Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 13.02.2024, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 781/2023
Вид
Решение № 83
Подписан
13.02.2024
В сила
16.03.2024
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Благоевград, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100781 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. ”****, представлява от **** -изпълнителен директор, **** - изпълнителен директор против М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****.

Ищепът твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2018г. отпуснал на третото неучастващо по делото лице **** Б. Т. /кредитополучател/ кредит в размер от 6000 лв. Заявява, че пълният размер на вземането по кредита бил обезпечен с поръчителството на физическото лице-ответника М. Б. Т. по силата чл. 10 от процесния договор за кредит. Сочи, че ответникът в качеството си на поръчител отговарял за изпълнението на главното задължение. Излага, че съгласно т. 18 от Общите условия /ОУ/ към договора при допусната забава в плащанията и главницата на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. В тази връзка сочи, че поради допуснатато просрочие кредитът станал предсрочно изискуем на 17.03.2022г.

Поддържа, че на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на ЧСИ ****, връчена му при условията на чл. 47 ГПК.

Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че отговорността на ответника като поръчител била преклудирана, тъй като бил изтекъл предвиденият в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен 6месечен срок.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 5 679,02 лв. (пет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и две стотинки) - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2018г., като кредитът е отчитан по кредитна сметка № 11/25299898, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.03.2022г. до изплащане на вземането.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно 1 вземането за сумата от 2 230,14 лв. (две хиляди двеста и тридесет лева и четиринадесет стотинки) - договорна лихва за периода от 16.01.2019г. до 23.03.2022г.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно вземанията за следните суми: сумата от 195,55 лв. (сто деветдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки) — обезщетение за забава за периода от 16.01.2019г. до 23.03.2022г. и сумата от 7,88 лв. (седем лева и осемдесет и осем стотинки) - законна лихва за периода от 24.03.2022г. до 29.03.2022г.

- чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 120 лв., представляваща дължими такси и разноски.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 362 от 30.03.2022г. по ч. гр. д. № 603/2022г. на Районен съд – гр. Дупница. Заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника М. Б. Т. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства копия от Договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2018г., Общите условия /ОУ/ и Погасителен план към него е видно, че същият е бил сключен между "Банка ДСК” АД (като кредитодател) и третото неучастващо по делото лице **** Б. Т. (като кредитополучател).

От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница за текущо потребление в размер на 6000 лв.; уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 7,65 % или 0.02 % на ден; предвиден е Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 9,71 %. Страните са договорили, че общата дължима сума е 8849,94 лв., като срокът на договора е 108 месеца от неговото усвояване, т.е. до 17.05.2027г. Страните са се споразумели, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.

На същата дата, на която е бил сключен процесният договор за кредит /17.05.2018г./ е бил сключен между ищеца "Банка ДСК” ЕАД и ответника М. Б. Т. договор за поръчителство, съгласно който поръчителят М. Б. Т. се е задължил спрямо кредитора "Банка ДСК” ЕАД да отговаря за изпълнението на задължението на третото неучастващо по делото лице **** Б.

Т.. Договорът за поръчителство е бил сключен в писмена форма, поради което същият е действителен (арг. от чл. 138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). С договора за поръчителство ответникът, в качеството си на поръчител, приел да отговоря солидарно с главния длъжник **** Б. Т. за задълженията му към ищеца-кредитодател "Банка ДСК” АД.

С оглед изложеното се доказва наличието на главно задължение, произтичащо от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2018г., по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а третото неучастващо по делото лице **** Б. Т. на кредитополучател.

Доказва се също така наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, произтичащо от сключен между страните Договор за поръчителство от 17.05.2018г., който обезпечава вземанията на ищеца по процесния договор за кредит.

Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че процесната главница в размер на 6000 лв. е било изцяло усвоена от кредитополучателя на 17.05.2018г, на която дата разплащателна сметка №***** в лева с титуляр **** Б. Иванова е заверена със сумата от 6000 лева с посочено основание да превода „усвоен кредит № 25299898. Изяснява се, че за 2 погасяване на задълженията по договора за кредит са били извършени плащания в размер на сумата от общо 616,50 лв., като на 21.01.2019г. е било извършено последното плащане по кредита в размер на 77,03 лв. По процесния договор за кредит са заплатени осем погасителни вноски. След 21.01.2019г. е било преустановено плащането на суми за погасяване на главници и лихви по процесния договор за кредит. Според вещото лице, непогасената главница се равнява на 5679,02 лв.; размерът на договорната (възнаградителна) лихва за периода от 16.01.2019г. до 23.03.2022г. е 1919,26 лв.; размерът на обезщетение за забава за периода от 16.01.2019г. до 23.03.2022г. е 230,64 лв.; размерът на законната лихва за периода от 24.03.2022г. до 29.03.2022г. е 7,88 лв., а размерът на таксите е 120 лв. Съдът смята за меродавни изчисленията на вещото лице. В тази връзка следва да се приеме за правилен подходът на вещото лице, което е приело, че договорната (възнаградителна) лихва се дължи от 15.02.2019 година. Следва да се сподели становището на вещото лице, че не се дължи договорна лихва от 16.01.2019 година, тъй като тогава има плащане, поради което трябва да се начисли дължимата лихва от 15.02.2019 година – падежа на следващата погасителна вноска.

Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че не била налице твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, като уведомлението за предсрочната изискуемост не било получено от ответника преди подаване на исковата молба. Предсрочната изискуемост на процесния кредит е била надлежно обявена на главния длъжник **** Б. Т. на 17.03.2022г. преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно т. 18.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.

Кредитодателят е спазил изискването и на т.19.3. от ОУ, като е отправил писмена покана на посочения от кредитополучателя адрес. Предсрочната изискуемост е обявена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление от ЧСИ ****. Посоченият съдебен изпълнител е изпълнил по определения в ГПК ред процедурата по залепването.

Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че не бил спазен шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото по делото не са налице данни за погасяване на отговорността на поръчителя, поради изтичането на преклузивния срок, установен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /съгл. т.4б от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС/. Началото на шестмесечният срок по смисъла на посочената разпоредба е започнал да тече от датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 17.03.2022г., а заявлението е подадено на 30.03.2022г., при което срокът се явява спазен.

Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника-поръчител, за установяванe на факта, че е погасил изцяло задълженията си, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.

С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:

Налице е валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, произтичащо от сключен между страните Договор за поръчителство о17.05.2018г., който обезпечава вземанията на ищеца по процесния договор за кредит.

Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на главния длъжник кредитополучател главницата по договора.

Били са извършени плащания по процесния договор, които обаче не са погасили всичките задължения по него.

Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, за чиито размери съдът съобрази заключенията на приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Предявените искове за главница, законна лихва за периода от 24.03.2022г. до 29.03.2022г., обезщетение за забава за периода от 16.01.2019г. до 23.03.2022г. и дължими такси са изцяло 3 основателни в претендираните от ищеца размери.

Ответната страна дължи и договорната (възнаградителна) лихва за периода от 16.01.2019г. до 23.03.2022г., която е в размер на 1919,26 лв. Тази претенция следва да се отхвърли за разликата от 1919,26 лв. до пълния претендиран размер от 2230,14 лв.

Относно разноските:

При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебноделоводни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 208,67 лв. и в исковото производство в общ размер на 1919,86 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение