Определение № 1325 от 09.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1325 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20242100601596 по описа за 2024 година Съдебното производство е по реда на чл.345 НПК вр.чл. 249, ал.3, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

С Определение от 11.11.2024г постановено по НОХД № 749/2024г,РС Бургас е оставил без уважение искане на защитата за прекратяване на съдебното производство поради допускането на отстранимо съществено нарушение на процесуални правила на досъдебното производство на основание чл. 249, ал.3, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 НПК,които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимя Т..

Недоволен от постановения съдебен акт останал защитникътадв.Г.Колева,която го обжалва в законоустановеният срок като незаконосъобразен.Излага съображения,че в обвинителния акт следва са изложи анализ на доказателстевния материал събран по досъдебното производство,да се посочи кои доказателства прокурорът кредитира и кои не,за да може подсъдимият да организира защитата си.Сочи,че това представлява съществено процесуално нарушение,което ограничава правата на подсъдимия Т..

Съдът след като се запозна с частната жалба и материалите по НОХД №749/2024г по описа на БРС установи следниото:

Съдебното производство пред РС Бургас е образувано по обвинителен акт срещу Д. С. Т., ЕГН:********** за извършено престъпление 1 по чл.343б ал.4 вр.ал.3 вр.чл.28 ал.1 НК.

Пределите и съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е регламентиран от разпоредбата на чл. 246 ал.2 НПК.

Доколкото основното предназначение на обвинителния акт е свързано с очертаване на рамките на обвинението, в които ще се развие процесът на доказване по време на съдебната фаза, то е необходимо в същия да намерят отражения всички релевантни за обвинението факти. В него следва да се изложат всички установени по делото обстоятелства, като това изложение следва да бъде достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, за да не бъде затруднено обвиняемото лице при упражняване на правото си на защита. Това е необходимо и с оглед изясняване на съответната на твърдените факти правилна правна квалификация. В конкретният случай обвинителния акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. С посочените факти са обхванати състава на престъплението, в което Т. е обвинен и така изписани в обстоятелствената част са напълно достатъчни, за да добие подсъдимият пълна и ясна представа относно деянието, в които е обвинен, както и с какви действия го е осъществил и да се защити в максимална степен.

Ето защо въззивната инстанция споделя изводът на първоинстанционният съд, че минималния стандарт за фактическа обосновка на обвинителния акт отговаря на изискванията на НПК и т.р.№2/02 на ОСНК на ВКС и условието за неговата законосъобразност е спазено.

Следва да се посочи че съдебното производство е това, което ще установи дали тези твърдения са подкрепени с доказателства или не, включително и дали следва да се възприеме обвинението така както е посочено в обвинителния акт. Посочените от прокурора в описателната част на обвинителния акт факти са достатъчни за да поставят рамките на процеса и движението му по така описаното фактическо обвинение. В съдебната фаза на процеса съдът има възможност да провери събраните в хода на досъдебното производство доказателства и съгласно вътрешното си убеждение да прецени подкрепят ли в достатъчна степен тезата на обвинението, след което да постанови окончателния си съдебен акт.

Настоящата инстанция не споделя възраженето на защитата,че в обвинителният акт следва да се анализират доказателствата, подкрепящи обвинителната теза,като се посочи кои точно се кредитират и кои не,за да 2 можело обвиняемият да разбере защо срещу него се повдига определоно обвинение и съответно на база какви доказателства се внася това обвинение.Следва да се подчертае,че подробен анализ на доказателстевния материал не се дължи в обстоятелствената част на обвинителния акт,този анализ следва да се изложи в хода на съдебните прения от страните по делото и впоследстиве съдът дължи анализ на доказтелствения материал при постановяване на съдебния акт.В обвинителният акт е достатъчно и необходимо да се изложат само фактите,които съдържат данни за начина,механизма,времето и мястото на извършване на деянието и факти ,касаещи обективни и съставомерни признаци на инкриминираното деяние.Разбира се могат да се посочат и доказателствени източници въз основа на които се излагат факти по обвинението,но аналитична дейност във фазата на разпоредително заседание,още по-малко в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителен акт е недопустимо да се изисква,както правилно е приел и районния съд.

От друга страна ,окръжният съд не намира ,че е ограничено правото на защита на подсъдимия,поради липса на обсъждане на експертизата изготвена във ВМА и повторна такава изготвена от ВМА- Варна.Адв.Колева е направила ново искане по доказателствата,а именно назначаване на тройна физико-химична експертиза в хода на разпоредително заседание.В този смисъл това означава,че както защитата така и подсъдимия са запознати в детайли с предходните две физико-химични експертизи изготвени по досъдебното производство,въпреки,че не са обсъждани в обстоятелствената част на ОА, след като са счели,че същите са непълни и имат искане за тройна такава.След като защитата подкрепена в искането си изрично от подзащитният прави такова искане по доказателствата, индикира на извод,че страните са запознати в пълнота със събраната доказателствена съвкупност ,която им е предявена по надлежния процесуален ред в края на досъдебното производство и по никакъв начин не е ограничено правото им да разберат въз основа на кои доказателства се гради обвинителната теза,а анализът им кое следва да се кредитира и кое доказателство не, е въпрос по същество..

Следва да се отбележи,че въззвният контрол на процесното определение на БРС не налага необходимост от отклонение на спазване разпоредбата на чл.252 ал.2 от НПК,предвид обвързаността на въззивната инстанция от диспозицията на чл.345 от НПК,която задължава произнасяне в седмодневен 3 срок по обжалването или протеста и липсва законово основание,както е приел решаващия съд да отложи и насрочи делото извън определения едномесечен срок.В такива случаи съдът следва да администрира делото по експедитивно и изпрати на въззивната инстанция.

Предвид гореизложеното на основание чл.345 НПК вр.чл. 249, ал.3, вр. с чл. 248, ал.1, т.3 НПК,Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2735 от 11.11.2024г постановено по НОХД №749/2024г по описа на БРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4