По делото са приети като доказателство договор № 324/15.07.2011 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С. ЕАД- възложител и “Т.” ООД – изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост или в сграда с повече от един потребител, като възложителят заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис.

Като доказателство е приет протокол от 25.09.2002 г. на Общото събрание на етажните собственици от ж.к. “*******, в който е обективирано взетото решение да се сключи договор за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на всички радиатори в апартаменти с частично изключени до момента отоплителни тела, доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатични глави и индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти и съгласно системата за индивидуално измерване, прилаган от „Т.“ ООД. За абонатен № 294195 протоколът съдържа подпис, по отношение на който е придадено значение да е на Б.Г.И. и автентичността му не е оспорена. В протокола е посочено, че в имота са монтирани чугунени радиатори и 3 броя разпределители. Приет е и договор № 480/02.10.2002 г., сключен между „Т.“ ООД – изпълнител и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „*******- възложител, представлявана от упълномощени потребители, за доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Приета като доказателство е справка, издадена от „Т.С.“ ЕАД за абонатен № 294195, от която е видно, че в счетоводството на топлинното дружество към 15.08.2017 г. по отношение на този абонатен номер е отразено задължение за главница в размер на 1398, 39 лв., мораторна лихва в размер на 218, 66 лв., общо – 1617, 05 лв. Вземанията за главница представляват сбор от дължими суми за дялово разпределение за м. 06.2014 г., м. 08.2015 г., 09.2015 г., 10.2015 г., 11.2015 г., м. 12.2015, м.01.2016, 02.2016, м. 03.2016, м. 04.2016 г. и суми по издадени общи фактури от м. 07.2015 г. и м.07.2016 г. Приети като доказателства са съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за задължение в размер на 828, 72 лв. и съобщение към Фактура № ********** от 31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за задължение в размер на 533, 24 лв.

От третото лице – помагач “Т.” ООД са приложени: справка за разход на топлинна енергия за периода м.01.05.2014 г. – м.

01.05.2015 за абонатен № 294195 г., от която е видно, че суми по фактури за периода не са начислени и дължимата сума по изравняване е 828, 73 лв., като сумата за доплащане е 828, 73 лв. и справка за разход на топлинна енергия за периода м.01.05.2015 г. – м. 01.05.2016 за абонатен № 294195 г., от която е видно, че начислените суми по фактури зза периода са в общ размер от 656,30 лв., а дължимата сума по изравняване е 533, 24 лв., като сумата за получаване е 123,06 лв., Приложени са протоколи за неосигурен достъп в процесния имот

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София от 2014 г.

Пред първоинстанционния съд е прието още заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице при преценка на приложените документи по делото и предоставената информация от „Т.“ ООД и Топлорайон „Люлин“.

Посочено е, че топлинната енергия за абонатна станция за процесната сграда се измерва и отчита съгласно средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатна станция. Топломерът се отчита от служители на „Т.С.“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число от месеца.