Решение № 17 от 15.01.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 602/2019
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 15.01.2020
- Състав
- НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.517, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 126, ал.3 · Търговски закон
- чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 · Търговски закон
- чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 · Търговски закон
- чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 · Търговски закон
- чл. 126, ал.3, т. 1-4 · Търговски закон
- чл. 134, ал.2 · Търговски закон
- чл. 136, ал.1 · Търговски закон
- чл. 137, ал.3, изр. 2 · Търговски закон
- чл. 517, ал.3 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74 , ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е № 17
В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 15.01.2020
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 13.12.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА с участието на секретаря НЕЛИ
БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 602 описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК .
Същото е започнало по повод изходяща от „А.“
ООД, *** въззивна жалба против постановеното т. дело №
325/2018 г. на Пз ОС решение в частта, с която е отменено взетото на проведено на 26.11.2018г.
Общото събрание на съдружниците в „А.“
ООД, *** решение по т.1-ва от дневния ред за изключване на съдружника Д.Г.М., ЕГН ********** от „А.“ ООД, на основание чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от ТЗ и „А.“ ООД е осъдено да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,*** направените пред Пз ОС разноски в размер на 80 лв.
В жалбата на първо место са изложени съображения за недопустимост на решението, поискано обезсилването му и прекратяване производството по делото. Изложени са и евентуални съображения за неправилност на решението, като е поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска по чл. 74 от ТЗ.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На
21.11.2018 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила искова молба от Д.Г.М., ЕГН ********** против „А.“ ООД, ***.
В обстоятелствената част на същата е споменато, че ищцата е съдружник в „А.“ ООД, *** с
60% дялово участие. В това си качество тя била поканена на общото събрание на съдружниците на 26.11.2018 г. На същото не присъствала, но представила чрез специално упълномощено за това лице /П.М. / заявление с нотариална заверка на подписа и съдържанието. В него се изразявало становище и неприсъствения й начин на гласуване по точките от дневния ред.
По-надолу в исковата молба от страна на ищцата са изложени доводите й даващи основание да счита взетите решения на това общо събрание за незаконосъобразни.
Така на първо место се сочи, че събранието е свикано и проведено от управителя П.У.без да е изпращана писмена покана до друг съдружник в дружеството. На тази база се прави извод, че такъв не е присъствал на същото, а У.е подписал изготвения от нотариуса констативен протокол за удостоверяване на провеждането му само като молител, но не и като съдружник. В тази връзка се прави и извод, че това е направено така по причина, че У.много добре е знаел, че членственото му правоотношение в дружеството е прекратено по реда на чл.517, ал.3 ГПК във връзка с вече образувани - изп.дело № 276/2017 г. на ЧСИ В. Б., рег. № *** и т.дело №127/2018 г. на ПзОС. Соче се, че по тази причина той е можел да присъства на събранието само с право на съвещателен глас в качеството му на управител.
На второ место е посочено, че при формирането на извод за това взети ли са или не оспорените решения, управителят не взел предвид волята на ищцата изразена в споменатото по- горе заявление.
В исковата молба е посочено и че не са налице предпоставките за изключването й. В тази връзка се споменава, че в изпратената до нея покана за провеждане на събранието имало само общо изброяване на същите без конкретизация. Това лишило М. от възможността да си осигури аргументирана защита. В самият протокол от събранието пък било направено изброяване на всички възможни законови основания за изключването й, без да е взето предвид дали те са налице или не.
В исковата молба е взето и отношение по наличието на тези, за които има някаква конкретика, като такова имало и в споменатото заявление.
Неизпълнението на предварителния договор за продажба на дружествени дялове от **********г. се свързва с това, че той бил с невъзможен за изпълнение предмет - насрещната престация била имущество, което не е собственост на задължената страна, а на дружеството с дяловете от капитала на което се цели. Споменато е, че във връзка с този проблем ищцата провела няколко общи събрания на съдружниците, но управителят У.саботирал вземането на решение позволяващо благоприятна развръзка. Това негово поведение продължило до датата на процесното общо събрание.
Така в периода м.юни-септември 2017 г., П.У.сключвал очевидно неизгодни сделки във вреда на дружеството, а в периода м.октомври-декември 2017 г. подавал няколко сигнала срещу ищцата в РП-П.. Той също така освободил ищцата неправомерно от работа, което се установило и в производството по гр.дело № 1604/2018г. на ВКС. За времето, през което тя била лишена от възможността да работи в полза на дружеството като ръководител транспортна дейност и като оперативен счетоводител не била канена, нито веднъж от управителя да окаже съдействие за дейността на дружеството.
Направен е извод, че решенията на събранието от 26.11.208 г. били взети от У.с цел да се подсигури, че при евентуалното завръщане на ищцата на работа като оперативен счетоводител тя няма да може да се запознае със счетоводните документи и да се противопостави на действията на управителя. Основна причина за свикването му била свързвана с изключването й, а не с приемането на ГФО за 2017 г., което следвало и от факта, че в протокола било посочено отлагане на разглеждането на отчета и приемането на същия.
На база изложеното е отправено искане за отмяна на всички решения взети на общото събрание на съдружниците от 26.11.2018 г. като незаконосъобразни и противоречащи на дружествения договор.
В отговора на исковата молба се говори за допустимост на неоснователност н исковата претенция. Последната се свързва с това, че Д.М. от около 2 години престанала да изпълнява задълженията си и да оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството, която била съсредоточена в извършването на автобусен превоз на пътници. Тя още от края на 2016 г. по свои лични причини спъвала и пречела на дейността на дружеството и действала умишлено против неговите интереси. В подкрепа на това е споменато, че почти всички проверки в дружеството били предизвикани след сигнали от ищцата. С това тя увреждала дружеството и действала против неговите интереси още повече, че самите проверки не установявали нарушения. По тази причина е посочено, че управителят започнал да обмисля необходимостта от изключването й като съдружник. По тази причина той изготвил покани за ОСС до двамата съдружници, съдържащи дневния ред и задължение до ищцата да оттегли подадените от нея сигнали и жалби. Бил даден 7-дневен срок за опровержение, считано от получаване на поканата. Поканата на ищцата била връчена на 08.11.2018г. , а тази на П.У.на 02.11.2018 г. лично, срещу подпис.
В отговора не са оспорени твърденията в исковата молба относно мястото на провеждане на събранието и факта, че на него от името на
М., пълномощник, представил заявление с нотариална заверка на подпис и съдържание съдържащо неприсъствено становище и начин на гласуване по точките.
По отношение на самото събрание се сочи, че на него У.участвал и в качеството си на съдружник. В тази връзка е оспорено твърдението, че загубил това си качество, т.е. че членството му е прекратено. Именно по тази причина и с оглед текста на чл. 137, ал.3, изр. 2 от ТЗ е направен извод, че за вземане на решение по т. 1 от дневния ред кворум е имало, защото М. няма право да участва в гласуването. Липсата на кворум обаче е била налице за решението по т. 2 и за това гласуването по този въпрос е отложено.
Оспорено е и твърдението, че поканата до ищцата съдържала само абстрактно изброяване на действията, с които увредила интересите на дружеството.В тази връзка се твърди, че тя била наясно с абсолютно всички точки от дневния ред, вкл. и за основанията , на които се иска изключването й. В подкрепа на този извод, се сочи съдържанието на заявлението представено от пълномощника й.
В ДИМ и отговора на същата се излагат допълнителни правни съображения по изложеното до тук от страните.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него за основателно е прието твърдението на ищцата, че членството в ответното дружество на съдружника П.Л.У.е прекратено и той няма право на решаващ глас. В подкрепа на това е посочено, че след справка в ТР по партидата на оветника се установило, че на 09.11.2017 г. бил вписан запор върху дружествените дялове на П.У.по искане на взискателя Д.Н.Д. за вземане от 128 800 лв. Споменато и че след налагане на запора, вписването му в ТР биле изпълнена и процедура по чл.517 и ЧСИ овластил взискателят да предяви иск по чл.517, ал.3 от ГПК. Споменава се за образувано на 04.04.2018 г. т.дело № 127/2018г. по описа на Пз ОС. По отношение на тази информация се сочи, че била направена служебна справка в деловодната програма на съда, но същата не била оспорена и от страните. Посочено е също, че по настоящето дело не били представени доказателства за установяване датата, на която ЧСИ връчил на У. изявлението на взискателя за прекратяване участието му като съдружник в ответното дружество. Независимо от това е направен извод, че това най-късно е станало с връчване на препис от исковата молба по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Момента на това връчване е определен отново чрез служебна справка. На база същата е прието, че връчването е станало на 30.04.2018 г., когато от ответника бил подаден отговор на исковата молба от ответното дружество чрез неговия управител П.У.. На тази база е направен извод, че определеният от законодателя тримесечен срок е изтекъл на 30.07.2018г. Направен е извод, че след тази дата членствените правоотношения на П.У.с ответното дружество са прекратени. По тази причина е достигнато и до заключение на 26.11.2018 г.
У.не е бил съдружник в ответното дружество, не е имало право на решаващ глас, което правело и взетото решение по т.1-ва от дневния ред единствено с неговия глас незаконосъобразно. По отношение оспорване на решението по т. 2 е посочено, че такова не е взето и искането за отмяната му се явява недопустимо.
На тази база е постановена отмяна на решението по т. 1 за изключване на М. , като е посочено, че няма нужда да се обсъждат останалите доводи за незаконосъобразност на същото. Искът за отмяна на решението по т. 2 е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част.
Недоволен от решението в частта отменила решенията на ОС е останал ответника и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето дело.
В нея на първо место се говори за недопустимост на решението с оглед на факта, че ищцата с факта на изключването си като съдружник е загубила това си качество и няма право на иск по чл.74 от ТЗ.
На второ место за изложени съображения за неправилност на решението по същество на спора. Те се базират на оспорване на извода на съда за това , че членството на П. У.било прекратено. В тази връзка е споменато, че този извод е направен от съда на база доказателства, които били събрани по друго дело, а не по настоящето чрез извършване на служебни справки. Посочено е и това, че производството по това друго дело с правно основание чл. 517, ал.3 от ГПК не било приключило с влязло в сила решение, което сочело, че не можело да се направи извод за прекратяване членството на У.. В тази връзка е посочено, че искът можело да се отхвърли , ако дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно ТЗ или че вземането на взискателя е удовлетворено.
С молба –становище подадена за първото по делото заседание пред ПАС жалбоподателят е представил заверен препис от влязлото в сила решение по иска с чл. 517, ал.3 от ГПК, с което същият е бил отхвърлен, както и удостоверение на ЧСИ за прекратяване на образуваното срещу П.У.изп. дело, по което са извършени действията дали основание за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Основанието за прекратяване е чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
С отговора на жалба са изложени доводи за неоснователност на същата, т.е. за наличие на предпоставки да се направи извод за прекратяване на членството. Представени и са и доказателства установяващи връчването на изявлението за прекратяване.
Разпечатката съдържа 44 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c603a536-fb4a-4586-a6ed-407b689f6364