Протокол № 131 от 14.05.2026, Районен съд - Мадан

ПРОТОКОЛ

№ 131 гр. гр.Мадан, 14.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова

Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100232 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

МОЛИТЕЛКАТА Е. С. Х. – редовно призована, явява се лично и чрез пълномощника си АДВ. А. К. – с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ А. С. Е. – редовно призован, явява се лично и чрез пълномощника си АДВ. С. Ч. – с пълномощно по делото.

АДВ.К. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Ч. – Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.К. – Водим двама свидетели за днешното съдебно заседание.

АДВ.Ч. – Ние водим един свидетел, не държим на разпит на втори свидетел.

АДВ.К. – Представям писмо от РУ Мадан по повод образуваната преписка във връзка с предаденото записващо устройство, писмото е с № 298000-1786/05.05.2026 г., от което е видно, че е започната проверка по 1 преписката, и за установяване на извършено престъпление от общ характер по чл.339а, ал.1 от НК, представям го за сведение. Представям препис за другата страна.

АДВ.Ч. – Предоставям на Съда относно приемането му.

СЪДЪТ НАМИРА, че представеното писмено доказателство е относимо и допустимо, поради което следва да бъде прието, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представеното в днешно с.з. от молителя писмо от РУ Мадан.

ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от молителката свидетел:

С. Е. Х. – на 66 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, баща на молителката.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

На въпроси от адв.К. свидетелят отговори : Познавам А. Е., той ми е зет. Поддържаше контакт с мен след раздялата с дъщеря ми. Не мога да кажа колко често ме търсеше, но сме се чували, когато е имал нужда. Писал ми е по телефона съобщения, става въпрос за аудиозаписа. А. ми изпраща запис, мисля, че беше чрез приложението месенджер.

На поставен въпрос от Съда: дали може да назове приложението, чрез което му е изпратен записа, свидетелят отговори: По приложението месенджер, но моля да си погледна телефона за по-сигурно.

Свидетелят взима в ръцете си мобилен телефон и заявява: На месенджер, то е ясно.

На въпроси от адв.К. свидетелят отговори : Тези аудио записи съм ги предоставил в полицията, там са ги свалили. На тези записи се чува гласа на дъщеря ми, но не мога да разбера какво казва. Той ми изпращаше тези записи, за да не се притесняваме върви ли в прав път. Казвал е зет ми, че дъщеря ми поддържа връзка с други мъже, но аз не съм видял нищо и не мога да кажа. Аз ги уважавам и двамата, и дъщеря ми, и зет ми. Аз не съм видял лошо нито от единия, нито от другия.

2

Въпрос от адв.К.: Откъде според вас А. разполагаше с такива записи?

ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ АДВ.Ч. – Възразявам на така поставения въпрос, защото свидетелят следва да отговори дали знае, а не откъде според него.

СЪДЪТ НАМИРА, че поставеният въпрос не следва да бъде допускан, доколкото касае предположение на свидетеля, поради което ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА поставения въпрос към свидетеля.

На въпроси от адв.К. свидетелят отговори : Споделяли сме на дъщеря ми за записите, които ни изпраща А.. Дъщеря ми казва, че не е вярно. Тя казва, че говори с друг мъж, но нищо друго не прави, това казва тя. После разбрахме откъде идват записите. Той си знае А. откъде идват записите, той ги има на телефона, той ми ги праща. Дъщеря ми казва, че в домът й е намерила устройство. В полицията ме викаха заради устройството и да се види записа.

А. още обича дъщеря ми и е нормално да се притеснява за нея. След като устройството се намери в нейния дом, тя го е занесла в полицията, така ми каза тя, аз не знам нищо. Дъщеря ми постоянно е притеснена, не мога да разбера какви са ситуациите. Те са си семейство, знаят за какво става въпрос, аз нищо не мога да разбера. Дъщеря ми много не идва у нас, аз ходя рядко при нея. Ако има нужда от нещо, тогава ходя, иначе няма какво да правя там.

На въпроси от адв.Ч. свидетелят отговори : Знам, че дъщеря ми и зет ми са разделени. Знам че си имат проблем, но от какво идва това, не мога да реша. На мен ми е притеснено още повече. Не знам защо са се разделили двамата. Те са разделени от над една година, но са си общували през това време. Дъщеря ми ми е казвала, че не обича А., не знам да има друг мъж. След като се разделиха, дъщеря ми идваше при нас. Не ми е известно А. да е поставял устройство в дома на дъщеря ми. Не знам дали А. е имал ключ от жилището на дъщеря ми. Аз нямам ключ от жилището на дъщеря ми.

Познавам А. като добър човек. Не мога да си спомня дали е имало случаи за проявена агресия от А. спрямо дъщеря ми. Дъщеря ми и А. си знаят найдобре.

ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ

ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от молителката свидетел:

3

К. М. Х. – на 62 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка на молителката.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да говори истината.

На въпроси от адв.К. свидетелят отговори : Познавам ответника, той ми е зет. В момента дъщеря ми и зет ми не живеят заедно. Разделени са от година и половина. След раздялата А. е поддържал връзка с нас, обажда ни се по телефона. С него сме в добри отношения. Спомням си за проведен разговор с А. на 06.04.2026 г. При този разговор той ми каза, че дъщеря ми е говорила отново с някакъв мъж. Аз се обадих на дъщеря ми и й се скарах, казах й, че А. ми се обадил и казал, че е говорила пак по телефона с някакъв мъж. Дъщеря ми беше притеснена. На другия ден дъщеря ми ми каза, че е намерила устройство в домът й и го занесла в полицията, сигурно камера е намерила.

При разговора дъщеря ми беше много притеснена. Известно ми е, че А. е пратил аудиозапис на съпруга ми, и на мен го прати, но аз не съм го отваряла, защото не ми се отвори. Тогава съпругът ми го отвори, чуваше се само разговор, нямаше картина. По този повод ходихме и аз, и съпругът ми в полицията да даваме обяснения. Относно случилото се на 17.03.2026 г. не знам нищо освен, че дъщеря ми ми каза, че са се били с А.. Дъщеря ми беше притеснена след случилото се на 17.03.2026 г., каза, че са се били с А.. След този случай тя беше притеснена. Тя каза да й се обадя, когато ходя при нея, защото ако съм аз, ще отвори вратата, а на А. не иска да отваря вратата, защото я е страх. Когато се срещам с дъщеря ми, аз когато някой път я питам срещаш ли се с А., тя ми казва: „не мога да говоря за това, защото ме е страх“.

Дъщеря ми не е ограничавала децата да се срещат с А., винаги ги е пускала.

Въпрос от адв.К.: Известно ли ви е А. да е имал достъп, да е ходил в апартамента в който дъщеря ви в момента живее на квартира, а тя да не е била вътре?

АДВ.Ч. – Възразявам срещу този въпрос.

СЪДЪТ намира, че поставеният въпрос е относим и допустим, поради което

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА поставения въпрос към свидетеля.

4

Свидетелят отговори: Не съм видяла да е ходил А., но знам, че е ходил, докато дъщеря ми е била нощна смяна на работа, и е спал при децата.

Не мога да кажа точно кога се е случило, но е било преди два месеца и половина горе-долу.

На въпроси от адв.Ч. свидетелят отговори : Знам, че А. няма ключ от жилището на дъщеря ми, но децата имат. Известно ми е, че през м.февруари тази година дъщеря ми отиде заедно с А. в с.Равда, като ми казаха, че ще си дадат шанс, и аз да гледам децата. Иначе от година и половина са разделени, от м.септември 2024 г. През лятото на 2025 г. ходихме заедно на почивка в Гърция въпреки, че те бяха разделени. Ходихме цялото семейство с дъщеря ми, децата, А., другата ми дъщеря и други роднини от разширения семеен кръг. Когато се разделиха с А., дъщеря ми идваше да живее при нас, но впоследствие си взе жилище под наем. Сега живее в жилище под наем. И дъщеря ми, и А. са спокойни хора, и двамата са идвали у нас. Аз ги питам защо се замразихте толкова, и те не казват истината, и така. Не съм виждала А. да проявява агресия към дъщеря ми, иначе ми е известен случая за тяхната караница, която е била на 17.03.2026 г., за случая ми разказа дъщеря ми.

Тогава лично се видяхме с дъщеря ми, тя дойде в градината пред къщата ми.

Не съм забелязала по нея да има някакви синини или зачервявания по тялото.

Не съм видяла, защото не съм поглеждала. Аз чух записа. На този запис се чува, че дъщеря ми говори с някакъв мъж. Записът много прекъсваше, много трудно се чуваше. Чух че дъщеря ми каза: „ако чуят нашите, ще полудеят“.

Друго не мога да си спомня. Сигурно тя говореше по телефона, защото не се чува много, за да мога да чуя гласа на кого е, но тя говореше с мъж. Не съм чула записа до край, и не мога да кажа каква е неговата продължителност.

Досега не е изпращал друг запис освен този, който съм чула от телефона на съпруга ми.

На въпроси от адв.К. свидетелят отговори : Всеки мъж е ревнив, според мен А. е ревнив. Не знам други записи освен този да са пращани на моя съпруг. Дъщеря ми ми е казвала, че е крила от мен да не се притеснявам, но получава паник атаки и й капе косата, от две години.