Решение № 1343 от 12.07.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1343 12.07.2019 година гр.Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,

На седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНА КОЛЕВА при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 3030 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.

225а, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация Вита“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ***, представлявана от управителя д-р Л.К., против заповед № РД-16-923 от 09.10.2018г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 225а във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено да се премахне следния незаконен строеж: „Ограда, представляваща основа на бетонов зид, облицован с каменни плочи и ажурна горна част“, разположен в поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр.Поморие-публична общинска собственост с предназначение за второстепенна улица. В заповедта е определен и 14-дневен срок от влизането й в сила, за доброволно изпълнение, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение е указано да се извърши принудително премахване на незаконния строеж за сметка на нарушителя.

Жалбоподателят оспорва заповедта за премахване на обекта като необоснована, немотивирана и незаконосъобразна.

Счита, че в мотивите на настоящата заповед липсват съществени обстоятелства от значение за компетентността на административния орган и валидността на акта, не е посочено правното основание за издаване на заповедта, неправилно е определен адресата, посоченият строеж е част от съществуваща сграда, допуснато е съществено процесуално нарушение, като жалбоподателят не е уведомен за началото на административното производство, тъй като не е връчен констативния акт. Искането е за отмяната на оспорения административен акт. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и иска оспорената заповед да бъде отменена.

Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - кмета на Община Поморие, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

С учредителен акт е учредено

„Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация Вита“ ЕООД с държавно имущество. Видно от чл.3, т.6 от учредителния акт в капитала на дружеството е внесена непарична вноска 7 918 100лв., представляваща стойността на недвижим имот-частна държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** с площ 11944 кв.м., ведно с 15бр. сгради.

За посочения имот е съставен акт за частна държавна собственост №7911 от 10.05.2017г. и е предаден с Протокол за предаване и приемане на недвижим имот-частна държавна собственост на 30.06.2017г. Посочената непарична вноска е вписана в търговския регистър на 23.06.2017г.

На 07.08.2018г. служител на Община

Поморие е извършил проверка на място и по документи на строеж: "Ограда, представляваща основа на бетонов зид, облицован с каменни плочи и ажурна горна част", находяща в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Поморие – изключителна държавна собственост с предназначение за плаж и ПИ с идентификатор ***по КК и КР на гр.Поморие –публична общинска собственост с предназначение за път. При проверката е установено, че извършителят е неизвестен, няма строителни книжа, като строежът е разположен в двата, посочени по-горе имоти както следва: в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Поморие – изключителна държавна собственост с предназначение за плаж с размери- L = 14,36м и H=1,10м на бетоновия зид и H на ажурната част от 1,00м до 1,50м. и в поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр.Поморие – публична общинска собственост с предназначение за път с размери- L = 17,05м и H=1,30м на бетоновия зид и H на ажурната част 1,50м. Съставен е констативен акт №12 от 07.08.2018г., в който е описан строежа. Така описаното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.

148, ал. 1 от ЗУТ и с констативния акт е открито административно производство по реда на чл.

225а от ЗУТ за премахване на незаконния строеж, като е указана възможност за подаване на възражения по акта в 7-дневен срок от връчването му.

Констатациите са онагледени със снимков материал и геодезично заснемане.

С писмо изх. №

91-1095-5 от 08.08.2018г. на кмета на Община

Поморие на 18.09.2018г. е връчен констативен акт №12 от 07.08.2018г. на Дарина Цветанова-посочена като управител на дружеството, клон Поморие. Към писмото е приложен констативен акт №12 от 07.08.2018г. /л.11,12/.Не е приложено възражение.

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената пред съда заповед № РД-16-923 от 09.10.2018г. на кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 225а във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено да се премахне следния незаконен строеж: "Ограда, представляваща основа на бетонов зид, облицован с каменни плочи и ажурна горна част“, разположен в поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр.Поморие-публична общинска собственост с предназначение за второстепенна улица. В заповедта е определен и 14-дневен срок от влизането й в сила, за доброволно изпълнение, като при неизпълнение на срока за доброволно изпълнение е указано да се извърши принудително премахване на незаконния строеж за сметка на нарушителя.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, като безпристрастно, обективно и пълно. В заключението си вещото лице посочва, че за строеж

"Ограда, представляваща основа на бетонов зид, облицован с каменни плочи и ажурна горна част“, разположен в поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР на гр.Поморие не е установено да е издавано Разрешение за строеж, процесната ограда е изградено след 1974г. и е в същия вид и стил като оградата от изток, в Община Поморие не са внасяни документи за узаконяване и не представлява „търпим“ строеж, оградата е шеста категория, процесния строеж не е предвиден по кадастралния и регулационния план от 1988г. на гр. Поморие и не е отразен по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-36 от 29.04.2009г. на СГКК-Бургас, съществуващата ограда в североизточния ъгъл не съответства на предвижданията на плана, не е предвидена по ПУП-ПРЗ към момента на изграждане и по действащия към момента план, както и не са налични строителни книжа по чл.147, ал.2 и чл.153 от ЗУТ . В съдебно заседание на поставените въпроси вещото лице посочва, че предмет на настоящото дело е оградата с дължина 3,50м, в комбинираната скица, приложена към експертизата със зелено е оградата нанесена по плана от 1968г., която не съществува към настоящия момент, със синьо –оградата, която е нанесена по плана от 1988г., като процесната ограда, оцветена в червено не е предвиждана в следващите планове, но съществува на място и е извън границите на имота.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.

168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.

9 от АПК. Разпоредбата на чл.

146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.

168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.

По делото допълнително са представени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателя. От представените доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор № *** с площ 11 944 кв.м., ведно с 15бр. сгради е внесен като непарична вноска в капитала на оспорващото дружество. От заключението на вещото лице се установява, че процесната ограда, независимо че не се намира в поземления имот, собственост на оспорващата страна, е част от оградата на поземления имот, собственост на оспорващата страна, тъй като е с идентичен вид от останалата част на ограда. При тези обстоятелства и въпреки, че оспорващата страна изрично не е посочена в разпоредителната част на оспорената заповед изпълнението на заповедта пряко и непосредствено ще я засегне, тъй като тази ограда е продължение на оградата, с която е ограден поземлен имот с идентификатор № ***. В този смисъл съдът счита, че е налице правен интерес от оспорването, тъй като административният акт пряко засяга правната сфера на оспорващия.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал.

1 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта е издадена от кмета на община Поморие, следователно издателят е компетентен орган, а процесния строеж е шеста категория, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза.

При издаването на заповедта, Съдът констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения Констативен акт № 12/07.08.2018 г. съставен от служители в отдел "Контрол по строителството", Дирекция

„СУТОСУП“ при Община Поморие се установява, че така указания ред е спазен. Съдът намира, че Констативния акт е съставен в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за това длъжностни лица, определени от Кмета на Община Поморие.

Оспорващата страна оспорва, че връчването на Констативния акт не е по надлежния ред, тъй като лицето, което го е получило не представлява дружеството. Видно от вписванията в търговския регистър управител на оспорващото дружество от 19.08.2010г. е настоящия управител Л.К., а констативния акт е получен от Р.Ц., като не е посочено качеството й и връзката и с оспорващото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. След като не е ясно качеството на лицето, получило акта, връчването му не е надлежно и съответно е възпрепятствана възможността да се подадат възражения, което е нарушение на процесуалните правила. Посоченото нарушение не би било съществено, ако не бяха допуснати и други нарушения на административно-производствените правила, които в тяхната цялост опорочават процедурата и защитата на оспорващата страна. Освен изложеното Констативен акт № 12/07.08.2018 г. намиращ се по делото след писмото за връчването му/л.11,12/ и изпратения от Община Поморие –оригинал на същия акт/л.63-65/ се различават от връчения на жалбоподателя Констативен акт №12 от 07.08.2018г./л.49-51/. Различията се състоят в номера на идентификатора на имота, в който се намира процесния строеж.