Решение № 1136 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330202792 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на В. М. В. против Наказателно постановление № 36-0002204/08.05.2025 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Пловдив, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 43, т. 2, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не взема становище.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

1

На 20.01.2025г. около 13.43 часа в гр. Пловдив, ул. В. Ш. **, в контролно технически пункт с Разрешение № 1877 издадено от ВВС ПНГ ЕООД за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътни превозни средства, като председател на комисия в контролно технически пункт е извършил технически преглед на моторно превозно средство МАН ТГХ с рег. № *********, от категория N3, с идентификационен номер ********, за който е издаден протокол с № 37883037/ 20.01.2025г. със заключение „Допуска се за движение по пътищата“, като за МПС- то не е извършил измерване на степента на износване на елементите от теглително – прикаченото устройство на автомобила съгласно Приложение 5, част 2, раздел 5 от методиката за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. Извършена е проверка и преглед на видеозапис на технически преглед.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства – показания на свид. К., както и от представените по делото писмени доказателства – протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС, технологична карта на обекта и от представеното по делото веществено доказателство – диск, съдържащ запис от процесния преглед на МПС-то. В изброените доказателствени източници липсват съществени противоречия, които да налагат по-детайлното им обсъждане.

При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, което е опорочило процедурата по издаване на АУАН, а оттам и на наказателното постановление, доколкото отговорността на дееца е погасена по давност.

Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения- две години.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете п о чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи 2 в ъ з м о ж н о с т т а да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.

Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В този смисъл законодателят разграничава понятията "откриване на нарушителя" и "установяване на нарушението по несъмнен начин", като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към реализирането на административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация.

Като принципно положение, въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителят.

В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна норма и фактическия състав на нарушението, наказващият орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент, предшестващ извършването на формална проверка.

3

Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят, е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), на практика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове – така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020 г. по к. адм.н. д. № 3986/2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г . по н. д. № 561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

Действително законодателят е предоставил на администрацията два срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг (едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна - така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д.

№ 2414/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Тези трайно установени в съдебната практика положения бяха възпроизведени и в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд, видно от мотивите на което: ".

Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от Закона за административните нарушения и наказания, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на 4 нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав".

Факти, които следват момента, в който наказващият орган е разполагал с цялата необходима му информация за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, са ирелевантни за преценка за спазване срока по чл. 34 ЗАНН, като такива могат да бъдат –документалното приключване и оформяне на проверката с констативен протокол, решение на колективен орган, решение на висшестоящ орган и др.

В конкретния случай, гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. В случая безспорно се установява, че компетентният орган е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, още към датата на извършване на твърдяното нарушение, а именно – на 20.01.2025 г. Това е така, тъй като още тогава администрацията е разполагала със записа, установяващ поведението на жалбоподателя – видно от показанията на свид. Кръстев, записите се генерират автоматично в системата на ИА "Автомобилна администрация", като дори е възможно същите да бъдат наблюдавани на живо – "от Централата в София могат онлайн да гледат на живо камерите в пунктовете и съответно самият запис също се записва веднага в Централата на София". При така посоченото, и доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно въз основа на изгледания запис, данни за нарушението и нарушителя са били налични за администрацията още към момента на извършване на нарушението, от когато е било възможно и съставянето на АУАН, като именно от този момент е започнал да тече и 3-месечният срок по чл. 34 от ЗАНН за съставянето на АУАН. Срокът е следвало да изтече на 20.03.2025 г., докато АУАН е съставен на 16.04.2025 г., т. е. след изтичането на давностния 3-месечен срок, което предпоставя и незаконосъобразността на проведеното административнонаказателно производство, а оттам и на процесното наказателно постановление.

Отделно от горното, съдът, преценяйки материално - правната законосъобразност на обжалвания акт, намери, че същото се явява и неправилно, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил описаното в него нарушение.

5

Изводът в насока, че описаното нарушение е осъществено, актосъставителят, а оттам и административно-наказващият орган, извличат от представения по делото клип. Същият обаче след огледа му се установи, че не съдържа цялата проверка на процесното ППС, а само извършената проверка над канала, намиращ се в контролно-техническия пункт. Същевременно, възражението на жалбоподателя, че е извършил проверката на теглителноприкачното устройство извън канала, не се опровергава по никакъв начин от видеоклипа. Нещо повече, видно от Методиката за извършване на предпътен периодичен преглед за проверка на техническа изправност на ППС към Наредба № 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС (Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата), в т. 6.1.6. е уредено, че проверката на механичното теглително-прикачно устройство и устройството за теглене се извършват чрез визуална проверка за износване и правилно функциониране, като се обърне особено внимание на монтираните устройства за безопасност и/или използване на измервателен уред. Липсва обаче изискване тази проверка непременно да се извърши над канала в КТП, където е позиционирана камерата и каквото изискване е изрично предвидено в методиката по отношение на други части от проверката на ППС – например състоянието на кормилния механизъм (2.1.1.), електрическата инсталация (4. 11.), осите (5.1.1.), шенкелите (5.1.2.), лагерите (5.1.3.), колелата (5.2.2.), гумите (5.2.3.), амортисьорите (5.3.2.), шарнирите (5.3.4.) и много други. Поради това и жалбоподателят съгласно законодателно уредените правила на методиката е напълно свободен да извърши проверката на теглително-прикачното устройство извън канала, каквото твърди и да е сторил, а обстоятелството, че на представения видеозапис не се вижда осъществяването на тази проверка, няма как да доведе до единствения еднозначен извод, че такава проверка не е била извършена, след като, както вече се посочи, няма изискване същата непременно да бъде направена на канала.