Определение № 98 от 08.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502567 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу разпореждане № 49258/01.12.2024 г. по ч.гр.д. № 15127/2024 год. на ВРС – 33-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за заявени задължения срещу С. Т. Н., ЕГН ********** за сумата от 108.38 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г. и сумата от 144.48 лева - обезщетение за забава за периода 02.01.2024 год. – 01.10.2024 год..

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като в рамките на заповедното производство съдът не разполага с правомощия да преценява валидността на сделката независимо от правомощието му по чл.411, ал.2 т.3 ГПК. Сочи, че преценката за неравноправност следва да се извърши след задълбочен анализ от страна на съда досежно приложимостта на кумулативните критериите заложени в чл.143 от ЗЗП и при отчитане на правилото визирано в чл.145, ал.2 от ЗЗП, какъвто не е сторен от заповедния съд. Поддържа, че процесния договор не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност, като са развити са подробни съображения за спазване на всички императивни изисквания при неговото сключване, както и че в същия се съдържат всички нормативно предвидени реквизити, като се сочи относима съдебна практика. Настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление до посочения размер.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД срещу С. Т. Н., ЕГН ********** за задължения по договор за потребителски кредит № 40021092457/02.11.2023 г., като се претендират главница, договорно възнаграждение за ползване на кредита, лихва за забава, възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, възнаграждение за допълнителна услуга Флекси и такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Като е приел, че порцесният договор е недействителен и се дължи само чистата стойност на кредита, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК съгласно която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Противно на поддържаното от жалбоподателя, тази част от проверката не е ограничена единствено до установяване на факта дали дадена клауза вече е била проверена по исков ред за съответствие с разпоредбите за потребителска закрила, а налага преценка по същество за валидност и действителност да процесния договор, през призмата на нормите на ЗПК и ЗЗП.

В конкретния случай, претендираните от заявителя вземания се основава на сключен с длъжника договор за потребителски кредит като се претендират главница, договорно възнаграждение за ползване на кредита, лихва за забава, възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, възнаграждение за допълнителна услуга Флекси и такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Видно е от клаузите на сключения договор, че 2 възнаграждението за избраната от длъжника услуга Фаст гарантира на същия експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит с приоритет на заявка пред другите. Възнаграждението за услугата Флекси дава възможност на длъжника да отлага плащането на определен брой вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. За да е възможно ползването на описаните услуги длъжникът следва да отговаря на специфичните условия за всяка една от тях, които са предвидени в Общите условия на търговеца.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС, 9 състав, разпоредбата на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г./, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3, б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая, услугата “Фаст“ предоставя право за приоритетно разглеждане на искането и за самото отпускане на кредита, а тази наименувана “Флекси“ допуска промяна на погасителният план. Уговореното възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, всъщност е свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е забранено от повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за евентуална промяна в погасителният план, не касае реално предоставени услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след като получи съгласие на кредитора, обективирано в нов погасителен план-чл.15.2 от ОУ. В този смисъл уговорките за допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който е почти равен на сумата на кредитиране, без реално да се предоставя някаква значима допълнителна услуга. Освен това кредиторът очевидно е предвидил допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е включил общата сума за погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна вноска.

Горното обуславя и извода, че плащането на възнаграждения за допълнителни услуги следва да бъде отразено като разход при формиране на оповестения в договора ГПР.

Безспорно е, че въпросните вземания не са отчетени при определяне и оповестяване на ГПР по договора в съответствие с изискването на чл.19, ал.1-3 от ЗПК. Ето защо, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т.10 от същата правна норма 3 относно достоверното и пълно посочване на годишния процент на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит. Процесният договор се явява недействителен, на основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на връщане подлежи само чистата стойност на кредита - главницата, но не и лихва или други разходи по кредита /чл.23 от ЗПК/.

Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 49258/01.12.2024 г. по ч.гр.д. № 15127/2024 год. на ВРС – 33-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за заявени задължения срещу С. Т. Н., ЕГН ********** за сумата от 108.38 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г. и сумата от 144.48 лева - обезщетение за забава за периода 02.01.2024 год. – 01.10.2024 год..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4