Решение № 35 от 22.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. К., 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова в присъствието на прокурора Д. Д. Р. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600021 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 58/24.10.2023 г., постановена по НОХД № 340/2023 г., Районен съд - К. е признал В. К. А. от гр. Т. за виновна в това, че в периода от месец юли на 2019 г. до 16.10.2019 г. в гр. М., В., в с. П., общ Ч., обл. К. и в гр. К., в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у Р. М. К. от с. П., общ. Ч. заблуждение, че е болна и са й необходими пари за лечението й, които впоследствие щяла да му върне, както и че била бизнес дама и двамата с него ще създадат общ бизнес, с предложение за съдружие в обща фирма и делба на печалбата, за което били необходими пари, и с това причинила на Р. М. К. от с. П., общ. Ч. имотна вреда в размер на 41 805.64 лева, и на съпругата му Ф.

А. К. от с. П., общ. Ч. имотна вреда в размер на 75 560 лева, или общо за двамата в размер на 117 365.64 лева, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата В. К.

А. да заплати на Р. М. К. сумата от 41 805.64 лева и на Ф. А. К. сумата от 75 560 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както и да заплати на Р. М. К. и Ф. А. К. сумата от 5000 лева, представляваща 1 направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – К. сумата от 4694.63 лева, представляваща държавна такса върху уважените граждански искове, както и да заплати по сметка на ОД на МВР – К. сумата от 180 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв. М. М. от АК – Ш., защитник на подсъдимата В. А., във връзка с която е образувано настоящото производство. С жалбата се моли да бъде проверена законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда, както и същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана. Подадена е и допълнителна жалба, в която се излагат твърдения, че присъдата е неправилна – постановена при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че наложеното наказание е явно несправедливо и завишено. Правят се алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата в досъдебното производство, съответно подсъдимата в съдебното производство, или отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата В. А. да бъде оправдана. Излагат се съображения за допуснати редица нарушения на процесуалните правила както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство, както следва: нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в пороци на съставения обвинителен акт, които нарушавали изискванията за обективност, пълнота и всестранност, тъй като не давал ясна представа защо прокуратурата била решила, че имало извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК; нарушено право на защита на подсъдимата в хода на съдебното производство, изразяващо се в лишаване на последната от лична защита в хода на съдебните прения; непосочване в диспозитива на присъдата коя законова разпоредба е приложена при определяне на наказанието – чл. 54 или чл. 55 от НК; непосочване в мотивите към присъдата, дали съдът е приел, че е налице продължавано или продължено престъпление, или престъпно състояние; липса на анализ на противоречивите доказателства, което водило до неяснота относно действителните мотиви, които са водили съда при произнасяне на крайния му акт; неразясняване на правата на подсъдимата по чл. 55 от НПК, включително и правото й да се изказва последна, преди даване ход на съдебното следствие. Излагат се оплаквания относно оценката на доказателствата, извършена от първоинстанционния съд, като се навеждат доводи в тази връзка. Защитникът на подсъдимата счита, че не са събрани безспорни доказателства за предаване на парична сума в размер на 45 600 евро на подсъдимата В. А.. Адв. М. М. счита, че обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин, като прави оплаквания и във 2 връзка със справедливостта на наложеното наказание. Според последния събраните в хода на съдебното следствие доказателства не били в състояние да формират един единствен и непротиворечив извод за извършено от подсъдимата В. А. престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд е представено допълнително писмено изложение по въззивната жалба, ведно с медицински документ, касаещ лечението на подсъдимата В. А.. В изложението е посочено, че от съдържанието на приложените протоколи от съдебни заседания, проведени от първоинстанционния съд, се установявало, че по делото били налице данни за поведението на съдията – докладчик, което водело до извод за проявена пристрастност от изхода на делото. Установявало се, че не бил спазен реда за задаване на въпроси на свидетелите, регламентиран в разпоредбата на чл.280, ал.2, вр. с чл. 277, ал.3 и ал. 4 от НПК. Това пораждало съмнение в обективността и безпристрастността на съдията – докладчик. Защитата моли въззивния съд да приеме, че РС – К. е нарушил процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, които били относими към касационното основание за отмяна или изменение на присъдата по чл. 348, ал.3, т.2 от НПК и да отмени присъдата и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание подсъдимата В. А. се явява лично и с упълномощените си защитници – адв. М. М. от АК – Ш. и адв. М.Ш. от АК – К., като поддържат жалбите.

В хода на съдебните прения адв. М. М. посочва, че постановената присъда е неправилна, постановена при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като поддържа доводите, изложени в подадените въззивна жалба и допълнителна такава.

Посочва още, че на подсъдимата не й е била дадена възможност да задава въпроси на свидетелите, като никъде в протоколите не било отбелязано кой какви въпроси е задавал и какви са били отговорите към съответните въпроси. Според адв. М. М. обсъждането на събраните доказателства било твърде лаконично, като едностранно и тенденциозно били кредитирани твърденията на пострадалите лица, а са били игнорирани показанията на доведените от подсъдимата свидетели. Едностранчиво били коментирани представените медицински документи, като били взети предвид единствено медицинските документи, касаещи периода на възникнали отношения между подсъдимата и св. Р. К.. С оглед гореизложеното, адв. М. М. моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на Районен съд – К. за ново разглеждане или от стадия на досъдебното производство, предвид посочените пороци в обвинителния акт.

Адв. М.Ш. намира, че постановената присъда е неправилна, необоснована и постановена при допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми. Посочва, че присъдата не се подкрепяла по 3 безспорен, категоричен и несъмнен начин от събраните доказателства. В мотивите към постановената присъда било отразено, че подсъдимата В. А. още в началния момент на комуникацията с Р. К., го била въвела в заблуждение относно здравословното си състояние, като били представени медицински документи относно здравословното й състояние, но те били игнорирани от районния съд. Възприемало се, че подсъдимата не била болна и че няма нужда от лечение, въпреки наличието на многобройни медицински документи. Обвинението за предадена сума в размер на 45 600 евро на подсъдимата не било подкрепено от доказателствената съвкупност, като били налице противоречия относно мястото на предаване на парите, размера на предадената сума, на кого били тези средства и кой е предал същите на подсъдимата. Защитникът прави оплакване, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт била възпроизведена в мотивите на съда, без да бъде посочено кои факти се възприемат като достоверни и доказани и кои се отхвърлят. Намира, че обжалваната присъда е явно несправедлива. Предвид гореизложеното моли присъдата да бъде отменена, уважените граждански искове да бъдат отхвърлени и подсъдимата В. А. да бъде оправдана.

Подсъдимата в хода на съдебните прения посочва, че не е виновна, не е извършила престъпление, и че с Р. К. били приятели и той доброволно й помогнал. В последната си дума отправя молба да бъде оправдана или делото да бъде върнато за ново разглеждане, като излага оплаквания, че съдията в районния съд „нищо не е взел предвид“, не била „разпитана като хората“ , не й била дадена думата, като дори съдията „папката не отворил“.

В съдебно заседание частните обвинители и граждански ищци Р. К. и Ф. К. се явяват лично и с техния повереник – адв. Д. Ш. от АК – К.. Оспорват подадените жалби. Адв. Д. Ш. счита, че наведените във въззивната жалба и допълнителна такава твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна във всичките й части и моли същата да бъде потвърдена като такава. Претендира за направените разноски в настоящата инстанция.

Частните обвинители и граждански ищци се придържат към казаното от техния повереник.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К. изразява становище, че първоинстанционния съд е положил дължимите усилия да установи всички обстоятелства, релевантни към предмета на делото, както и е направил дължимия обстоен и логичен анализ на същите, вследствие на което съдът е достигнал до законосъобразния извод, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата В. А. за извършено престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Счита, че не са налице твърдените от защитата съществени нарушения на процесуалните правила, като навежда доводи в тази връзка. На следващо място, представителят на държавното обвинение намира, че размера на 4 наложеното наказание е съобразен с нормата на чл. 36 от НК. В заключение прокурорът моли присъдата на Районен съд – К. да бъде потвърдена.

Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената жалба, в допълнителната такава, в допълнителното писмено изложение към жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице – защитник на подсъдимата, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото на подсъдимата В. А. обвинение, като е събрал всички възможни и необходими, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като във въззивното производство са приети нови доказателства, представени от защитник на подсъдимита. Въз основа на събраните доказателства на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, от фактическа страна се установява следното: