Решение № 2682 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110202964 по описа за 2026 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Л. Д., с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 25-4332-032139/14.01.2026 г., издадено от Началник Група при ОППСДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв./511.29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Жалбата е подадена чрез адв.

И. С., с надлежно представено пълномощно.

С жалбата и в съдебно заседание от страна на адв. С. се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. При условията на евентуалност, в случай, че жалбата не бъде уважена е направено искане да се приспадне периодът, през който жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС със Заповед за налагане на ПАМ. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез своя юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното НП и моли за потвърждаване на същото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от името на процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността и законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

На 29.12.2025 г., около 15:35 часа жалбоподателят С. Д. управлявал л. а.

„,,***''“ с рег. №,,***'' в гр. София, по ул. „Никола Габровски“, с посока на движение от ул. „Тинтява“ към бул. „Симеоновско шосе“. Водачът е спрян за проверка на ул.

„Никола Габровски“ пред №1. При извършената му в 15:41 часа проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDM0219, тариран до месец януари 2026 г. бил установен положителен резултат за употреба на алкохол с концентранция на алкохола в размер на 0,99 на хиляда. На водачът бил издаден талон за медицинско изследване № 0179126/29.12.2025 г. за УМБАЛ „Св. Анна“. Талонът му бил връчен в 16,15 ч. с указание да се яви в УМБАЛ „Св. Анна“ за даване на кръвна проба до 45 минути от връчване на талона, т.е. до 17:00 часа.

За така констатираното от органите на реда бил съставен АУАН. Прието било, че водачът е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

В предоставения в талона срок, жалбоподателят дал кръвна проба, което било удостоверено с Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 833/30.12.2025 г. се установило, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето С. Л. Дивеко, се е доказало наличие на алкохол (етанол) в концентрация 0,82 промила в кръвта.

След получаване на този резултат, на 14.01.2026 г. било издадено обжалваното НП. Същото било връчено на жалбоподателя на 10.02.2026 г. С жалбата си до съда срещу връченото му НП жалбоподателят оспори резултатите и поиска извършването на повторен химически анализ на дадената от него кръвна проба. С протокол за химическо изследване №833 “/24.06.2026 г. е извършен анализ на контролната проба, като установената концентрация на алкохол (етанол) в същата е 0,76 промила.

С оглед разминаванията в концентрациите, в хода на съдебното следствие бе допусната и изготвена СМЕ, съгласно заключението на която отчетените концентрации на алкохол в кръвта на изследваното лице С. Л. Д. при първоначалния анализ от 30.12.2025 г. и при повторния анализ от 24.03.2026 г. не се различават с повече от 0,10 промила, т.е. разликата между тях е в границите на допустимата грешка при 2 газхроматографско изследване.

С оглед на зададения въпрос на експертизата, и след като са направени необходимите изчисления по формулата на В., вещото лице е изчислило и концентрацията на алкохол в кръвта на изследваното лице С. Д. към момента на управление на МПС – на 29.12.2025 г. в 15:35 часа, като е посочило, че същата е била 0,99 промила.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който не е подал възражения и впоследствие след връчване на АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

В конкретния случай съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства: талон за изследване №0179126 от 29.12.2025 г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози; протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 833/30.12.2025 г.; протокол за химическо изследване №833 “/24.06.2026 г. – повторен анализ; разпечатка от техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0219 за проба №2401; справка-картон на водача С. Л. Д.; Заповед №513з-10731/10.09.2025 г. на директора на СДВР; Заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и заключението на изготвената СМЕ.

В гореизброените доказателства не се съдържат съществени противоречия, същите в пълнота описват случилото се както при проверката на пътя, така и след пристигането на жалбоподателя в лечебното заведение и даването на пробите кръв пред медицинските служители, както и последвалото изследване на същата от експерти и установяването на точната концентрация.

Съдът кредитира с доверие и заключението на изготвената и приета по делото без възражения от страните СМЕ, от която се установява действителната концентрация на алкохол в кръвта към момента на преустановяване на управлението на МПС от страна на жалб. Д..

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и другите две заповеди, от които се установяват заеманите длъжности от 3 актосъставителя и наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.12.2025 г., за нарушение от същата дата, а НП - на 14.01.2026 г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази посочена в НП, като правилно в наказателното постановление е взета предвид концентрацията на алкохол въз основа на извършеното химическо изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба, а не показанията на техническото средство. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него.

Неоснователно се явява възражението за неяснота в НП относно това коя концентрация е взета предвид, доколкото в същото изрично е посочено, че с протокол за химическо изследване е установено наличие на алкохол, а именно 0.82 промила, като именно управлението на МПС с тази концентрация е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което и на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева/511.29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Нарушението е било правилно квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда забрана за водачите на МПС да управляват пътното превозно средство с концентранция на алкохол над 0,5 на хиляда. Редът за установяването на съответната концентранция е предвиден в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). В случая безспорно е установено, че водачът е управлявал МПС, когато е бил спрян от полицейските служители, които факти не се оспорват.

Първоначлано концентрацията на алкохол в кръвта е била установена с годно техническо средство, а впоследствие е бил попълнен талон за изследване по образец на приложение № 1 от Наредбата.

Правилно в талона е определено мястото, където следва лицето да се яви, ако желае да даде кръв, като в съответствие с чл. 6, ал.6, т. 2 от Наредбата, доколкото нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за вземане на кръвна проба за химическо лабораторно изследване, е определен срок за явяване до 45 минути, който е максимално допустимият по Наредбата за конкретния случай.

Жалбоподателят се е явил и е дал кръв. В съответствие с чл. 15 от Наредба № 4

1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са били взети 2 броя вакуумирани епруветки, които били предадени за изследване. От извършеното изследване се установила концентрация на алкохол от 0,82 промила в кръвта, което запълва състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Впоследствие от допълнителното изследване на контролната проба се установила концентрация на алкохол от 0,76 промила в кръвта. В случая отчетената разлика е в размер от 0,06 промила, т. е. същата не е два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2 от Наредбата (0,10 на хиляда), поради което и не е възложено изследване на контролната проба в друга лаборатория.

Освен това, от заключението на назначената и изготвена СМЕ се установява, че въз основа на всички изследвания, които са направени и въз основа на всички концентрации, които са установени, както с техническо средство Алкотест Дрегер, така и от двата химически анализа на кръвната проба /първоначален и повторен/, дадена от жалб. Д. и при приложение на формулата на В. е установено, че изчислената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя С. Д. към момента на управление на МПС – 29.12.2025 г. в 15:35 часа е била 0,99 промила.

При това положение, съдът счете, че правилно и законосъобразно в обжалваното НП е взета предвид концентрацията, отчетена при първоначалния химически анализа на кръвната проба, дадена от жалб. Д., а именно 0,82 промила, доколкото тя е най-близка до реалната, установена е по реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а именно чрез химическо лабораторно изследване, а също така е и най-благоприятна за нарушителя, съпоставена със заключението на изготвената СМЕ по делото.

При така изложеното, нарушителят правилно е бил санкциониран за извършеното от него нарушение със санкцията по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото кръвната му проба е отчела количество на алкохол между 0,8 и 1,2 промила.

Кумулативно предвидените наказания са в абсолютен размер – глоба в размер на 1000 лв. (с еврова равностойност 511, 29 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като същите са били правилно определени от административнонаказващия орган.