Решение № 2339 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2339 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110216034 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. А. С. срещу Наказателно постановление № 24-4332-019959 от 26.08.2024 г., издадено от Г. В. Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя А. А. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата от А. А. С. се иска отмяната на атакуваното наказателно постановление. Навеждат се доводи, че лекият автомобил, който управлявала жалбоподателката на процесната дата, за която е санкционирана не е нейна собственост, като го е използвала, за да свърши лични задачи, докато нейния бил на ремонт.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А. С. редовно призована се явява лично и поддържа жалбата си, а в хода по същество на делото посочва лични причини, поради които не погледнала срочността на документите на лекия автомобил. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С. К. с пълномощно по делото, която пледира за потвърждаване на оспореното НП и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Депозирани са писмени бележки по същество от гл. юрк. К., в които излага подробни съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като претендира юрисконсултско възнаграждение 1 и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.05.2024 г., жалбоподателят А. А. С. управлявала лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********, собственост на „*****“ в гр.

София по бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Пиротска“ към ул.

„Балкан“. Жалбоподателят А. С. била спряна за проверка от служители на СРС - СДВР, които установили, че табелите на процесния автомобил били с изтекла на 15.05.2024 г. регистрация, която не била подновена от собственика към датата на проверката. Служителите на СПС - СДВР поискали съдействие от служители, компетентни да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. На мястото пристигнали служители на 03 РУ-СДВР, сред които свид. П. К. на длъжност командир на отделение при 03 РУ-СДВР, който съставил против жалбоподател А. С. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия G A № 647842 от 22.05.2024 година. Съставеният АУАН бил подписан от жалбоподателката А. С. без възражения, която срещу подпис получила и препис от акта. Писмени възражения не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Административната преписка била изпратена в Софийска районна прокуратура (СРП) за образуване на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, за което била образувана прокурорска преписка № 35992/2024 г. по описа на СРП. С постановление на прокурор при СРП от 25.07.2024 г., на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство и преписката била прекратена, а материалите по административнонаказателната преписка, били изпратени по компетентност до Началника на ОПП-СДВР, за преценка на основанията за търсене на административнонаказателна отговорност на жалбоподателката.

С оглед на цитираното постановление, на 26.08.2024 г., в кръга на своите правомощия – Г. В. Б. - Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала атакуваното наказателно постановление № 24-4332-019959/26.08.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал.

1 ЗДвП, на жалбоподателя А. С. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните доказателствени средства: показанията на разпитания свидетел в хода на съдебното следствие – свид. П. К., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК: АУАН серия GA № 647842/22.05.2024 г.; справка картон на водача; докладна записка от 22.05.2024 г.; справка за 2 регистрация; Постановление на прокурор при СРП от 25.07.2024 г.; сведение от жалбоподателя; Заповед № 513з-4530/31.05.2022 г. на директора на СДВР;

Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи;

Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН на жалбоподателят А. С. се установяват от показанията на свид. К., след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него АУАН.

Съдът даде вяра и на останалите приобщени по надлежния процесуален ред писмени доказателства.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.

58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок, доколкото връчването на атакуваното НП не се доказва от материалите по делото, противно на изложеното в съпроводителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка в СРС. Не са приложени никакви доказателства (незаверена разпечатка от информационна система АИС АНД не представлява доказателство за връчване на НП) за връчване на атакуваното НП. На по-голямо основание АНО е приложил атакуваното НП в оригинал, а в разписката инкорпорирана в него отсъства подпис на адресата (санкционираното лице). Налице е опит да се заобиколят правилата за редовно връчване на наказателни постановления, поради което неправилно е твърдението, в съпроводителното писмо, че НП е обжалвано след изтичане на законоустановения срок. Доколкото редовното връчване има отношение към сроковете на обжалване, а не към законосъобразността на наказателното постановление, тъй като хронологически издаването на НП предхожда връчването му, на жалбоподателката А. С. следва да бъде осигурен достъп до правосъдие. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи, оправомощени със съответните заповеди, които са приложени в административнонаказателната преписка. Видно от заповед Заповед № 513з-4530/31.05.2022 г. на директора на СДВР във връзка със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят П. К., заемащ длъжност „командир на отделение“ при 03 РУ-СДВР разполага с материална и териториална компетентност да състави АУАН за извършено нарушение по ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, се установява, че началник група

„Административнонаказателна дейност“ в сектор „Административно обслужване“ към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР е оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия.

3

От заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и от следващия заповедта акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата процесното НП – старши инспектор Г. В. Б. заема длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, поради което и разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

В конкретния случай НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като са спазени сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, за прецизност, че постановлението на прокурор при СРП е за отказ да се образува наказателно производство, а не за прекратяване на наказателно производство, както (погрешно) е прието на страница втора от атакуваното наказателно постановление. Следва да се посочи, че отказа да се образува наказателно досъдебно производство се различава съществено от прекратяването на вече образувано такова. В тази връзка неправилно е посочено от АНО основанието за издаване на наказателното постановление.

АУАН и НП отговарят на изискванията за съдържание, предвидени съответно в чл. 42 от ЗАНН и в чл. 57 ал. 1 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, всички елементи от състава му и обстоятелствата по извършването му с посочване на нарушените материалноправни разпоредби.

Предвид всичко гореизложено съдът намери, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение приложението на материалния закон, в настоящия случай административната отговорност на жалбоподателя А. А. С. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП8, според който - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото се установи, че към 22.05.2024 г. - момента на управление на процесния лек автомобил марка „***“, модул „***“ от жалбоподателката А.

С., че същият е бил със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация. От материалите по делото безспорно се установи, че жалбоподателката А. С. не е собственик на процесното МПС, а само е извършвала фактическото му управление. Собственик на управлявания от жалбоподателката на 22.05.2024 г. е юридическото лице „*****“ ЕООД, ЕИК **********. От справка в публичния Търговски регистър към Агенция по вписванията е видно, че жалбоподателката не е управител или представител на посоченото дружество. По преписката отсъстват каквито и да е данни, от които може да се изведе знание от нейна (на жалбоподателката) страна, че извършва административно нарушение.

4

Жалбоподателката е управлявала лек автомобил с поставени транзитни табели с № ******** по см. на чл. 27 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата). Съгласно чл.

27, ал. 2 от Наредбата - за издаване на транзитни табели с регистрационен номер собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Според чл. 27, ал. 4 от Наредбата - след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл.

14 – 17. Срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение. В настоящият случай, този срок е изтекъл на 15.05.2024 г. и това обстоятелство не е било известно на жалбоподателката А. С.. Липсват каквито и да е доказателства, че собственикът „*****“ ЕООД е уведомил санкционираното лице за датата, на която изтича срока на транзитните табели с регистрационен номер. Не може да се вмени виновно поведение на А. С., още по-малко да се твърди, че тя е следвало да знае или да предполага за обстоятелството, че процесното МПС е служебно дерегистрирано. От изложеното следва единственият извод, че жалбоподателката не е осъзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея действие по управление на МПС (със служебно прекратена регистрация) и не е предвиждала, нито е допускала настъпването на общественоопасни последици. Управлявала е лек автомобил, собственост на друго лице, с поставена регистрационна табела (макар и транзитна).