Решение № 108 от 13.10.2021, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№108/13.10.2021г. гр.

Ямбол,

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

ВАНЯ СТОЯНОВА при секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Живко Илиев, разгледа докладваното председателя КАНД № 117 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл

.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по жалба на „*****“ ЕООД, против

Решение № 260162 от 30.07.2021 г. по АНД

№ 171/21 г. на ЯРС, с което е изменено Наказателно постановление №

28-0000890/18.01.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Ямбол, с което на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ, като последната е намалена на 1500 лева.

Касаторът счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано и иска неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. Твърди, че трудовото възнаграждение на А.С.за м. януари е платено на 14.02.2020 г. по банкова сметка *** „Юробанк България“ АД и в този смисъл административно нарушение няма извършено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по депозираната жалба.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище, че оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение на ЯРС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне на решението на ЯРС в сила.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение

№ 260162 от 30.07.2021 г. по АНД №

171/21 г. на ЯРС, с което е изменено Наказателно постановление №

28-0000890/18.01.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Ямбол, с което на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, на касатора *******„ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ, като последната е намалена на 1500 лева.

За да постанови съдебния си акт ЯРС е приел за установено, че работодателят (касаторът в настоящото производство) е открил банкова сметка ***, работещо по трудов договор в дружеството без неговото съгласие и на 14.02.2020 г. е превел по тази сметка трудовото му възнаграждение за м. януари 2020 г., което съставлява нарушение по чл. 270, ал. 3 от КТ. Приел е също така, че нарушението не представлява маловажен случай, предвид обстоятелството, че дори след установяването му, трудовото възнаграждение не е изплатено на работника на ръка или на посочена от него банкова сметка. ***, че няма данни „*********“ ЕООД да е санкционирано за други нарушения на трудовото законодателство, решаващият съд е приел, че е следвало да бъде наложена санкция в минималния предвиден от закона размер и е изменил същия от 1600 лева на 1500 лева.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като безспорни и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствие на оспореното наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност. Изводът за неговата законосъобразност, включително и относно размера на наложената санкция е правилен.

Съставения

АУАН е редовен, отговаря на изискванията на ЗАНН и като такъв, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ, се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното. Касаторът нито пред първата инстанция, нито пред касационната представя доказателства, с които да обори установеното в АУАН и НП.

ЯАС в настоящия си състав не споделя твърдението на касатора, че „установеното в конкретния случай неспазване на уредения от чл. 270, ал. 3 от КТ начин, ред и процедура, включително изискуеми писмени документи (писмено искане), не би могло да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност при прилагането на чл. 414, ал. 1 от КТ, тъй като този уреден от нормата на КТ начин, ред и процедура, не е въздигнат от закона като задължение на работодателя, т.е. административно задължение, поради което и неспазването му не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, както и нарушение по смисъла на чл. 141, ал. 1 от КТ“. Видно от разпоредбата на чл.

270, ал. 3 от КТ, посочена като нарушена както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Тази норма категорично предвижда задължение за работодателя да заплати трудовото възнаграждение на работника по един от посочените в нея начини. Всяко неспазване на този ред представлява нарушение на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условния на труд и тъй като за него не е предвидено по – тежко наказание, подлежи на санкциониране на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ.

Що се отнася до твърдението, че е налице маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, съдът намира същото за несъстоятелно. Видно от посочената законова разпоредба, тя намира приложение в случаите, в които нарушението е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда. Както правилно е посочил решаващият съд, в настоящия казус нарушението не е било отстранено от касатора, поради което и нормата не може да намери приложение.

В този смисъл съдът намира за неоснователна касационната жалба, а решението на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на същия следва да бъде присъдено такова в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

ЯАС, първи касационен състав

Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260162 от 30.07.2021 г. по АНД № 171/21г. на ЯРС.

ОСЪЖДА „********“

ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. *****, обл.

Ямбол ул. „*****“ № 52, представлявано от управителя Б.В.Ц. да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - ГР. ЯМБОЛ сумата от 100(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ:/п/не се чете

/п/ не се чете