Решение № 175 от 23.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

С. К. Попов при участието на секретаря Десислава Ц. В.а в присъствието на прокурора Д. Р. Н. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100600822 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от адв. М. Х., като защитник на подсъдимия Д., срещу присъда на ВРС от 08.04.2021г., с която подсъдимият В. Д. е бил признат за виновен за това, че на 10.01.2019 г. в с. Приселци, обл. Варна посредствено чрез Г. Г. е държал акцизни стоки без бандерол – 292 кг и 696 гр. „тютюн за пушене“ на обща стойност 65 856,60 лева и дължим акциз 44 489,79 лева - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1 от НК. ВРС е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален „строг" режим. Разноските по делото са възложени на подс. Д., а веществените доказателства са отнети в полза на държавата.

В жалбата по същество се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

За съществени нарушения на процесуалните правила се сочи нарушение на принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК за разкриване на обективната истина, за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и за събиране и проверка на доказателствата. Възразява се, че събраните доказателства не обосновават несъмнен извод за осъществяване на деянието, както и за фигурата на посредственото извършителство. Твърди се, че доказателственият прочит, направен от ВРС е погрешен, в следствие на което и формираните върху него заключения по фактите са неправилни, както и правният им анализ. Като отделно съществено нарушение на процесуалните правила се сочи такова по чл. 305, вр. чл. 303 от 1

НПК – деянието не е доказано по несъмнен начин, съдебният акт почива на предположения и не е мотивиран.

В заключение се настоява за оправдателна присъда или в условията на алтернативност – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.

В съдебното производство пред ВОС бе направен опит да бъде призован и изслушан свид. С. П. Д., който макар и обявен за ОДИ с мярка „Установяване на адрес“ не бе установен. В последното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. М. Х.. В пледоарията си по същество защитата навежда доводи, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, а именно такова по чл. 339, ал. 2 от НПК – неотговаряне на всички въпроси, поставени от защитата. В следствие на което въпросът за това въз основа на какви факти и обстоятелства се обосновава изводът относно посредственост на извършителството остава отворен. Поради това се счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в абсолютна непълнота в мотивите на първоинстанционния съд. Моли се за отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно поради недоказаност съгласно изискванията на чл. 302 и чл. 303 от НПК подсъдимият да бъде оправдан. Жалбоподателят поддържа изявлението на защитника си.

В последната си дума подс. Д. моли да бъде оправдан.

Представителят на въззивната прокуратурата моли да се потвърди присъдата, като я намира за законосъобразна, правилна и мотивирана, а наказанието за справедливо.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивният състав на ОС-Варна прие, че жалбата е основателна, досежно твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към постановената присъда. Като и наред с това, ВОС намира, че е извършено нарушение, изразяващо се в доказателствена необезпеченост и липса на коректен доказателствен анализ, който да доведе до максимално изясняване обстоятелствата по делото и съответно да допринесе за формиране на законосъобразни правни изводи.

Служебно съдът констатира и че при приложението на материалния закон, в посочената правна квалификация на деянието е посочена отменена разпоредба, действала към момента на извършване на деянието без изложени правни съображения за това.

Същевременно съдът откри и нарушение при индивидуализацията на вида и размера на наказанието, неотчитайки съдържанието на разпоредбата на чл. 56 от НК.

След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и преглед на обжалваната присъда, въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е негоден да бъде саниран във въззивното производство, тъй като липсата на съображения по определени въпроси поставят в невъзможност ВОС да го ревизира, като допуснатите процесуални нарушения следва да бъдат отстранени на етапа, в който са допуснати, поради 2 което се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Първоинстанционният съдебен акт е постановен при неизпълнение на задълженията на първоинстанцоинния съд по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, а именно: да осигури разкриване на обективната истина и да взема решения въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което освен, че е нарушение на основни принципи на наказателния процес, е довело и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Същевременно, съдържанието на присъдата е лишено от мотиви, които да отговарят на изискванията на разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК и непротиворечивата съдебна практика, мотивите към присъдата съдържат констатациите на съда, какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства. При противоречия на доказателствата съдията излага съображения, защо едни от тях се възприемат, а други се отхвърлят. Излага се вътрешното убеждение на съда и начина на формирането му по въпросите, които се решават при постановяване на присъдата, съгласно чл. 301, ал. 1 от НПК. Предвид на това и мотивите представляват задължителна част на присъдата и изготвянето им не според посочените изисквания е съществено процесуално нарушение.

По съществото си допуснатите нарушения според настоящия състав се изразяват в следните недостатъци на първоинстанционното съдебно производство:

На първо място, въззивният съд намира, че посочването на правна квалификация на деянието - такава по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1 от НК, която е била валидна преди изменението с ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г., е следвало да бъде мотивирано и уточнено, защото в процесния случай поставя страните в наказателното производство в невъзможност да разберат какъв е предмета на делото и да организират позициите и защитата си. В действащата към момента на постановяване на присъдата разпоредба на чл. 234, ал 3 от НК /ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г./ съответства на тази, посочена в присъдата по чл. 234, ал. 2 от НК, действала към момента на извършване на деянието. В действителност чл. 2 от НК възлага приложението на онзи закон, който е бил в сила по време на извършването на престъплението, освен ако до влизане в сила на присъдата последва различен, който е поблагоприятен за дееца. От това следва, че променената редакция на разпоредбите по чл. 234 от НК се явява нов закон. При постановяване на присъдата съдът следва да реши въпросите, визирани в чл. 301 от НПК, сред които стои и този за съставомерността на деянието и правната му квалификация. При мотивиране на присъдата си съдът дължи да изложи защо и кой закон се прилага, като ги съпостави, включително и кой се явява по-благоприятен за дееца и поради какви причини. Този пропуск на самостоятелно основание се явява основание за отмяна на постановения съдебен акт.

На следващо място, въззивният съд счита, че изводът за вида участие на свид. Г. като лице, несъзнаващо обективните характеристики на извършеното, се извежда само от дадените от него свидетелски показания, които в тази част остават неподкрепени по 3 категоричен начин от другите доказателства по делото. Този доказателствен анализ обаче се оказва недостатъчен за разкриване на обективната истина и установяване по безспорен начин на фактическата обстановка, съответно достигане до обосновани правни изводи досежно опосредственото извършителство. Субективното отношение на свид. Г. спрямо действията, които е извършвал, се крепи единствено и само на показанията, дадени от него и те изразяват една субективна и пристрастна оценка на неговите представи и възприятия по отношение на законосъобразността на фактически извършените от него действия.

Изразеното от свид. Г. е твърде вероятно да представлява израз на защитен механизъм с цел обясняване на участието му в престъпното деяние, без да е имал знание за фактическите обстоятелства, които му принадлежат. Още повече, предвид естеството на въпросите, по които е следвало да свидетелства, и след разясняване на правата му по чл. 121 от НПК, свидетелят е бил наясно, че може да откаже да дава показания по отношение на такива обстоятелства, които биха го уличили в извършване на престъпление. Поради изложеното, показанията на свид. Г. в частта, касаеща собствените му представи за противоправността на деянието, което е следвало да извърши, след като не са подкрепени с допълнителен доказателствен материал, не могат да бъдат възприети за достоверни и обективни и субективното му отношение към деятелността остава неразкрито. Това не позволява да се установи и подкрепи с категоричност механизма на процесното престъпление.

В мотивите на ВРС се констатираха и противоречия по приетите факти и обстоятелства, като първоначално районният съд възприема, че свид. Г. е участвал в наемане на автомобилите, с които е извършван превозът на чувалите с тютюн, а в последствие в правните си аргументи приема, че „е нямал отношение към наемането и заплащането на автомобила за пренос“. На следващо място се констатира некоректна констатация и относно това, че дейностите по натоварване, разтоварване на чувалите с тютюн се е осъществявало само в светлата част на денонощието, което видно от показанията на свидетеля, писмените доказателства – справка от АПИ и справки за телефонни разговори е било осъществявано в ранните часове на денонощието. В свидетелските показания на свид. Г. се разкрива и противоречие по отношение на това кой точно му е казал, че всичко с превозвания товар е наред, защото веднъж се твърди, че това е Венци, а веднъж се сочи да е било сторено от С.. Не е коментирана и ролята на пилотния автомобил.

Установените противоречия относно субективното отношение на свидетеля по отношение на процесната дейност, дестабилизира аргументацията на първоинстанционния съд и не може да бъде възприета от въззивната инстанция за категорично изградена. В този смисъл задълженията на първоинстанционния съд да осигури разкриване на обективната истина и да взема решения въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото се оказват неизпълнени.

Липсата на подкрепящи доказателства и съответен доказателствен анализ прави невъзможен стабилитета на постигнатия правен резултат. Основен принцип на наказателния процес е разкриване на обективната истина (арг. чл. 13 от НПК). При слагане край на съдебното производство съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята 4 компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да разкрият по най-пълен и обективен начин фактическата обстановка, която да се отъждествява с обективната истина. Едва след установяване на фактите, е възможно извеждане на правни изводи.

Още в този подготвителен момент районният съд не е положил всички усилия и не е взел всички необходими мерки, за да се постигне пълно разкриване на обективната истина, а е взел решение и постановил присъдата си, с което и принципът, заложен в чл. 14 от НПК, бива пренебрегнат. Неспазването на тези принципни положения налага повторно провеждане на съдебното производство при строго съблюдаване на тези принципи и полагане на максимални усилия за достигане на един доказателствено подкрепен извод.