Решение № 497 от 19.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501559 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислв Варненчик № 258, Варна тауърс – Г, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 261460/26.04.2021 год., постановено по гр. дело № 12611/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които дружеството-въззивник „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна е осъден да заплати на „Никола Симов – 97“ ООД, ЕИК 125028147 със седалище гр. Търговище, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, следните суми: сумата от 54, 61 лева без ДДС, представляваща платена при начална липса на основание такса пренос „ниско напрежение” за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислен а за обект, представляващ битов комбинат, намиращ се в гр.

Търговище, ул. ”Славянска”, разположен в парцел IV – 4613, кв. 190 с площ от 1 700 кв. м., както и сумата от 14, 85 лева без ДДС, представляваща платена при начална липса на основание такса достъп (средно/ниско напрежение) за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислени в същия обект, които суми са обективирани в следните фактури: 1 ) № 0238850206/05.10.2015г., издадена за периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. на стойност 18, 40 лева без ДДС, от която 14, 47 лв. такса пренос „ниско напрежение” и 3, 93 л ева такса достъп (средно/ниско напрежение); 2) № 0239618189/05.11.2015г. , издадена за периода от 01.10.2015г. до 14.10.2015г. на стойност 9, 20 л ева без ДДС, от която 7, 23 лева такса пренос „ниско напрежение” и 1, 96 лева такса достъп (средно/ниско напрежение) и за периода от 15.10.2015г. до 31.10.2015г. сумата от 12, 65 л ева такса пренос „ниско напрежение” и 3, 44 лева такса достъп (средно/ниско напрежение); 3) № 0240363843/03.12.2015г. , издадена за периода от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. на стойност 25, 78 л ева без ДДС, от която 20, 26 лева такса пренос „ниско напрежение” и 5, 52 лева такса достъп (средно/ниско напрежение), ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното им изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, в евентуалност – 1 неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че исковете са недопустими, съответно и решението е процесуално недопустимо, тъй като дружеството-въззивник и ответник по исковете няма пасивна процесуална легитимация да отговоря по предявените искове, тъй като не е разпределително предприятие и не извършва, респ. не предоставя мрежови услуги.

В случая въззивникът по силата на закона е „събрал“ от ищцовото дружество процесната сума, съставляваща цена на предоставени мрежови услуги за достъп и пренос до и през електроразпределителната мрежа, собственост на електропреносното дружество и в изпълнение на вмененото му по закон задължение е предал сумата на последното. Навежда, че съставите на чл. 55 ЗЗД уреждат хипотези на неоснователно обогатяване, каквото в случая по отношение на него не е налице. Поради това счита, че не е легитимиран да отговаря по предявените против него от ищеца искове.

Неправилно и в разрез със събраните доказателства е прието, че трафопост (ТП) „Битов комбинат“ е собственост на ищцовото дружество, тъй като в договора, въз основа на който ищецът се легитимира като собственик на трафопоста, не е упоменато, че фигурира трафопост или трафомашита като съоръжение, което ишщецът да е придобил. Не е съобразено също, че процесният трафопост е въвевен в експлоатация през 1986 год. и съгласно действащия към този момент Закон за електростопанството от 1975 година трафопостът, като енергиен обект е бил държавна собственост и е бил вещ, изключена от гражданския оборот. Твърди се още, че в случая не е налице предвиденото в чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. изключение, тъй като процесния трафопост обслужвал повече от един потребител, поради което за ищеца изначално не е съществувала правна възможност да придобие и да бъде носител на право на собственост върху него. В евентуалност твърди, че въпросът относно собствеността на трафопоста и съответните съоръжения е ирелевантен за настоящото производство. Правото на собственост върху трафопоста има значение само и единствено за уреждане на вещно-правните отношения между страните, но не и относно облигационната връзка, уреждаща насрещни престации по ползване на мрежови услуги и съответното им заплащане. Съобразно нормативните актове, регулиращи отношенията в енергетиката, понятието електроразпределителна мрежа като съвкупност от електропроводи, ел. уредби и присъединителни съоръжения не прави разделение на описаните компоненти по признак на кого принадлежи правото на собственост. Поради това въззивникът счита, че въпросът за собствеността на трафопоста е ирелевантен за спора.

Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, поради монтиране на СТИ в несъответствие с правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ (2013 год.). Счита, че присъединяването на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа е направено при действието на друга нормативна уредба, много преди приемането на ПИКЕЕ (2013 год.). Поради това и към момента на присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа, когато е било определено и мястото на мерене, не са съществували ПИКЕЕ (2013 год.), поради което правните субекти нито са могли, нито са били длъжни да ги прилагат при определяне на мястото на мерене. Предвид изложеното

, изводът на районния съд, че е налице несъответствие на мястото на измерване на ел. енергията през процесния период с разпоредба от ПИКЕЕ (2013 год.) е неправилен.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуаален представител, въззиваемата страна и ищец по предявените искове - „Никола Симов – 97“ ООД, ЕИК 125028147 със седалище гр. Търговище, оспорва жалбата, счита решението в обжалваните части за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В съдебно заседание дружеството-въззивник не изпраща представител, в писмено становище, поддържа жалбата си.

2

В съдебно заседание въззиваемото дружество, чрез процесулен представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор, претендира рзноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Никола Симов – 97” ООД, ЕИК 125028147, съсседалище гр. Търговище срещу „Енерго – Про Продажби” АД, със седалище гр. Варна в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно осн. чл. 55, ал. 1, ЗЗД за заплащане на сумата от 54, 61 лв. без ДДС, претендирана като платена без основание (при начална липса на основание) такса пренос „ниско напрежение” за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г., начислени в обект, представляващ битов комбинат, намиращ се в гр. Търговище, ул.”Славянска”, разположен в парцел IV – 4613, кв.

190 с площ от 1 700 кв. м. и сумата от 14, 87 лв. без ДДС, претендирана като платена без основание (при начална липса на основание) такса достъп „средно/ниско напрежение“ за периода от 01.09.2015г. до 30.11.2015г. , начислени в същия обект, които суми са обективирани в следните фактури: 1./ № 0238850206/05.10.2015г. , издадена за периода от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. на стойност 18, 40 лв. без ДДС, от която 14, 47 лв. такса пренос „ниско напрежение” и 3, 93 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение); 2./ № 0239618189/05.11.2015г., издадена за периода от 01.10.2015г. до 14.10.2015г. на стойност 9, 20 лв. без ДДС, от която 7, 23 лв. такса пренос „ниско напрежение” и 1, 97 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение) и за периода от 15.10.2015г. до 31.10.2015г. сумата от 12, 65 лв. такса пренос „ниско напрежение” и 3, 45 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение); 3./ № 0240363843/03.12.2015г., издадена за периода от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. на стойност 25, 78 лв. без ДДС, от която 20, 26 лв. такса пренос „ниско напрежение” и 5, 52 лв. такса достъп (средно/ниско напрежение), ведно със законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.10.2020г. до окончателното им изплащане.

Ищецът навежда следните твърдения: Въз основа на договор за изкупуване на общинска фирма „Никола Симов”, гр. Търговище по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП (отм.), сключен на 30.09.1997г., е придобил правото на собственост върху битов комбинат на ул. ”Славянска”, гр. Търговище, ведно с трансформаторен трафопост с наименование „Битов комбинат” 20/0.4 kV, 15 kVa, 1 х250 Kv, изграден в сграда, построена в дворното място, който трафопост понижава напрежението от средно в ниско до 220 волта и обслужва единствено и само ищцовото дружество, явяващо се единствен потребител.

Електроенергията до собствения на ищеца обект, се пренася, чрез кабелна линия средно напрежение 20 kV от трафопост ТП „Брегалница” до ТП „Битов комбинат”, който също принадлежи на ищцовото дружество. Доколкото техническите съоръжения, чрез които се осъществява пренос ниско напрежение и достъпа средно/ниско напрежение са собственост на ищцовото дружество, счита, че без основание ответното дружество ежемесечно е начислявало суми за услуги, които не му е предоставяло, а именно пренос ниско напрежение и достъп до средно и ниско напрежение като компоненти на цената на ел. енергията.

Ответникът е получил без основание (при начална липса на основание) цената за пренос и достъп „ниско напрежение“ за процесния период, поради което и дължи връщане на даденото при начална липса на основание.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго – про Продажби” АД, със седалище гр. Варна оспорва исковете, счита, че са недопустими, евентуално неоснователни. Не оспорва, че страните по делото са обвързани от правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, както и че за процесния период е фактурирало количество ел. енергия, която е заплатена от ищеца. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове, тъй като не е реципиент на платените суми, предвид че дължи възстановяване на „Електроразпределение СЕВЕР” АД цената за достъп и пренос. Поради това счита исковете за недопустими. Оспорва и твърденията, че при сключване на приватизационния договор, ищецът е придобил собствеността върху ТП „Битов комбинат”, доколкото това съоръжение не е изрично посочено в договора. Отделно от изложеното се поддържа, че собствеността върху процесния трафопост не би могла да 3 бъде придобита, доколкото не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 З акона за елекростопанството от 1975 год. (отм.).

Навежда още, че съобразно действащите в процесния период Правилник за търговия с електрическа енергия и Указанията на КЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, приети с протоколни решения на КЕВР, цената за пренос през разпределителната мрежа се определя съобразно начина на присъединяване на обектите чрез мрежата към съответното ниво на напрежение – средно или ниско. Затова потребителят дължи заплащане на цена на преноса като задължителна компонента от стойността на доставената електрическа енергия. Твърди още, че мрежовите услуги се заплащат върху използваната ел. енергия съгласно показанията на СТИ в местата за измерване, т.е., заплащането им е поставено в зависимост от това на какво напрежение е извършено присъединяването към елекроразпределителната мрежа. Посочва, че като краен снабдител събира и възстановява на разпределителното предприятие фактурираните суми за пренос, достъп и всички мрежови услуги. В този смисъл цената за пренос представлява част от цената на ел. енергията и задължение на потребителя е да я заплаща. Затова и плащането не е без основание, поради което и не подлежи на връщане.