Решение № 5357 от 19.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1782/2023
- Вид
- Решение № 5357
- Подписан
- 19.08.2025
- Състав
- Любка Голакова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 7 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 3 и ал. 5 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 5 · Закон за пътищата
- чл. 169, ал. 1, т. 3, т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1, т. 3, т. 4 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 5357 гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20231100101782 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал. 5, във връзка с чл. 5, ал. 7 от Закона за пътищата.
Ищцата – В. Б. К. твърди, че на 01.09.2022г. около 11:30 часа вървяла по десния тротоар на бул. „Гоце Делчев“ в гр. София, с посока пазара на „Красно село“. На ъгъла на бул. „Гоце Делчев“ с ул. „Проф. д-р Д. А.ов“ нещо внезапно закачило обувката на десния й крак, политнала напред и паднала на земята.
Изпитала силна болка и установила, че кракът й се е закачил в металното „ухо“ на шахта с надпис „ЕС“. Ищцата описва, че шахтата се намира на тротоара, преди пресечката на ул. „проф. д-р Д. А.ов“. Ухото на тази шахта стърчало повдигнато на няколко сантиметра над повърхността на тротоара, който в тази част е разделен на две части – пешеходна и велосипедна лента, като шахтата почти изцяло заема първата част. На същото място след тази шахта, се намират още две шахти, прилепени до тази. Позвънила на съпругът й, който дошъл на място и я закарал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е установено счупване на долния края на лъчевата кост на дясната ръка. С определение от 13.11.2024г. /постановено в първото п оделото открито съдебно заседание/ по искане на ищцата е допусната поправка на техническа грешка в исковата молба, като вместо „дясна раменна кост“ се чете „лява раменна кост“. Поставена й била гипсова превръзка. На 02.09.2022г. ищцата взела направление от личен лекар и направила нова рентгенография. При 1 извършения преглед е установено, че освен фрактурата на долния край на лъчевата кост, има счупване и на лява раменна кост. Поставена й е универсална ортеза за обездвижване на рамото. Ищцата посочва, че три месеца била в болничен и един месец с гипсова превръзка, като се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието, които получила от своя съпруг и двете й дъщери. Описва, че няколко месеца след инцидента изпитвала болки в цялата дясна част на тялото си, страдала от безсъние, изпитвала страх да върви пеша.
Независимо от проведеното лечение и от рехабилитация, ищцата твърди, че все още изпитва постоянна болка в ръката, не може да я движи свободно и все още изпитва съществени затруднения при извършването на каквито и да било движения с нея. Ищцата сочи, че за лечението на получената травма е извършила разход в размер на 1 013, 64 лева. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:
- 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 01.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
- 1 013, 64 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатено лечение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на исковата молба – 15.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира сторените по делото разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК. /страница 136/ В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки.
Ответникът – Столична община в депозирания от него писмен отговор оспорва, като поддържа, че процесните шахти и капаците към тях са собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, които съгласно чл. 169, ал. 1, т. 3, т. 4 ЗУТ следва да се поддържат от това дружество. С оглед на това счита, че това дружество носи отговорността за обезопасяването на тези съоръжения. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че не е отдала нужното внимание при придвижването си. Моли съдът да постави решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като му се присъдят сторените разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК – л. 139.
С определение от 17.06.2024г. е конституирано като трето лице помагач на страна на ответника – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
С протоколно определение от 27.11.2024г. /допусната е очевидна фактическа грешка в отразената в протокола дата – 13.11.2024г/ са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от ответника към третото лице помагач обратни искове.
Ответник по обратните искове - „Електроразпределителни мрежи Запад“ 2
ЕАД в срока и по реда на чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като се твърди, че вина за настъпване на описаното в исковата молба е единствено на същата. В определения от съда срок процесуалният представител на третото лице помагач е депозирал писмена защита по делото.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника по обратните искове е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл.
80 от ГПК – л. 140 - 141.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На страница 11 от делото е представена Епикриза по ИЗ № 30800 на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, Клиника по ортопедия и травматология, от която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 01.09.2022г. с диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост, закрито.
На същия ден е извършен опит за мануална репозиция на увредата. Поставена е гипсова имобилизация и на същия ден – 01.09.2022г. ищцата е изписана от лечебното заведение.
На 02.09.2022г. на ищцата е направена ренгенография и втори преглед, при което й е поставена и диагноза – счупване на горния край на раменна кост /хумерус/. Дадени са указания – ортеза за раменна става. / стр. 14 - 15/ По делото на стр.16, стр.18, стр.20, стр. 27, стр. 29 стр. 32, стр. 33, стр. 35, са представени 11 бр. касов бон за заплатена сума в общ размер на 1 013.64 лева.
На страници 22-24 са представени три болнични листи, от които се установява, че за периода от 01.09.2022г. до 30.11.2022г. ищцата е била във временна неработоспособност, поради претърпените увреждания, които са описани по-горе.
По искане на ищцата пред настоящия съдебен състав е допусната съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В същото е прието, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила следните увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост в дясно закрито и счупване на горния край на лява раменна кост закрито.
Вещото лице приема, че периодът на възстановяване при ищцата е бил три месеца. В заключението е прието още, че след осъществен от вещото лице личен преглед на ищцата на 30.10.2024г. е установено, че към настоящия момент при ищцата не е налице функционален дефицит в местата на увредите.
Вещото лице приема, че описаните травми могат да бъдат получени вследствие на спъване и падане от естествен ръст на тротоар, така както е описано в исковата молба. В открито съдебно заседание, вещото лице 3 пояснява, че по отношение на рамото не е било необходимо лечение, затова е обездвижено с ортеза за двадесет дни.
Пред настоящия съдебен състав е изслушана по искане на ищеца и съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В заключението е посочено, че за изготвянето му вещото лице е ползвало както приложените по делото документи, така и е направило справки в НАГ, КАИС и ГИС, оглед и измерване на място, въз основа на които е съставена скица. В заключението е посочено, че от извадката от ГИС се вижда, че процесният капак покрива шахта, разположена върху трасе на електропровод, отразен в подземния кадастър. При движение по бул. „Гоце Делчев“ част от процесния капак /с размери 58/39 см./ е разположен върху терен, покрит със сиви, бетонни плочи с размери 40/40 см. И друга част от процесния капак – в терен от бетонова настилка. В заключението е посочено, че на ъгъла на бул. Гоце Делчев с с ул. „Проф. д-р Д. А.ов“ са разположени три капака, които покриват подземно съоръжение /шахта/, част от енергийно линейно съоръжение от енергоразпределителна мрежа. Вещото лице описва, че един от капаците е с две „метални уши“, които служат за повдигане. Експертът посочва, че процесната шахта се намира в зона, отредена за пешеходци.
Пред настоящата съдебна инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите Л.П.П. и Н.Т.К. – съпруг на ищцата. Първият свидетел посочва, че с ищцата са в приятелски отношения от около 7-8 години. Присъствала е на претърпения от нея инцидент през 2022г. На посочената в исковата молба дата, П. и ищцата тръгнали на пазара, посока Красно село. Ищцата вървяла отляво на П.. Не е държала нищо в ръце. Вървейки по алеята, стигайки до бул.
Гоце Делчев, и на няколко пресечки преди пазара на Красно село, ищцата се спънала в „метално ухо“ на шахта и паднала почти по лице и рамо настрани.
Свидетелката помолила наблизо стоящи момчета, които са помогнали на ищцата да се изправи, сложили я на стол да седне и й дали вода. П. позвънила на съпруга на ищцата и разказала за случилото се. Свидетелката се върнала и огледа мястото, където е паднала ищцата и тогава е забелязала, че тя се е спънала на металното ухо на шахтата, което е било повдигнато. Ищцата започнала да се оплаква от болки в ръцете и рамото. Съпругът на ищцата ги закарал до Пирогов. Там й направили снимка, от която се установило, че ищцата има счупване на раменната кост. Поставили са гипс на дясната киткаи са си тръгнали. Поради продължаващи болки, на следващия ден ищцата посетила болница Токуда. Там направили нова снимка, при която е установено, че дясната китка и ляво рамо са счупени. Свидетелят посочва, че ищцата имала нужда от чужда помощ, поради което тя и семейството на ищцата започнали да се грижат за последната. Свидетелят посочва, че към настоящия момент ищцата се справя сама, но има една позиция на ръката, в 4 която не може повече да повдигне, а с другата ръка не може да хваща предмети, изпуска ги. Ищцата била във временна неработоспособност около 3-4 месеца.
Вторият разпитан свидетел посочва, че на 01.09.2022г. ищцата му се е обадила и казала, че е паднала. Заварил съпругата си да седи на стол, с нея била и Л.. Закарал я в Пирогов. При прегледа установили счупване на дясната ръка около китката, на която направили снимка и гипс. Прибрали се вкъщи. Тя не можела да спи, защото имала болки от лявата страна. На другата сутрин отишли в болница Токуда, където направили втора снимка на дясната гипсирана ръка и на лявото рамо, от което се оплаквала и се установило счупване на лявото рамо. Обездвижили я. Двете й ръце били обездвижени над месец. Тя не можела да се обслужва сама и той, децата и свидетелят П., помагали. Свидетелят посочва, че дясната китка е зараснала на криво и изпуска с тази ръка, а лявата ръка не може да я вдигне. Свидетелят посочва, че ищцата е започнала да се самообслужва след третия месец.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал. 5, във връзка с чл. 5, ал. 7 от Закона за пътищата.
Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
1. мястото, на което е настъпило описаното в исковата молба произшествие,
2. механизъм на настъпване на инцидента,
3. причинени увреждания на ищеца в резултат на описаното в исковата молба,
4. предприети действия във връзка с възстановяване на уврежданията, период на възстановяване и дали е налице пълно възстановяване или има остатъчни трайни последици.