Решение № 246 от 11.02.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 397/2025
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 11.02.2026
- Състав
- Силвия Житарска
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37б · Закон за защита на личните данни
- чл. 3а · Закон за кредитните институции
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 12 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл.15 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 17 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 17, пар. 1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 17, пар. 1, б. "а" · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл.4 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 4, т. 7 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 6 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 246
Враца, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА административно дело № 20257080700397 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба на А.Н.Б., депозирана чрез * С.И., срещу изричен отказ на администратора и обработващия лични данни - „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********, ***, да изтрие всички лични данни от собствените си регистри, както и да спре подаването на данни към ЦКР и съгласно Наредба № 22 на БНБ да поиска заличаването им от ЦКР, обективиран в писмо изх. № СТМТ/2025/03/00217-out.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на отказа, тъй като с него се нарушават правата на жалбоподателката, предоставени ѝ в Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. Според оспорващата процесните вземания са погасени по давност, което изключва възможността същите да бъдат събирани по принудителен ред, дори евентуално все още да съществуват. А.Б. не възнамерява да заплаща доброволно каквито и да е суми към дружеството, още по-малко да обслужва тези задължения. Единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на вземането е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл. 118 ЗЗД, но със заявлението до ответника оспорващата изрично е заявила, че няма да бъде платено доброволно. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, според жалбоподателката няма основания за последващо подаване на данни за задължения, като в този смисъл цитира практика на ВАС. Отправя искане към съда да разпореди на администратора да изтрие всички нейни лични данни от всички поддържани от него бази данни и регистри, както и да спре подаването на данни към ЦКР и съгласно Наредба № 22 на БНБ да поиска заличаването им от Централен кредитен регистър. Претендират се разноски.
Ответникът по оспорването в с.з.чрез ***** оспорва жалбата, като неоснователна. Излага доводи за липса на доказателства, установяващи погасяване на вземането, както и липса на останалите предпоставки съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Към настоящия момент обработването на личните данни на жалбоподателката, продължава да е необходимо за целите, за които те са били събрани и за администратора е налице нормативно задължение за това. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Враца, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Вземането по Договор за кредит № ****** е прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на „Е. М." ЕООД с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.01.2018 г.
Със Заявление за заличаване на лични данни от 31.03.2025г., жалбоподателката Б., позовавайки се на чл. 17 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и Съвета е заявила пред ответното дружество „Е. М.“ ЕООД, че не желае да се използват, както и че е противозаконна употребата и подаването на личните ѝ данни към *** *** към *** *** тъй като дългът по Договор за банков кредит с идентификатор ****е погасен по давност и никога не е бил неин дълг. Изрично е заявила, че не желае и няма намерение да го изпълня доброволно, като естествено задължение. На това основание счита за отпаднала необходимостта да бъдат поддържани и подавани личните ѝ данни по смисъла на чл.17, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕС)2016/679 и моли незабавно всички нейни лични данни, поддържани в личните регистри и бази данни на ответника, както и тези, подавани към *** към ***.
В отговор на отправеното искане, от ответното дружество, в качеството му на администратор на лични данни е издаден оспорения в настоящото производство отказ за заличавана на личните данни на жалбоподателката. В отказа длъжностно лице по защита на личните данни, определено от администратора *** е изразено становище, че правото на изтриване на лични данни („правото да бъдеш забравен“) не е абсолютно право. За да бъде приложено е необходимо да е налице поне една от хипотезите, изброени в чл. 17, пар. 1 от ОРЗД. Хипотезата на чл. 17, пар. 1, б. „а“ от ОРЗД се прилага само когато личните данни вече не са необходими за постигане на целите, за които са били обработвани. В контекста на отношенията между кредитор и длъжник тази хипотеза би могла да бъде приложима, само ако и двете страни безспорно признават, че задължението е погасено по давност, но дружеството счита, че погасяването не е налице, а и към момента на искането липсват доказателства, установяващи този факт чрез правните способи, предвидени в гражданското право. Предвид това, не са налице основания за прилагане на хипотезата по чл. 17, пар. 1, б. ,,а" от ОРЗД. В становището подробно са разгледани и останалите предпоставки по чл. 17 от ОРЗД за заличаване на личните данни и е изведен извод, че нито една от тях не е налице. Посочено е, че при обработката на личните данни на заявителката, изразяваща се в подаване на същите ежемесечно в ЦКР на БНБ е налице хипотезата на чл. 17, пар. З, б. "б“ от ОРЗД. Съгласно този нормативен текст правото на изтриване на лични данни не може да се упражни, доколкото е налице правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора. В конкретния случай това задължение съществува по отношение на дружеството и е обективирано в чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на ****, а обработването на личните данни, продължава да е необходимо за целите, за които те са били събрани от администратора на данни, а именно управление и събиране на вземането до неговото погасяване, като в допълнение на това, за администратора на лични данни е налице и нормативно задължение да подава личните данни на оспорващата в ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
В случая отказът на Е. М. за заличаване на личните данни на Б. е връчен на адресата по електронната поща на 07.08.2025 г., а жалбата е входирана на 21.08.2025 г., чрез имейл адреса на АдмС – Враца, с оглед на което е спазен установения 14-дневен срок за обжалване и жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Направеното искане е по чл. 37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто несъмнено по силата на закона е Е. М. ЕООД *** а и същото попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, което предвижда, че "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На основание възникналото между страните облигационно отношение по силата на сключен договор за покупко-продажба /цесия/ от 31.01.2018г., с който вземането, което *** имала срещу Б. е прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на Е. М. ЕООД, съдът приема за установено, че оспорващата е субект, чиито лични данни са обработвани от ответното дружество, респ., като субект на това обработване има право на достъп до обработваните от администратора негови лични данни, съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679. При това за ответника, като администратор на лични данни, съществува нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от него искане, съгласно разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно чл.4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Според чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Интересът на ответното дружество да упражнява правата си спрямо своето вземане, както стана ясно, произтича от договор за цесия, обосновава наличието на легитимен (законен) интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679, известен като Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/. В случая е било налице и правното основание на чл. 6, § 1, б. "в" от същия Регламент за законосъобразно обработване на данни, произтичащо от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, с която е въведено задължение за институциите, изрично посочени в чл. 4, ал. 1, да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. При това, в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 3а от ЗКИ, Е. М. ЕООД/Е. М. ЕАД е задължен субект по чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 от същата Наредба.
Предвид изложеното, личните данни на жалбоподателя са били законосъобразно обработвани от администратора чрез предаването им към ***, поради наличие на основанията, предвидени в чл. 6 от ОРЗД - обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, като настоящ кредитор по договор за кредит.
С подаденото Заявление по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 до ответника в качеството му на администратор на лични данни, с искане да бъдат изтрити личните ѝ данни, жалбоподателката Б. е направила възражение за погасени по давност вземания и изрично е заявила, че няма да плати доброволно задълженията си, именно защото са погасени по давност. Нито в искането до администратора на лични данни, нито в жалбата до съда, а и до провеждане на с.з. са представени доказателства, които да установяват този факт. В защита на твърденията си в жалбата оспорващата се е позовала единствено на Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС, но соченото решение е ирелевантно по отношение на настоящия казус. С него действително е отменен отказа на същия администратор на лични данни, да изтрие на основание чл. 17, пар. 1, б. ,,а" от ОРЗД лични данни на друго физическо лице, но между страните не е имало спор по отношение на погасеното по давност задължение. В случая, обаче ответното дружество, отрича вземането да е погасено по давност, позовавайки се на липсата на данни, които да потвърждават това твърдение на Б..
Така основният спор между страните, който се явява преюдициален относно упражняване на правото на субекта на данни по член 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, е дали паричното вземане на Е. М. ЕООД/Е. М. ЕАД към жалбоподателката А.Б. е погасено по давност. Този спор не може да се реши инцидентно в рамките на съдебно административното производство с предмет законосъобразността на отказа на администратора на лични данни да заличи данните на Б., обработвани във връзка със задълженията ѝ по договора за цесия, с който вземането, което *** е имала срещу Б. е прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на Е. М. ЕООД. Защитата на длъжника с позоваване на изтекла погасителна давност, съответно фактът на погасено по давност задължение може да бъде установен единствено по исков ред от общите съдилища, по реда на Гражданския процесуален кодекс, като в този смисъл е и практиката на Върховен административен съд, застъпена в Решение № 447/16.01.2026 г. по адм. дело № 10112/2025 г.
Разпечатката съдържа 24 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c60a685d-ee92-432b-8119-cff4a19a0b28