Решение № 84 от 23.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Сливен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600085 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. Н. , в качеството му на защитник на подсъдимия А. Х. В., против Решение № 332/29.12.2025 г. по нохд № 215/2025 година по описа на Районен съд - Сливен с която се иска атакуваното Решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановена нова присъда с която подсъдимия да бъде признат за невиновен за извършеното деяние по чл.206, ал.6, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С атакуваното Решение № 332/29.12.2025 г. по нохд № 215/2025 година по описа на Районен съд - Сливен подсъдимият А. Х. В. е признат за виновен в това, че: За времето от 12.02.2024 г. до 14.04.2024 г., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи — сумата от 1 500 евро с левова равностойност /според договорката на страните/ 3000 лв. и 1 300 лева, общо 4 300 лв., собственост на К.Г.Г. и сумата от 13 000 евро с левова равностойност 26 000 лв. /според договорката на страните/, собственост на К.Д.А., всичко на обща стойност 30 300 лв., които владеел и пазел, като до приключване на съдебното следствие първоинстанционния съд присвоеното имущество е възстановено - престъпление по чл. 206, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК

На основание чл.78А от НК, РС - Сливен го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв.

Подсъдимият А. Х. В. е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 340,84 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР 1 Сливен.

С подадената от адв. Н. от АК - Сливен въззивна жалба се твърди, че обжалваното Решение е неправилно и необосновано, тъй като се касае за гражданско- правни отношения.

С допълнение към въззивната жалба се навеждат доводи, че обжарваното Решение е издадено в нарушение на нормите на чл.11, чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като в мотивите не са били посочени съставомерните признаци на деянието по чл.206, ал.6 от НК, а съдът е действал като е разглеждал казуса в гражданско - правен аспект. Не ставало ясно по каква причина съдът е приел, че се касае за владеене или пазене на чужда движима вещ, а не за авансово платени парични суми по търговски договори.

В съдебно заседание, жалбоподателят- частен обвинител, редовно призован не се явява. Повереникът му пледира за уважаване на подадената жалба, като счита, че ако Решението бъде потвърдено се поставя криминална рамка върху типични гражданско – правни отношения.

Представителят на прокуратурата счита обжалваното Решение за законосъобразно и обосновано, а подадената жалба намира за неоснователна.

Окръжен съд - Сливен след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

От фактическа страна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава XXVIII от НПК.

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство. Предвид това, ведно с липсата на спор относно фактическата страна на инкриминираното деяние въззивният съд намира за ненужно да преповтаря същото, което се подкрепя от установеното в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК и Решение № 60207/15.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 683/2021 г., III н.о., Решение № 28/15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др.

Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК. Първоинстанционният съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материА. са установени.

Ето защо мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

По доказателствата.

След самостоятелен анА.з на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд Сливен приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Доколкото и в тази част не е нА.це оспорване от страна на защитата, следва да се посочи, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анА.з на доказателствената съвкупност. Когато мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анА.зира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № 482/22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1556/2014 г., III н. о.

Тук следва да бъде отговорено на доводите в допълнението на въззивната жалба, че се касае за гражданско правни отношения между подсъдимия В. от една страна и К.Г.Г. и 2

К.Д.А. от друга страна и че подсъдимият В. не е извършил престъплението по чл.206, ал.6, т.1, вр. ал.1 от НК.

Въззивният съд намира, с действията си А. Х. В. не е осъществил деянието чл.206, ал.6, т.1, вр. ал.1 от НК, а такова по чл.209, ал.3, вр. а.1 от НК.

Наказателната и гражданската измама си приличат по това, че едно физическо лице е въведено умишлено в заблуждение относно определени факти от действителността, вследствие на което неговата воля е опорочена и е засегната възможността му да взема решения при познаване на действителното състояние на нещата. НА.це са и принципни разлики между наказателната и гражданската измама, които могат да бъдат във връзка с обективната и субективната страна, общественото значение на двата вида измама, различните правни последици. Класическата измама изисква от субективна страна, нА.чието на пряк умисъл и особена користна цел.

Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнА. такива, или че ги използва. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадА.я към момента на извършване на деянията.

Най- добро разграничение между наказателна и гражданска измама е нА.це при установена трайна съдебна практика на Върховния Касационен съд , който казва,че: „При престъплението измама сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да бъде правена преценка дА. поведението му може да бъде преценено като наказателноправна или гражданскоправна измама." Решение № 153 от 07.03.2012 г. по нак. д. № 154/2012 г. на Върховен касационен съд

При гражданската измама едната страна винаги е подведена от друга страна да сключи някакъв вид договор чрез умишленото й въвеждане в заблуждение. Въведената в заблуждение страна никога не би сключила този 3 договор , ако знаеше действителното фактическо положение, което умишлено не се съобщава от страна на този , който я въвежда в заблуждение. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС при гражданскоправната измама деецът има за цел не реА.зиране на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама не е необходимо осъществяването на разпоредително действие от страна на съконтрахента, а единствено постигане на съгласие по отношение на основните елементи на договора и неговото сключване., в какъвто смисъл е Решение № 153 от 07.03.2012 г. по нак. д. № 154/2012 г. I н.о. на ВКС.

Наказателно правната измама представлява типично резултатно престъпление, като същото, съгласно константната практика на съдилищата и правната доктрина е довършено с извършване на имущественото разпореждане, респективно реА.зиране на имотната облага от извършителя.

При това престъпление сключването на договор не е в основата на изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да бъде правена преценка дА. поведението му може да бъде преценено като наказателно- правна или гражданско- правна измама.

От всички доказателства по делото се установява, че А. Х. В. не е имал изначално намерение да достави процесните автомобили. Показването на снимки на автомобилите и даваните обещания , че автомобила „Сузуки Витара“ ще бъде доставен на свидетеля К.Г. до 11.02.2024 год. , а трите автомобила ще бъдат доставени на свидетеля К.А. до 27.02.2024 год. са насочени не към постигане на съгласие по отношение на сключване на договор с пострадА.те, а към това те да му предоставят парични средства и да бъде постигнат посочения в чл.209, ал.1 НК резултат. Във всеки един от инкриминираните случаи подсъдимият от първия момент е съзнавал, че няма възможност да осигури или закупи автомобилите, като изначално е заблуждавал пострадА.те, че има възможност да стори това. Действията на В. свързани с удължаване на срока за доставяне и изтъкването на различни 4 причини поради които не е спазен първоначалния такъв са действия на поддържане на вече създаденото заблуждение у пострадА.те, че ще им достави процесните автомобили. В последствия подсъдимия е спрял да отговаря на телефонните обаждания. Едва след образуване на съдебното производство по НОХД № 215/2025 год. по описа на Районен съд – Сливен, на 22.12.2025 год. подсъдимия В. е възстановил на пострадА.те получените парични суми. Това е станало само седмица преди 29.12.2025 год. на който дата се е провело разпоредителното заседание по делото.

Именно създадената невярна представа у пострадА.те, че подсъдимия В. ще им достави автомобилите ги е мотивирало да му предоставят и паричните суми – 1500 евро и 1300 лв. от свидетеля К.Г. и 13 000 евро от К.А., като с това им причинил и имотна вреда в този размер.

Измамата е извършена в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК състояща се от две деяния - спрямо пострадА.те Г. и А., през непродължителен период от време за около два месеца, като деянията осъществяват един и същ състав на едно и също престъпление.

От субективна страна подсъдимият В. е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че с действията си по въвеждане и поддържане на вече създаденото заблуждение, е мотивира пострадА.те да му предадат паричните суми, получил ги е и с това им е причинил имотна вреда.

Въззивната инстанция намери , че случая е маловажен , като изходи от факта, че паричните суми за възстановени от подсъдимия още преди започване на съдебното следствие, взе предвид и чистото съдебно минало на В. и съдействието му за разкриване на обективната истина, поради което измени

Съдът в настоящия си състав намира за неоснователни и доводите на защитата на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия съд, тъй като в мотивите не били посочени съставомерните признаци на престъплението по чл.206 от НК.