Решение № 487 от 25.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Т. П. при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от М. Т. П. Административно наказателно дело № 20231110205917 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба на търговско дружество „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК 113553048, представлявано от М. П. М. - управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. В. Л. от САК срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504460273, издаден от Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, с който на основание чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на юридическото лице е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостната отмяна на оспорения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. В. Л. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са представени и подробни писмени бележки. Отправено е искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

Драгомир Димитров и гл. юрк. Симона Георгиева, с пълномощно по делото, които оспорват жалбата и молят за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъкват конкретни аргументи за доказаност на твърдяното нарушение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 23.02.2021 г., 12:31 ч., по път А-6 км 50+427 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, товарен автомобилвлекач марка „Мерцедес“ с рег. № РК №№№№ ВТ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, се движи в Столична община, като за посоченото превозно средство изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото няма валидна маршрутна карта или 2 валидна тол декларация за преминаването. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е „Уникредит Лизинг“ АД, а негов ползвател - търговско дружество „ДЛВ“ ЕООД, представлявано от М. П. М. - управител. Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, с който на дружеството-въззивник е наложена „имуществена санкция“ в размер 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Препис от електронния фиш е връчен лично на упълномощен представител на въззивника на 03.04.2023 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне, като жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 10.04.2023 г., видно от поставения печат върху същата.

Установява се от изготвените доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и 2 бр. статични изображения - фотоснимки, че на посочените в електронния фиш дата и място е регистрирано движение на товарен автомобил-влекач марка „Мерцедес“ с рег.

№ РК №№№№ ВТ, за което ППС не фигурират данни за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Видно от приложената по преписката справка собственик на процесното МПС е „Уникредит Лизинг“ АД, а негов ползвател - търговско дружество „ДЛВ“ ЕООД.

Съгласно изисканата по инициатива на съда информация от АПИ точното местоположение на посоченото в електронния фиш устройство, част от Електронната система за събиране на пътни такси съвпада с мястото на твърдяното нарушение, видно от приложеното извлечение от самата система.

Процесният пътен участък не е бил сигнализиран с пътен знак Д 25.1/25.2, макар да е включен в списъка на пътищата, за които може да се събира такса за ползването му към отразената в санкционния акт дата.

3

От приложените към жалбата договор, анекс и споразумение се изяснява, че на 26.02.2020 г. търговското дружество „ДВЛ“ ЕООД е сключило съглашение с „Конкорд смарт инфраструктура“ АД /“КСИ“ АД/ относно предоставяне на услуги за електронно събиране на пътни такса на база изминато разстояние. Видно от постъпилата от доставчика справка на посочените в електронния фиш дата и час към процесното МПС е асоциирано бордово устройство, което не е функционирало, тъй като е било изключено или неправилно включено. Клиентът не е уведомяван за незаплатената пътна такса, като наред с това балансът по акаунта на търговеца е бил положителен и поначало е позволявал използваните от него превозни средства да се движат по платената пътна мрежа.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП, статични изображения - фотоснимки, справка за собственост, както и справки от АПИ и доставчика на услуги за електронно събиране на пътни такси, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи помежду си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш е издаден при наличието на допуснати неотстраними съществени процесуалния, довели до ограничаване правото на защита на дружествотовъззивник, а това мотивира извод, че атакуваният санкционен акт е 4 незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на формално основание, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.

Съгласно изричната разпоредба чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От проведеното езиково и логическо тълкуване на визирания нормативен регламент става ясно, че ускорената процедура за санкциониране с електронен фиш е приложима единствено за водачи /физически лица/, които управляват пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. В конкретиката на настоящия казус отговорността на жалбоподателяюридическо лице /собственик или ползвател/, въз основа на санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, касателно пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП, следва да бъде реализирана по общите правила в ЗАНН, а именно посредством съставянето на АУАН и НП.

До извод в противната насока не би могло да се достигне въз основа на прилаганата от част от съдебните състави впечатляваща юридическа акробатика, досежно позоваването на чл. 167а, ал. 3 ЗДвП , към която препраща чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , и която норма предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, както и тази н а чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП , където е посочено „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в“, а също така и от анализа на чл. 187а, ал.

4 и ал. 5 ЗДвП , регламентиращи правото на собственика или ползвателя на превозно средство, с което е извършено нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП да се освободи от административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на административно нарушение или на електронния фиш. И това е така, доколкото съдът е призван да правораздава, 5 а не да изземва функциите на законотвореца, тъй като подобно систематично тълкуване води до недопустимо правоприлагане по аналогия на закона и до разширяване на приложното поле на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в пълен разрез с фундаменталната за правовата държава забрана в чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове за обосноваване на административнонаказателната отговорност по такъв начин /в този смисъл вж. решение № 4461 от 05.07.2023 г. по КНАХД № 3606/2023 г. по описа на Административен съдСофия град, XIX касационен състав, докладчик-съдия Елка Атанасова/.

Механизмът за санкциониране на извършители на нарушения на правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с електронен фиш, различаващ се твърде осезателно от типичната административнонаказателна процедура и крайните правораздавателни актове, каквито по своята правна природа са наказателните постановления, следва да се прилага стриктно и единствено в изрично предвидените от законодателя хипотези, доколкото тази специфична правна уредба рефлектира върху принципа на състезателност, лишавайки привлеченото към отговорност лице от възможността да вземе участие в производство преди да му бъде наложено наказание. Всяко отклонение от тези базисни положения води до ограничаване на комплексното право на защита по чл. 56 от Конституцията на Република България, което не е обществено оправдано и което противоречи както на националното, така и на европейското законодателство, имайки предвид, че СЕС е константен в разбирането си, че правото на защита може да бъде предмет на ограничения единствено при условие, че последните за предвидени ясно и недвусмислено на законодателно ниво, отговарят на преследвани от въпросните мерки цели от общ интерес и не съставляват с оглед на преследваната цел прекомерно и недопустимо засягане на гарантираните права /в този смисъл решение от 15.06.2006 г. на СЕС по дело C-28/05/. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че върховната съдебна инстанция по административни дела в страната, макар и по друг повод, се е произнесла с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчиксъдия Лозан Панов, че прилагането на визираната процедура „в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното 6 установяване“.