Решение № 516 от 08.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Велико Търново, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20244100500631 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „ЕРП Север“ АД, гр. Варна, подадена чрез адв. А. М. от ВТАК, против решение № 842/27.05.2024 г. по гр.д. № 203/2024 г. на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г.

Г. сума в размер на 4 500 лв., платена без основание, представляваща част от начислената с фактура № 0109614581/24.10.2023 г. стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Велики Преслав за периода 16.03.2021 г. – 07.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба /12.01.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон.

Възразява се срещу решаващия извод на районния съд, че в случая не са налице предпоставките за извършване на корекция на сметката на абоната по реда на чл. 55 ПИКЕЕ. В тази връзка се изтъква, че от събраните по делото 1 доказателства безспорно се установява, че при проверка на СТИ на абоната са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. В жалбата се сочи, че след демонтирането на СТИ и изследването му в БИМ е констатирано, че записите в регистър 3 на устройството представляват отклонение от нормалното функциониране на средството за измерване, тъй като същото не е отчитало преминаващата през него електрическа енергия през активните за него тарифи. Заема становище, че за да е налице хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ, достатъчно е съставянето на констативен протокол за проверка на средството за измерване в съответствие с чл. 49 ПИКЕЕ, какъвто е бил съставен в процесния случай, като няма изискване да се изследва причината, довела до начисления в скрития регистър. По тези съображения смята, че са налице предпоставките на чл. 55 ПИКЕЕ, които дават право на жалбоподателя да коригира доставеното количество ел. енергия на абоната, като се начисли измереното в невизуализирания регистър количество електрическа енергия.

Счита, че за жалбоподателя е налице основание да начисли и остойности преизчисленото количество ел. енергия, респ. да получи и задържи платената от ищеца сума в размер на 8 290,19 лв., част от която е процесната в размер на 4 500 лв. С тези доводи моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Възразява, че за жалбоподателя не е възникнало вземане за корекция, тъй като доставчикът следва да установи действително доставено количество електроенергия за определен период, вкл. в случаите на неправилно отчитане.

Счита, че в случая не е установена причината за това начисление, както и кой е началният момент, от който е започнала да се отчита електроенергия в невизуализирания регистър. В тази връзка посочва, че безспорно е установено по делото, че СТИ е измервало потребена електроенергия от друг абонат преди да бъде монтирано в обекта на ищеца. Счита, че с оглед изложените обстоятелства не може да се обоснове категоричен извод, че количествените показатели в ТЗ съответстват на реално потребено от абоната количество електроенергия, което води и до неприложимост на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло 2 обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника по делото – „ЕРП Север“ АД да заплати на ищеца – Г. А. Г. сумата от 4 500 лв., платена при липса на правно основание, стойност на начислена за периода 16.03.2021 г. – 07.10.2023 г. ел. енергия по партида с клиентски № 1300110418 и абонатен № 13521079, с адрес на обекта потребление: гр. Велики Преслав, ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горепосочения обект във връзка с доставката на която има разкрита партида на негово име при ответника. Сочи, че в края на м. октомври 2023 г. е получил от ответната страна писмо, с което е уведомен, че е извършена проверка от служители на „ЕРП Север“ АД и е съставен констативен протокол от 07.10.2023 г., като е извършена корекция на начислена на обекта ел. енергия за периода 16.03.2021 г. – 07.10.2023 г. и е издаден фактура № 0109614581/24.10.2023 г., която ищецът заплатил, за да не му бъде спряно ел. захранването в обекта. Ищецът смята, че платената от него сума е получена от ответника без основание, като оспорва количеството ел. енергия да е реално доставено и потребено. Счита, че след като не е 3 установено при метеорологичното изследване да е налице неизмерване или неточно измерване на потребена ел. енергия от СТИ, не следва да се коригира сметката на абоната. Посочва също, че не е установено вмешателство върху схемата или паметта на електромера /хардуерно или софтуерно/, нито механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок. Излага доводи, че в метрологичната експертиза не е посочен момент, причина и период на възникване на записа в тарифа Т3. С оглед изложеното, отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4 500 лв., част от сумата 8290,13 лв., като платена при начална липса на основание по фактура № 0109614581/24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че на 07.10.2023 г. служители на „ЕРП Север“ АД са извършили проверка на СТИ, обслужващ обекта на ищеца в гр. Велики Преслав, при която електромерът бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Твърди, че проверката в обекта е извършена в присъствието на свидетел, който подписал протокола. Сочи, че при проверката в БИМ е установено наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър ТЗ. Излага доводи, че в случая е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, поради което е извършено преизчисление на потреблението на абоната за периода от 16.03.2021 г. /датата на монтиране на електромера/ до датата на демонтажа му – 07.10.2023 г. Посочва, че е издадена фактура за сума в размер на 8 290,13 лв., като счита, че посочената сума се дължи от ищеца. Моли съда да отхвърли така предявения иск.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната СТЕ, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия в недвижим имот, находящ се в гр. Велико Преслав, ул. „Александър Стамболийски“ № 22, за който при ищеца е разкрита партида с клиентски № 1300110418. Няма спор и относно това, че на 07.10.2023 г. е извършена 4 проверка на СТИ, обслужващ обекта на потребление от служители на ответника, за която е съставен КП № 5300702/07.10.2023 г., подписан от проверяващите лица и един свидетел – А. Й. В него е отразено, че СТИ измерва извън границите на точност, с грешка от „-0,18%“, поради което е демонтиран и е изпратен за проверка в БИМ. От извършената метрологична експертиза, резултатите от която са отразени в протокол № 372/17.10.2023 г., е видно, че е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер /Iskra ME 162/ трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а в случая потребената енергия се разпределя върху невизуализираната тарифа ТЗ – 020103,3 kWh. В експертизата е посочено, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. При експерименталното изследване на СТИ за точност, резултатите от което са отразени в табличен вид, не е установено същото да мери с грешка над максимално допустимата /т.4.3 от протокола/.

Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Въз основа на КП от метрологичната експертиза ответното дружество е изготвило справка за корекция, с която е коригирало доставената на ищеца ел. енергия за периода 16.03.2021 г. – 07.10.2023 г. и допълнително му е начислило количества от 20103 квтч. Съгласно издадената фактура № 0109614581/24.10.2023 г. коригираното количество ел. енергия е на стойност 8 290,13 лв., като на 15.11.2023 г. ищецът е заплатил изцяло посочената сума.

От представените по делото писмени доказателства /Протокол № 4067716/16.04.2018 г.; Протокол за проверка на електромер № 5386p-D19/23.07.2020 г.; Констативен протокол от 15.03.2021 г./ се установява, че СТИ не е било ново към момента на монтирането му в обекта на ищеца, като преди неговия монтаж е извършена проверка на същото, при която е измерено количеството енергия в регистри Т1 и Т2. От прието по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че СТИ не е тип „SMART“, поради което не може да се установи точния ден, час и съответно причина, поради която са възникнали показания в невизуализирания на дисплея на СТИ регистър на тарифа Т3.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

5 първо ЗЗД е предпоставено от пълното и главно доказване от страна на ищеца, че е платил, а ответника е получил процесната сума. В тежест на последния, при въведените твърдения от ищеца за липсата на основание за получаването й, е да установи пълно и главно фактите, от които произтича правото му да я задържи.

Както посочва и първоинстанционният съд, с измененията на Закона за енергетиката /ДВ – бр. 54/17.07.2012 г./ в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. С изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г./ е уредена възможност да бъдат извършени корекции на сметките на потребители и в случаите на ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, какъвто е процесния случай, но при спазване на определени изисквания, уредени в действащите ПИКЕЕ /ДВ, бр.