Решение № 205 от 10.10.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Исперих, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20233310100866 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Производството е сезирано по постъпила искова молба вх.№ 4203/ 11.12.2023г. от „Б“ АД ЕИК – ......, представлявано от Д. В. – Пълномощник, като е поискано съдът да приеме за установено по отношение на ответника С.

Е. Х. от село В, община И, област Р, ул.“И В“ №..., че същият им дължи следните суми : 896,49 лв. – главница 346,16лв. – договорна лихва, 56,80 лв. – законна лихва, 75.00 лв. – такса нереволвиране, 8.84лв. – теглене от АТМ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда по чгрдело № 446/ 2023г. по описа на РС – И до окончателното и изплащане на сумата. Заявена е и претенция за присъждане на сторените в заповедното и исковото производства разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна е посочено, че страните се намират в договорни отношения по силата на сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 26.11.2019г.

Кредитният лимит по картата е бил в размер на 1000.00лв. Усвояването на кредитният лимит се е извършвало чрез ползване на кредитна карта.

Извършвало се олихвяване на кредита с промелнив лихвен процент.

Ответника е получил издадената по договора кредитна карта на 13.12.2019г.

След получаване на карйтата четири поредни месеца ответника не погасил дължимите за четири месеца вноски. Поради липса на револвиране правото на ползване на кредита е прекратено. Обявена е предсрочна изискуемост на 1 вземането.

Срещу длъжника била образувана заповедна процедура по чгрдело № 446/ 2023г. по описа на РС – И. По това дело е издадена Заповед за изпълнение за претендираните суми, но тъй като длъжникът не е установен на установените адреси на кредитора е указано предяваване на иск за установяване на вземането.

В срок е постъпили писмен отговор от особеният представител назначен на ответника по реда на чл.131 от ГПК адвокат В. К.. Същият счита иска за допустим, а по основателността заявява, че ще вземе становище в съдебно заседание след събиране на всички доказателства. Няма възражения против иска и изложените от ищеца обстоятелства.Не възразява да се приемат доказателствата приложени към исковата молба. Няма искания по доказателствата.

В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковата молба и моли предяваните искове да бъдат уважени.

В съдебно заседание особеният представител на ответника адвокат К. моли съда да се произнесе съобразно заключението на вещото лице ако счете, че искът е основателен.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна : На 26.11.2019г. „Б” ЕАД е сключило Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица със С. Е. Х. от село В област Р. Видно от съдържанието на договора в същият не е отразен кредитен лимит, а единствено е посочена номер на сметка за целите на издадената кредитна карта. Към договора е приложен погасителен план и ГПР в който е отразено, че сумата е 1000.00лв., датата на усвояване е 26.11.2019г., като погасяването следва да се извърши на 12 равни месечни вноски от по 93.57лв. включващи главница и лихва. С оглед ползването на кредитния лимит лицето дължи лихва в размер на 122.84лв. за целия 12-месечен период. На 13.12.2019г. страните по делото са сключили Допълнително споразумение за промяна на данни по карта на физическо лице, в което е отразено че 24часовите лимити за теглене в брой от кредитната карта са определени на 1000.00лв. Договорени са и параметри на съгласие за автоматично плащане на Минимална сума за револвиране чрез автоматичен трансфер.

Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги на банката изготвено на 20.06.2023г. в същото е отразено, че на ответника Х. е отпуснат кредит на 26.11.2019г. за сумата 1000.00лв., срока на кредита е 36 месеца, месечната падежна дата е 20-то число на месеца, лицето е с 668 дни забава, датата на настъпване на изискуемостта е 26.11.2022г., общият размер на просрочената сума за минимални суми за револвиране до датата на преустановяване на ползване на кредитния лимит е 420.00лв. Отразено е, че дължимата главница е в размер на 896.49лв., дължимата договорна (възнаградителна) лихва е в размер на 346.16лв. за периода от 20.04.2021г. до 25.11.2022г., размерът на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 26.11.2022г. до 19.06.2023г. е в размер на 56.80лв., дължимите заемни такси са в размер на 83.84лв., дължима такса за теглене от АТМ е 8.84лв., таксата за нереволвиране на кредитната карта е в 2 размер на 75.00лв., така общо дължимата сума по кредита възлиза на 1383.29лв. Начислена е и 2% държавна такса в размер на 27.67лв. На 22.06.2023г. ищеца завел заповедно производство пред Районен съд – И, като в протеклото чгрдело № 446/ 2023г. по реда на чл.417 от ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение № 237/ 06.07.2023г. като присъдил в полза на кредитора изброените по-горе суми, както и суми за разноски – 27.67лв. и сумата 140.00лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не бил установен на известните адреси в страната поради което на кредитора било указано завеждане на установителен иск за установяване дължимостта на присъдените по издадената заповед за изпълнение суми, което той сторил в настоящото гражданско дело.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение : Договора между страните е сключен на 26.11.2019г., като освен него страните са декларирали своите взаимоотношения с подписването на Общи условия към договора, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на Банка .... и Погасителен план и ГПР (Годишен процент на разходите). На 13.12.2019г. между страните е подписано и Съгласие за автоматично плащане на минимална сума за револвиране (погасяване) по кредитна карта чрез автоматичен трансфер от разплащателната сметка на кредитополучателя Х. с номер на сметка 02/ 0000000026119862 в Банка ...... На 13.12.2019г. кредитната карта е получена от ответника С. Х., като за това между страните била подписана Декларация за предаване/ връщане на кредитна карта с номер 415596******0135. Съгласно подписаният между страните договор от 26.11.2019г. и Допълнителното споразумение от 13.12.2019г. сумата отпусната на ответника е в размер на 1000.00лв. Дължимата по договора и неизплатена от ответника главница е в размер на 896.49лв. Дължимата възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021г. до 25.11.2022г. е в размер на 343.47лв.

Изчислената от ищеца възнаградителна лихва била за по-дълъг период, а именно от 20.04.2021г. до 28.11.2022г. Дължимата законна лихва върху главницата за периода от 26.11.2022г. до 19.07.2023г. е в размер на 66.60лв., а за периода отразен в Заповедта за изпълнение от 26.11.2019г. до 19.06.2023г. е в размер на 56.80лв. Сумата дължима за заемни такси е в размер на 83.84лв.

Присъдените в Заповедното производство по Заповед за изпълнение № 237/ 06.07.2023г. са : 896.49лв. – усвоена и непогасена главница и съответства на претендираната по искова молба и реално установена като дължима от експерта съгласно сключеният договор; 346.16лв. – дължима договорна лихва за периода от 20.04.2021г. до 25.11.2022г. като същата съответства на претендираната по искова молба, но е изчислена за по-дълъг переиод – до 28.11.2022г. Сумата установена като дължима до 25.11.2022г. е в размер на 343.47лв.; 56.80лв. представляваща законна лихва за периода от 26.11.2022г. до 19.06.2023г., като същата съответства на претендираната по исковата молба и е установена като реално дължима по договора от експерта; 83.84лв. представляваща дълими заемни такси за нереволвиране /непогасяване/ на задължение по кредитна карта и такса за теглене на сума от АТМ, като сумата съответства на претендираната по искова молба и е реално установена от експерта като дължима, съгласно сключения между страните договор. Общият размер на иска, установен от експерта възлиза на сумата 1380.60лв.

3

Заключението, като неоспорено от страните е прието в съдебно заседание.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. След запознаване с материалите по делото и преглед на сключеният между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 26.11.2019г. се установи, че в договора посочен от кредитора като основание за претенцията с оглед неизпълнение от страна на длъжника липсва договорена сума като кредитен лимит. По този начин не може по безспорен начин да се установи каква е била действителната воля на страните при сключване на договора – каква разполагаема сума да бъде предоставена за ползване от ответника Х. по кредитната карта. С оглед липсата на фиксирана сума не може да се установи категорично каква сума лицето е усвоило от кредитния лимит и за каква сума е останало задължено спрямо банката и съобразно размерът на тази сума какви лихви за забавено плащане дължи на кредитора респ. какви такси. В индивидуалният договор никъде не е отразено, че стойността на предоставените суми като главница и лихвата, която ще се дължи за ползването на кредитната сума се договарят в Погасителният план към договора. Такава договореност няма и в приложените по делото Общи условия към договора и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на Банка .... Съгласно чл.26, ал.2 от Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка .. „Отпуснатия кредитен лимит е в размер съгласно Договора“, а в случая в сключения на 26.11.23019г. договор няма посочен размер. Съгласно чл.26, ал.3 от Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ... „За усвоената част от кредитния лимит чрез транзакция по чл.6, ал.1 клиентът заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита посочен в Договора, която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума.“ Видно от текста на чл.1, ал.2 на индивидуалният договор сключен между страните не е посочен лихвен процент, с който ще се олихвява ползваната по кредита сума. В индивидуалният договор е определено, че месечната падежна дата ще бъде 20то число на месеца, което не кореспондира с отразеното в Погасителният план, че месечната вноска се дължи на 26-то число, като дължимост на такова число не е договаряно между страните в индивидуалният договор.

За съда се налага общ извод, че не може да бъде установено по индивидуалният кредитен договор какъв е бил договореният от страните кредитен лимит респ. лихвен процент и оттам дължима договорна лихва и обезщетение при забавено плащане. В проведеното заповедно производство е отразено, че сумите се дължат въз основа на договорни отношения между страните по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 26.11.2019г., но до колкото по въпросният договор не се установява стойността на отпуснатата сума по кредита то не се доказва достоверността на отразените в счетоводните книги записи, които съгл. чл.417, ал.1, т.2 от ГПК са основанието посочено за издаване на Заповед за изпълнение № 237/ 06.07.2023г. и изпълнителен лист по чгрдело № 446/ 2023г. по описа на РС – И. Няма процесуална възможност да се провери дали те кореспондират с действителната договореност между 4 страните предвид липсата на реквизити на договора сключен между страните обсъдени по-горе. След като индивидуални договорености между страните се съдържат в допълнителни документи съпътстващи сключването на договора – в случая се има впредвид погасителният план, то при завеждане на Заповедно производство следва тези документи да бъдат цитирани като основание за искане на плащане и следва в самия договор да е упоменато, че сумите по главницата и лихвените проценти се съдържат в друг документ към договора.