Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 15.10.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 412/2025
Вид
Решение № 223
Подписан
15.10.2026
Състав
Аделина Троева

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Монтана, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря С. Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20251600100412 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл. 511, ал. 3 от и по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Р. А. М. твърди, че на 16 май 2025 г. като водач на лек автомобил „ХХХ“ с ДКН *** претърпял транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на товарен автомобил ХХХ с хърватски регистрационен № ***.

Последният виновно нарушил правилата за движение по пътищата като се движел с несъобразена с релефа и пътните условия скорост, навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал с автомобила на ищеца. При инцидента ищецът получил травма на главата, която била преценена като лека от медицинския екип и той бил освободен за домашно лечение. Състоянието му обаче се влошило, той на няколко пъти получил припадъци, бил чувствителен към светлина, имал тежко главоболие, световъртеж и гадене. Това наложило отново да потърси лекарска помощ и му била поставена диагноза „комоцио синдром, мозъчно сътресение без открита травма, травматична епилепсия“ и бил настанен в лечебно заведение в гр. В.. По време на престоя получил тонично-клоничен гърч. След изписването му от болница за домашно лечение ищецът изпитвал тревожност, безсъние, страх от управление на автомобил.

По реда на КЗ ищецът отправил искане до НББАЗ за изплащане на обезщетение за понесените вреди и получил обезщетение за имуществени вреди от 700 лв и за неимуществени в размер на 4000 лв. Като счита така определените обезщетения за 1 несправедливи и несъответни на действителните вради, ищецът моли да бъде осъден ответникът да му плати 13 293,59 евро обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответника – 6 юни 2025 г., до окончателното изплащане.

Ответникът НББАЗ в писмен отговор признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност, „Зелена карта“, за влекач ХХХ с хърватски регистрационен номер ***, както и отправянето на искане от ищеца на 9 юни 1 Рег.№ 133 / 10.03.2026 г. за изплащане на обезщетение, а също и плащанията, извършени от Бюрото. Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като излага доводи, че вече платеното обезщетение справедливо обезщетява ищеца за вредите, които действително е понесъл. На второ място оспрова механизма на ПТП, описан в исковата молба, като изтъква, че липсва акт по чл. 300 от ГПК, установяващ вината на водача на товарния автомобил. Поддържа, че ищецът е управлявал автомобила с превишена и несъобразена с метеорологичните условия скорост, не се е движил в най-дясната част на своята пътна лента, не е предприел своевременно намаляване на скоростта и/или аварийно спиране от момента на възникване на опасността, за да избегне удара с насрещно движещия се товарен автомобил. При условията на евентуалност НББАЗ въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец, който е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Оспорва всички описани от ищеца болки и страдания, извън тези, посочени във фиша за спешна медицинска помощ, съставен непосредствено след инцидента: мекотъканна травма на главата без кървене и хематом. Поддържа, че в епикризата, представена от ищеца, е налице противоречие между проведените образни изследвания и поставената диагноза. Оспорва наличието на причинна връзка между пътния инцидент и описаните в последващите медицински документи комоцио, мозъчно сътресение, травматична епилепсия.

Ответникът Сдружение „НББАЗ“ моли искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен като неоснователен, а като акцесорен да бъде отхвърлен и искът за обезщетение за забавено плащане.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

На 16 май 2025 г. ищецът Р. М. пътувал по второкласен път 13 от с. Крапчене към гр. Криводол, като управлявал лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ***. В обратна посока пътувал товарен автомобил ХХХ с рег. № ***, управляван от хърватски гражданин. Пътят е с две ленти за движение, разделени от непрекъсната осева линия.

На километър 2,5 водачът на товарния автомобил навлязъл в насрещната лента за движение и последвал сблъсък между него и лекия автомобил „ХХХ“, управляван от 2 ищеца. Зоната на контакт между двете МПС е в ремаркето-цистерна на товарния автомобил и странично на лекия автомобил. Според вещото лице по приетата автотехническа експертиза се касае до приплъзващ страничен удар между двамата участници в инцидента. Вещото лице, използвайки единствените налични данни от протокола за ПТП, съставен от служител на ОД на МВР – Монтана, непосредствено след катастрофата, стига до извод, че поради това че ПТП се е случило през нощта при движение на фарове, разстоянието, от което водачът на товарния автомобил е могъл да забележи опасността, е по-късо от опасната зона за спиране. След удара влекачът на товарния автомобил е намерен в неговата пътна лента, а ремаркето – частично в насрещната лента, налага извод, че водачът на товарния автомобил е направил опит да избегне удара, но това е било невъзможно.

За водача на лекия автомобил избягването на удара е било възможно, ако се е движил в най-дясната част на своята пътна лента. За него важат същите ограничения на възможностите за реакция, обусловени от ограниченията във видимостта поради движение на фарове и по-краткото време, необходимо за реакция.

Скоростите на движение на двамат участници не могат да бъдат определени, тъй като не е бил извършен оглед, който да снеме необходимите измервания и да фиксира оставените на място следи.

Данните за пътния инцидент се извличат от протокола за ПТП, съставен от служител на ОД на МВР – Монтана. Този официален писмен документ има доказателствена стойност относно участниците в ПТП, времето, мястото и пътните и атмосферни условия, констатираните видими щети по автомобилите. Приложените към протокола фотоснимки не носят значима информация поради лошото им качество.

Те обаче са достатъчно ясни, за да се види, че след сблъсъка товарният автомобил е спрял изцяло в своята пътна лента, а лекият автомобил е намерен извън пътя в дясно по посока на неговото движение.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля Л. – служителя на КАТ, посетил местопроизшествието и съставил Констативния протокол.

При така установения механизъм на ПТП съдът намира, че причината за възникване на удара е движение на двете МПС твърде близо до осевата линия и ненавременната реакция както на шофьора на товарния автомобил, така и на шофьора на лекия. МОС приема, че ПТП е възникнало поради поведението на двамата водачи, като и двамата не са съобразили управлението на превозните средства с конкретните пътни условия – мокър асфалт и движение на фарове през нощта.

При изследване на поведението на двамата водачи се установи, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, каквото задължение той има съгласно ЗДвП. По тялото му няма характерните наранявания, които правилно поставеният колан би причинил при удар, в приложените медицински документи не са описани 3 такива. На следващо място вещото лице по автотехническата експертиза посочва, че при правилно поставен колан отклонението на тялото при удар би било 5 см. От това следва, че той не би достигнал части от интериора на автомобила, в които да удари главата си. Неспазване на задълженето за поставяне на предпазния колан по време на движение е съпричиняващо действие, с което самият пострадал при ПТП е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Травмите, получени от ищеца при инцидента, са били описани най-напред във фиша за спешна медицинска помощ от медицинския екип, посетил местопроизшествието: повърхностни травми на главата без кървене и хематоми. Една седмица след ПТП ищецът е постъпил в МБАЛ „Хр. Ботев“ – В. с оплаквания от главоболие, световъртеж и гадене. Поставената диагноза е травма на главата, комоционен синдром, травматична епилепсия. Престоят в болницата е продължил четири дни (епикриза от 25 май 2025 г.).

Вещото лице по медицинската експертиза след обсъждане на данните от всички приложени медицински документи прави извод, че описаните травми на главата е възможно да са получени при описаното ПТП, но изключва възможността ищецът да е отключил травматична епилепсия в резултат на понесения удар в главата.

Епилепсията е заболяване на главния мозък, което се проявява чрез повтарящи се припадъци. Заболяването се констатира след високоспециализирани апаратни изследвания, които се провеждат от специалисти в областта на неврологията и неврохирургията. В случая е описан един припадък в епикризатата от МБАЛ-В., но не са представени доказателства за провеждани изследвания с ЯМР, КАТ и ЕЕГ, нито за консултация с невролог. Ищецът е бил лекуван в хирургично отделение, проведена е рентгенография на черепа, която не е констатирала травматични увреди на черепните кости, а компютърната томография не е открила контузионни лезии в мозъчния паренхим и течни колекции в пространствата на мозъчните обвивки на ищеца (видно от епикризата). Лезиите са физическа следа върху мозъчната тъкан, която би могла да сочи на данни за мозъчно увреждане, което да е толкова сериозно, че да отключи епилепсия, но такива не са открити.

Не са представени данни ищецът да е продължил лечение на епилепсията или да са регистрирани последващи прояви на заболяването, няма назначена терапия, няма провеждани допълнителни изследвания в специализирана клиника с оглед спецификата на заболяването.

МОС намира, че твърдението за получена трваматична епилепсия в резултат на разглеждането ПТП, е опровергано. За установени съдът приема повърхностните травми на главата и последвалите усещания за болка, дискомфорт и неудобства, които са отшумели в кратък период от време, без да се наблюдават остатъчни явления към момента, както и без усложнения от медицинска гледна точка.

4

От показанията на свидетелката С. В., съпруга на ищеца, е установено, че катастрофата създала емоционално напрежение у съпруга й, развил страх при шофиране, а нощем се събуждал неспокоен. Свидетелката описва и състоянието му непосредствено след катастрофата, когато той изпитвал болки, а заявява, че неприятните усещания не са отшумели и психиката му е трайно повлияна.

Негативните емоции, описани от свидетелката, не нахвърлят обичайната човешка реакция при стресово събитие като автомобилна катастрофа. Не се установяват трайни психични травми, довели до промяна в поведението.

Като изхожда от критерия за справедливо обезщетяване на вредите, въведен с чл. 52 от ЗЗД, МОС намира, че понесените от ищеца неимуществени вреди биха били компенсирани с обезщетение от 4 000 евро. Увреждането, причинено на М. не е било тежко, възстановявал се е при домашни условия, усложнението, наложило настаняване за 4 дни в болница, не е било животозастрашаващо и е било лекувано без хирургична намеса. Общо периодът на възстановване е бил няколко седмици без да са останали трайни увреждания.

Определеното обезщетение следва да бъде редуцирано, тъй като ищецът също не е шофирал с необходимото внимание при съобразяване на конкретната пътна обстановка и предвид атмосферните условия. Налице е и съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна с неизпълнение на задължението за носене на обезопасителен колан. МОС приема, че отговорността за настъпване на вредите се носи в еднаква степен от двамата участници в произшествието, поради което определеното обезщетение следва да се намали с 50% до 2000 евро.

Ищецът обаче вече е получил обезщетение от 4000 лева (2 045,16 евро) от ответника НББАЗ, платено чрез адв. Д. на 30 юли 2025 г. (видно от доклад и преводно нареждане на л. 37 от делото).

Сдружение "НББАЗ" изпълнява както функциите на компенсационен орган, така и на представително национално бюро – член на бюрата от системата "Зелена карта".