Решение № 452 от 19.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20255300900305 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Хилтоп Марково“ ЕООД с ЕИК 206449107 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Цар Борис ІІІ Обединител № 52В, ет.2, представлявано от ** М.К., е предявил против „Билд Експерт Бг“ ЕООД с ЕИК 205239013 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Йоаким Груев № 39, ет.1, представлявано от ** В.А.К., обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 40 982,70 лв., от които сумата от 30750 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за половината от платените от него суми за погасяване на договор за кредит от 02.11.2022 г. и сумата от 10 232,70 лв. обезщетение за забава за периода 02.12.2022 г.- датата , на която ищецът погасил кредита, до 18.05.2025 г.

В исковата молба са изложени твърдения за това, че ищецът и ответникът са кредитополучатели по договор за кредит, сключен на 02.11.2022 г. с „Кредитна Агенция България“ ООД, като са поели солидарно задълженията по договора поравно. Кредитът в размер на 60 000 лв. бил усвоен от кредитополучателите в деня на подписване на договора за кредит.

Ищецът погасил изцяло предсрочно на 02.12.2022 г. задължението по кредитаглавницата и начислената лихва в размер на 1500 лв. Така всъщност заплатил освен своята част и тази на ответника и по този начин изпълнил повече от своята част по договора. Затова и позовавайки се на разпоредбата на чл.127, ал.2, изр.1 ЗЗД, според която всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата, е предявил горните искове. Представя писмени доказателства. Претендира 1 разноски.

Ответникът оспорва исковете с възражение, че е само поръчител по договора за заем и именно в това си качество отговаря солидарно с ищеца.

Твърди, че не е получил сумата съвместно с ищеца- кредитополучател, не е имал възможност да оперира с нея, не е имал достъп до средствата. Ищецът изпълнил изцяло свое задължение като е върнал получената и ползвана само от него заемна сума, ведно с договорната лихва. Евентуално поддържа, че дори да се приеме качеството му на солидарен длъжник по смисъла на чл.121 ЗЗД, то във вътрешните отношения само един от тях- ищецът, е придобил права, срещу които другият солидарен длъжник- ответникът, е поел единствено и само задължения, което оборвало презумпцията по чл.127, ал.1 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

По делото е безспорно установено, че правоотношението е възникнало по силата на договор за кредит от 02.11.2022 г., по който кредитор е „КРЕДИТНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр.Пловдив, ищецът „ХИЛТОП МАРКОВО“ ООД е посочен като кредитополучател и ответника „БИЛД ЕКСПЕРТ БГ“ ЕООД , посочен в договора като „Поръчител и солидарен длъжник“.

По силата на договора кредиторът е предоставил паричен заем в размер на 60 000 лв. с 2,5% фиксирана месечна лихва / чл.1/.

Кредитът е усвоен изцяло и паричната сума е била преведена по банкова сметка на ищеца „ХИЛТОП МАРКОВО“ ООД съобразно изрично предвиденото в чл.2 от договора.

Безспорно е, че ищецът е върнал заемната сума изцяло, ведно с възнаградителна лихва в размер на 1500 лв., начислена към датата на погасяване- 02.12.2022 г.

Основният спор, който се повдига, е дали ответникът има качеството на солидарен длъжник, поел самостоятелно задължение по договора, или задължението му е уговорено като поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД- за чуждия дълг на ищеца. Отговорът на този въпрос налага да се тълкува волята на страните,така както е отразена в договора. Съгласно чл.1 от договора кредиторът предоставя на „Кредитополучателя и Поръчителя и солидарен длъжник“ уговорения кредит. По-нататък, в чл.3.1., е казано, че „Кредитополучателят и Поръчителят и Солидарен длъжник се задължават да върнат на кредитора отпуснатата им сума…“, а в чл.4 е предвидена лихва за забава „При неплащане от страна на Кредитополучателя и поръчителя и солидарен длъжник на главницата и/ или лихви в договорените срокове..“. Не на последно място в чл.7 е поето задължение за обезпечаване на задължението по кредита с подписване на запис на заповед както от ищеца, така и от ответника.

Цитираните разпоредби от договора ясно разкриват действителната воля на страните по него , а именно ответникът да отговаря солидарно с ищеца и в качеството си на солидарен длъжник да изпълнява всички задължения, 2 произтичащи от сключения договор за кредит. Не би могло обосновано да се приеме, че ответникът е поел само задължение да обезпечи чужд дълг, каквото по същността си представлява правната фигура на поръчителството.

Поръчителството е вид обезпечителна сделка , а такова обезпечение не е предвидено в договора. В чл.7 от същия с наименование“Обезпечение“ е предвидено, че за обезпечение ще се счита издадения от ищеца и от ответника в полза на кредитора запис на заповед. Посочено е, че менителничният ефект трябва да бъде издаден и от ответника и това е така, защото той е поел да отговаря солидарно с ищеца за погасяването на всички дължими по договора суми. От нито една клауза от договора не може да се извлече аргумент за това, че ответникът е поел задълженията като поръчител. Да се приеме, че същият е станал поръчител само поради факта , че паричната сума по кредита е постъпила само в патримониума на ищеца, би било необосновано. Последното е от значение само във вътрешните отношения на солидарните длъжници.

При направения извод , че ответникът има качеството не на поръчител по смисъла на чл.138 ЗЗД, а на солидарен длъжник по чл.121 ЗЗД, следващият въпрос, който се поставя , е , дали като е изпълнил цялото задължение, ищецът е изпълнил повече от своята част. Отговорът на този въпрос зависи от вътрешните им отношения – чл.127, ал.1 ЗЗД. В тази връзка ще се посочи, че съдът изцяло споделя цитираната от ответника в хода на устните състезания съдебна практика / Решение № 211/23.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 177/2011 г., ІV г.о.,Решение № 232/12.08.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7488/2013 г., ІV г.о. и Решение № 60194/04.11.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 3910/2020 г. , ІV г.о./, която приема, че при оборване на презумпцията за равна задълженост по чл.127, ал.1 ЗЗД важно доказателствено значение имат изявленията на страните, които очертават предмета на доказване. По иск по чл.127, ал.2, изр.първо ЗЗД, предявен от получилия заема солидарен длъжник, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. Ако не направи такива изявления, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения двамата не дължат по равно. В настоящия случай няма спор, че заемът е получен от ищеца по негова банкова сметка. Липсват обаче каквито и да било твърдения от негова страна по делото за какво е била изразходвана сумата, каква е била целта на заема- например дали е свързана с общи бизнес начинания или с някаква съвместна дейност, съвместни търговски сделки и пр. Твърдения в тази насока не са въведени от страната дори и след изричното възражение на ответника в отговора на исковата молба, че заемната сума е била използвана само от ищеца. Впрочем това твърдение не е оспорено от ищеца. При това положение презумпцията за равна задълженост следва да се счита оборена и да се приеме, че от заемната сума се е възползвал само ищеца, поради което като я е върнал на кредитора, ведно с начислената възнаградителна лихва, не е изпълнил повече от своето задължение. Следователно , в негова полза не е възникнало регресно вземане по чл.127, ал.2 ЗЗД и предявеният иск се явява неоснователен.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния такъв по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава.

При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват направените по делото разноски. Такива се констатираха в размер на 6000лв.

3 платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хилтоп Марково“ ЕООД с ЕИК 206449107 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Цар Борис ІІІ Обединител № 52В, ет.2, представлявано от ** М.К., против „Билд Експерт Бг“ ЕООД с ЕИК 205239013 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Йоаким Груев № 39, ет.1, представлявано от ** В.А.К., обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 40 982,70 лв., от които сумата от 30750 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за половината от платените от него суми за погасяване на договор за кредит от 02.11.2022 г., и сумата от 10 232,70 лв. обезщетение за забава за периода 02.12.2022 г. до 18.05.2025 г.

ОСЪЖДА „Хилтоп Марково“ ЕООД с ЕИК 206449107 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Цар Борис ІІІ Обединител № 52В, ет.2, представлявано от ** М.К., да заплати на „Билд Експерт Бг“ ЕООД с ЕИК 205239013 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Йоаким Груев № 39, ет.1, представлявано от ** В.А.К., сумата от 6000 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4