Решение № 14 от 29.01.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Самоков, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200048 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Б. Б. Г. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № ../29.12.2021 г., издадено от Кмета на Община Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Г. В., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения развива изложените в нея съображения в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Кметът на Община Самоков. Пред съда въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрк. Е. К. (вж. пълномощно на л. 17 от делото), която заявява, че оспорва жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната неоснователност, като отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Производството пред настоящата инстанция се е развило и е протекло при надлежно осигурено право на участие на въззиваемата страна. В писмено уведомление изх. № 1100-630/10.07.2023 г., заведено с вх. № 2629/11.07.2023 г. по входящия регистър на РС – Самоков, Кметът на Община Самоков изрично и недвусмислено заявява, че не възразява срещу нередовното връчване на съобщения и призовки по 1 делото, по което е страна и счита, че е редовно уведомен за съобщения и призовки по делото, както и за откритите съдебни заседания. Същият потвърждава всички процесуални действия по делото, извършени от юрк. Е. К., като счита, че този процесуален представител е редовно упълномощен и заявява, че желае тези действия да се считат извършени от негово име.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 28.11.2021 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Д. И. Х., на длъжност „мл. инспектор“ в РУ – Самоков за това, че на 28.11.2021 г. около 04,00 ч. в гр. С. в кафе клуб „Г.“ жалбоподателят работи след 23,00 ч. като нарушава работното му време, след като е до 23,00 ч. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 8 от Наредба № 3 на ОбС.

В обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, административно-наказващият орган е приел от фактическа страна, че на 28.11.2021 г. около 04,00 ч. в гр. С. в Кафе клуб „Г.“ е извършена полицейска проверка, която е установила, че жалбоподателят Б.

Б. Г. позволява търговският обект да работи извън определеното му работно време до 23,00 ч., като не е представен документ, удостоверяващ удължено работно време; квалифицирал е това деяние като нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община Самоков и на основание чл. 24, ал. 3 от тази наредба е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 100 лв. за това нарушение.

Между АУАН и НП липсва съответствие относно описанието на деянието на жалбоподателя, квалифицирано от административнонаказващия орган в НП като нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Община Самоков, приета с Решение № 90 по Протокол № 5/28.01.2016 г. на Общински съвет – Самоков (общодостъпна на страницата на Община Самоков в интернет, по-нататък в решението обозначавана като Наредба № 3 на ОбС – Самоков), за което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100 лв. на основание чл. 24, ал. 3 от тази наредба.

Изискването за съответствие между АУАН и НП относно описанието на деянието на жалбоподателя и неговите конкретни характеристики следва от взаимната връзка 2 между разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвид необходимостта административното наказване с НП да се основава на АУАН, с чието съставяне се образува административнонаказателното производство и чието съдържание очертава фактическата рамка на административнонаказателното обвинение. В конкретния случай такова съответствие липсва и това представлява самостоятелно съществено нарушение на процесуални правила, допуснато в хода на административнонаказателното производство, защото създава неяснота в административнонаказателното обвинение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и освен това съставлява пречка пред еднозначен извод дали и какво административно нарушение е извършил жалбоподателят.

В АУАН е посочено, че на 28.11.2021 г. около 04,00 ч. в гр. С. жалбоподателят Б.

Б. Г. работи в Кафе клуб „Г.“ след 23,00 ч. като нарушава работното му време, след като е до 23,00 ч. и с това е нарушил чл. 8 от Наредба № 3 на ОбС – Самоков. Така в АУАН на жалбоподателя са вменени единствено факти, че той полага труд в обекта по това време, без да е посочено каква трудова функция е изпълнявал. Това фактическо описание на деянието на жалбоподателя не съответства на нарушение на посочената в АУАН разпоредба на чл. 8 от Наредба № 3 на ОбС – Самоков, съгласно която „ На територията на община Самоков се въвежда лятно и зимно часово време на търговските обекти, както следва: - лятно часово време (от 01.05 до 31.10) - от 6 до 24 часа - зимно часово време (от 01.11 до 30.04) - от 6 до 23 часа. “. Очевидно е, че въведените лятно и зимно часово време на търговските обекти на територията на Община Самоков представляват времеви диапазони от денонощието, в които е допустимо обектът да е отворен и да работи с клиенти, като часовото време не означава, че труд в обекта може да се полага само в неговите рамки (напр. почистване на обекта и на инвентар, производство и приготвяне на продукция, касово отчитане, счетоводни дейности и т. н.). Следователно така, както е описано от фактическа страна деянието на жалбоподателя в АУАН, то не съставлява нарушение на разпоредбата чл. 8 от Наредба № 3 на ОбС – Самоков и на свързаната с нея разпоредба на чл. 23, ал. 1, т. 3 от същата наредба, установяваща забрана за самоволно удължаване на работното време на търговските обекти.

Несъставомерността на описаните в АУАН факти като административно нарушение би представлявала самостоятелно основание за отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон в случай, че тези факти и тяхната правна квалификация са били възприети от административнонаказващия орган, но конкретният случай не е такъв.

Едва за пръв път в НП на жалбоподателя са вменени нови, съществено различни факти, възприети от административнонаказващия орган като съставомерни за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 на ОбС – Самоков – че на 28.11.2021 г.

3 около 04,00 ч. жалбоподателят позволява търговският обект да работи извън определеното му работно време до 23,00 ч., като не е представен документ, удостоверяващ удължено работно време.

Първо, издаването на НП въз основа на такива факти, които не са били предявени на жалбоподателя при съставяне на АУАН, съставлява допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на процесуални правила, което съгласно субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК е съществено, защото е довело до нарушаване на следните права на жалбоподателя: да научи още със съставянето на АУАН за какво деяние, съставляващо административно нарушение, срещу него е образувано административнонаказателно производство и да участва в производството, в частност чрез подаване на възражение срещу АУАН по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от каквато възможност той фактически е бил лишен, тъй като описаните в АУАН факти относно неговото поведение са били съществено различни.

И второ, описанието на поведението на жалбоподателя в НП предполага към датата на извършване на твърдяното нарушение жалбоподателят да е имал определено правно или фактическо качество или положение, с оглед което той да е могъл да позволи работа на търговския обект след 23,00 ч. в нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3 на ОбС – Самоков. В разрез с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно описание в НП на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, в обжалваното НП изобщо не са изложени факти за такова качество или положение на жалбоподателя, което съгласно приложената разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Наредба № 3 на ОбС – Самоков да обоснове личната му административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 3 от тази наредба.

Поради това описанието в НП на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, е неясно и непълно, което съставлява още едно самостоятелно съществено нарушение на процесуални правила, допуснато в хода на административнонаказателното производство, защото неяснотата и непълнотата на НП за тези обстоятелства е пречка пред еднозначен извод дали и какво административно нарушение е извършил жалбоподателят.

За пълнота следва да се отбележи, че в рамките на фактите, изложени в НП, не може да се обоснове извод защо именно жалбоподателят – физическо лице е привлечен към административнонаказателна отговорност за твърдяното нарушение. От събраните гласни доказателства се установява единствено, че по време на полицейската проверка, в която е участвал свидетелят Д. Х. – актосъставител, входната врата към обекта е била първоначално заключена, а след влизането на полицейските служители те установили, че в помещението звучи лека музика, имало десетина посетители, които се готвели да си тръгват и лице зад бара, като в помещението присъствал и жалбоподателят.

4

Свидетелката Н. Г. пък не е присъствала при проверката в обекта, а показанията й не са от естество да установят кое лице е вписано в информационния масив по чл. 3, т. 1, вр. чл. 4 и сл. от Наредба № 3 на ОбС – Самоков като стопанисващо обекта. Така от съвкупната преценка на тези доказателства, при липсата на доказателства относно субекта, стопанисващ търговския обект (а установяването на такива обстоятелства е в тежест на административнонаказващия орган), по делото не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е извършил нарушение на забраната, установена в чл. 23, ал. 1, т. 3, вр. чл. 8 от Наредба № 3 на ОбС – Самоков, за което на основание чл. 24, ал. 3 от същата наредба е ангажирана личната му административнонаказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер 100 лв. Поради това, освен изтъкнатите по-горе съществени нарушения на процесуални правила, които са допуснати в административнонаказателното производство по издаване на НП и които са самостоятелни основания за неговата отмяна, същото е издадено и при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон при издаване на обжалваното НП, същото следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените разпоредби Община Самоков следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 250,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, което с оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерно.

Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c605d2d6-514a-43ef-ae21-7545d84685fc