Решение № 260033 от 23.09.2020, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч, 23.09.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осми септември, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА при секретаря……………..……..ПРЕСЛАВА

ДИЧКОВА….....………...и в присъствието на прокурора………….…………....………………………………...като разгледа докладваното от съдията гр.дело №856 по описа за 2020год,за да се произнесе съобрази:

Иск с правно основание чл.144 от СК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И.Р.Х., с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Хр.С., с адрес ***, кант.409 против Р.И.Х., с адрес: ***.

Ищецът излага в исковата молба, че с Решение по гр.д.№ 1773/2014 г. на РС – Ловеч, ответникът е осъден да му заплаща издръжка в размер на 140,00 лв. месечно, начиная от 11.11.2014 г. до настъпването на законна причина за нейното изменение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащане на вземането. Посочва, че вече е завършил средното си образование в ПЕГ – Ловеч и е приет като студент 1-ви курс във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“, редовна форма на обучение, по специалност „Компютърни науки“. Твърди, че досега единствено майка му се е грижела за него относно осигуряването на храна, облекло, допълнителни часове за кандидатстване. Заявява, че изплащаната досега издръжка за вбъдеще се явява крайно недостатъчна да се издържа като студент.

Ищецът посочва, че при завършване на средното му образование баща му не се обадил, за да го попита дали има нужда от нещо за завършването му или за кандидатстването му и продължаване на образованието. Семестриалната такса от 360.00 лв. внесла майка му, като му заплатила и осигуровките за три месеца. Изтъква, че за бала майка му дала над 900 лв. за закупуване на дрехи и неща, които всеки родител купува детето си при завършването. Отделно, били нужни много средства за уроци и други разходи и заплащаните от ответника 140 лв. месечна издръжка не отговарят на нуждите на ищеца.

Наведени са твърдения, че при започване на висшето си образование разходите на ищеца нарастнали, тъй като следва да се заплащат семестриални такси, квартира при месечен наем от 280 лв. без консумативи.

Отбелазвя, че е необходимо закупуването на нов компютър с широки параметри, като това е неизменна част от образованието му.

В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да оосъди ответника за вбъдеще да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 500.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /03.07.2020 г/ до поява на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Претендирани са и сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на ИМ и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор. Отбелязва, че ищецът е навършил пълнолетие на 01.07.2019 г., с оглед на което искът не намира своето правно основание в нормата на чл.150 от СК, тъй като не е предявяван след тази дата и преди настоящия иск друг такъв с основание чл.144 от СК. Сочи, че в тежест на ищеца е да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: че ответника е негов родител; нуждите си от издръжка за релевантния период и в претендирания размер; че не е навършил 25 години и учи редовно в съответно висше учебно заведение; че не разполага със собствено имущество и доходи или че имуществото му не е достатъчно, за да се издържа от него и че ответникът разпоолага със средства да предоставя претендираната издръжка „без особени затруднения“. В тази връзка оспорва кумулативното наличие на елементите от горния фактически състав, поради което счита така предявените искове за неоснователни и моли съдът да постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва нуждата от издръжка на ищеца в размер на 500 лв, като излага подробни съображения. Не оспорва, че е баща на ищеца, както и че с влязло в сила решение по гр.д.№ 1773/2014 г. на РС – Ловеч е осъден да заплаща на същия месечна издръжка в размер на 140.00 лв. – до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Изтъква, че такова обстоятелство, водещо до прекратяване на издръжката, е навършването на пълнолетие на ищеца на 01.07.2019 г, независимо от което е заплащал недължимо суми по образуваното от него изп.дело № 393/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч, и за периода, след който издръжката е прекратена на законово основание.

Твърди, че ищецът се е обогатил неоснователно за негова сметка със сума в размер на 1680 лв. и не може да се приеме, че е изпълнявал съднателно свой нравствен дълг. Представя копие от последното платежно нареждане от м.07.2020 г. В случай, че ищецът оспорва тези твърдения, досежно образуваното и не прекратено изп.дело и недължимо заплащани от него суми, моли да му бъде предоставена възможност да ангажира доказателства, респ.служебно да се изиска справка от ДСИ при РС – Ловеч по изп.д.№ 393/2017 г. С отговора са развити правни съображения, че задължението за издръжка по чл.144 от СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, и на определени ограничителни изисквания. Излага, че в случая от ищеца не са наведени твърдения и не се установява да е неработоспособен или възпрепятстван да работи, както и че няма пречка ученето, макар и редовна форма, да бъде съчетано с полагане на труд от учащия. Подчертава, че студентите имат право на общежитие, което е много по-евтино от наемането на жилище, както и на стипендия, каквато ищецът би могъл да получава в бъдещ момент. Посочва още, че по делото няма твърдения и доказателства досежно възможността на пълнолетния ищец да си осигурява сам претендираната издръжка, нито твърдения и данни за имущественото му състояние. Изтъква, че при исковите претенции на пълнолетните учащи нуждата от издръжка не се предполага, а подлежи на доказване с оглед навършването на пълнолетие и придобиване на пълна работоспособност. Поддържа становище, че ищецът разполага с възможност да реализира доходи и сам да си доставя средствата, необходими за издръжката му. Позовава се на съдебната практика.

Отделно от горното, ответникът твърди, че не разполага с доходи, които да му позволяват да заплаща издръжка в размер на 500.00 лв. месечно. Сочи, че не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че брутният му доход е средно в размер на около 155,00 лв, а през м.април 2020 г. е бил в неплатен отпуск и не е реализирал каквито и да било доходи. На следващо място счита, че следва да бъде съобразена и обстановката в страната, която е с тенденция да се влошава през следващите месеци заради обявеното извънредно положение и извънредната епидемична обстановка, което прави полагането на труд и реализирането на доходи доста несигурно, особено в региона на гр.Ловеч. Твърди, че доходите му са под официалната линия на бедност и не разполага със средства да покрива собствените си нужди от издръжка за храна, за заплащане сметки за ток, вода, лекарства и пр., а още по-малко има възможност да заплаща издръжка на друго, пълнолетно лице.Заявява още, че има и страда от заболявания, които налагат ежемесечно лечение, за което прилага удостоверение от личния си лекар.

В с.з.ищецът И.Р.Х. се явява лично и с процесуален представител адв. Хр. С.. Поддържа иска и моли като основателен и доказан да бъде уважен в пълния претендиран размер.

Ответникът Р.И.Х. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв.Карабова. Оспорва иска като неоснователен по съображения, изложени подробно в писмения отговор.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно представеното удостоверение за раждане сер. и номер АОД 000292 /05.07.2001г, издадено въз основа на акт за раждане № 0297/05.07.2001 г. на Община-Ловеч ищецът И.Р.Х. е роден на *** г.от майка К. И. П. и баща-ответника Р.И.Х..

По делото не е спорно, че родителите на ищцата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен поради развод.

С доклада си по делото съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че с Решение №118 / 28.04.2015 г. по гр.дело № 367/2003 г.ответникът Разослав Х. е осъден да заплаща на малолетния си син И.Х., чрез К. И. П., като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 140.00 лв., начиная от 11.11.2014 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа до изплащането й.

Установява се, че на 01.07.2019 г. ищецът е навършил 18-годишна възраст, т.е.същият е станал пълнолетен. По делото са ангажирани доказателства, а и не се оспорва от ответника, че през учебната 2020/2021 г. ищецът е записан като студент във ВТУ „СВ.Св.Кирил и Методий“ в първи семестър на първи курс, редовна форма на обучение по държавна поръчка за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Компютърни науки“, с ПИН **********.

Приложен е фискален бон, от който е видно, че на 22.06.2020 г.ищецът е заплатил в брой дължимата семестриална такса в размер на 360.00 лв.

Съгласно представеното удостоверение с Изх.№ 1530/25.06.2020 г. на ДПБ – Ловеч, майката КамелияИ. П. заема длъжността Н – к отделение в Диспансер, като в периода от януари

2020 г. до юни 2020 г. е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2 180.46 лв.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и доказателство относно материалното и здравословно състояние на ответника, неговата трудова заетост и доходи. Установява се, че към настоящия момент ответникът не е пенсионер, като към момента на издаване на удостоверение с Изх.№Ц1021-10-53#1

/04.08.2020 г. на НОИ, ТП – Ловеч не е отправено искане за отпускане на пенсия.

От приложеното към отговора удостоверение № 37 / 07.08.2020 г. на „Тийм Сървисиз България“ЕООД е видно, че за периода от м.01.-м.06.1010 г. на ответника Р.Х. са начислени суми от трудови и/или приравнени към тях правотношения в общ размер на 682.00лв.

От страна на ответника са ангажирани доказателства, че има здравословни проблеми. Същият боледува от Варикозни вени на долните крайници с възпаление и и увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. В потвърждение на горното е приложеното удостоверение от ЕТ „Д-р Светла Бояджиева“АИП за ПМП.

По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: К. И.

Панова и Роза Петрова Матева. Св.Панова е майка на ищеца, коятотвърди, че синът й е изцяло на нейна издръжка. Посочва, че ответникът е заплащал на сина си определената от съда месечна издръжка в размер на 140 лв, която обаче се явява крайно недостатъчна. Споделя, че за нуждите на учебния процес в университета по специалността, в която е записан синът й – „Компютърни науки“ му е закупила компютър с по-добри параметри. Наред с това, е заплатила и здравните осигуровки и семестриалната такса, поела е разходите за квартирата на ищеца в гр.В.Търново, както и другите разходи – за храна, джобни и пр. Подчертава, че синът й е приет редовна форма на обучение, поради което няма възможност да работи, тъй като трябва да посещава лекции и ще бъде ангажиран в учебното заведение. Споделя, че синът й няма изградена връзка с баща си, като последният не го търси /дори за празник или рождени дни/, а при случайна среща се е държал грубо и агресивно. Според ищцата, ответникът прикрива доходите си и посочения в отговора доход не е реален.

Твърди, че същият има собствена фирма, ходи по пазарите, а в последно време работи в Германия за обгрижване на болни хора.

Св.Матева определя ищеца като изключително дете – ученолюбив, добър, с висок морал. Излага, че е била заедно с ищеца и майка му в гр.Велико Търново във връзка с подсигуряване на подходящо жилище, в което И. „може да е спокоен и да си гледа ученето само“. Споделя, че често когато потърси К., тя или е взела допълнително дежурство, или кара две смени, за да може да се справи с всички задължения. Разказва, че е била свидетел на инцидентна среща, при която при опит на И. да разговаря с баща си относно възможността на последния да му помага финансово без да се стига до съдебно дело, ответникът е проявил агресия и заявил, че ищецът ще следва да му връща получените след навършване на 18-годишна възраст суми за издръжка.