Определение № 17284 от 13.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5116/2026
- Вид
- Определение № 17284
- Подписан
- 13.08.2026
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Мариана Валериева Николова
Цитирани разпоредби
- чл.434, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1, т.1 до т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1, т.1 до т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1, т.1 до т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.468, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485 · Граждански процесуален кодекс
- чл.502 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.503, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.523 · Граждански процесуален кодекс
- чл.523, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.523, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.524 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17284 гр. София, 13.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20261100505116 по описа за 2026 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№4342/01.04.2026г., подадена от М. Д. С., с ЕГН **********, лично и като пълномощник на Т. И. Н., с ЕГН **********, Т. В. И., с ЕГН **********, Д. С. И., с ЕГН **********, К. С. К., с ЕГН **********, С. Г. М., с ЕГН **********, П. Г. М., с ЕГН **********, Л. Г. Т., с ЕГН **********, Ж. Б. С., с ЕГН **********, Д. Д. М., с ЕГН ********** и Т. Д. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. П., взискатели по изпълнително дело №20267880400057 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788, при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу отказ на съдебния изпълнител да извърши въвод във владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-1810/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.София, Столична община, район „Нови Искър“, с.****, представляващо дворно място, с площ от 1750 кв.м., за който имот са отредени два парцела: УПИ XV-304 /пл.
№15 за имот 304/ и УПИ-Х1V-304 /пл.№16 за имот 304/ от кв.39 по плана с.Чепинци, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се в с.Чепинци, Столична община, район „Нови Искър“, със застроена площ 95 кв.м., инкорпориран в протокол за въвод във владение от 26.03.2026г..
В жалбата са изложени твърдения, че съдебният изпълнител като не е реализирал насрочения въвод във владение досежно процесния имот, а е отложил същия, е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.523, ал.1 и ал.2 ГПК. Поддържа се, че трето за изпълнението лице – М.М.А., е представила нотариален акт №42, т.ІІ, рег.№4880, дело №183/2020г., съгласно който длъжникът – К.К.А., е признат за собственик на целия процесен поземлен имот и сграда №2 по давностно владение, независимо от обстоятелството, че със съдебно решение е прието, че имотът е обща 1 собственост. Сочи се, че нотариалният акт е издаден по време на висящия съдебен процес за собственост върху същия поземлен имот, ведно с построените в него две жилищни сгради. Излага се още в съставения протокол за въвод във владение от 26.03.2026г. не е посочен начина, по който съдебният изпълнител се е уверил, че третото лице е придобило владението върху имота. Поддържа се, че не е обсъдено и обстоятелството, че М.М.А. не заявява собствени права, изключващи правата на взискателите по изпълнителното дело, а такива, като съпруга на длъжника, който не е в състояние да придобие имота по време на висящия съдебен процес за собственост.
Твърди се, че М.М.А. не е представила доказателства, изключващи правата на взискателите, съгласно разпоредбата на чл.523. ал.2 от ГПК. В тази връзка се излага, че М.М.А. като съпруга на длъжника, не е придобила имота по давност, с представения нотариален акт №42, т.ІІ, рег.№4880, дело №183/2020г. и не притежава права върху имота, предмет на въвода във владение по издадения изпълнителен лист. Поддържа се, че отложеният въвод във владение с предоставяне на третото лице на тридневен срок за предявяване пред съда на молба за спиране на изпълнението представлява незаконосъобразен отказ за извършване на изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени незаконосъобразното действие на ЧСИ М.К., с рег.№788, при КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело №20267880400057, изразяващо се в отказ да бъде извършен въвод във владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.София, Столична община, район „Нови Искьр“, с.****, представляващо дворно място, с площ от 1750 кв.м., за който имот са отредени два парцела: УПИ XV-304 /пл.№15 за имот 304/ и УПИ-Х1V-304 /пл.№16 за имот 304/ от кв.39 по плана с.Чепинци, ведно с построената в него сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се в с.Чепинци, Столична община, район „Нови Искър“, със застроена площ 95 кв.м., инкорпориран в протокол за въвод във владение от 26.03.2026г..
Длъжникът – К.К.А., с ЕГН **********, и третото лице (недлъжник) – М.М.А., с ЕГН **********, чрез адв.Н.С. и адв.М.С., депозират писмени отговори с идентично съдържание, в които вземат становище, с което оспорват подадената жалба като неоснователна. Излагат съображения в смисъл, че изпълнение върху имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност за личен дълг на единия съпруг може да бъде насочено само при условията на чл.502 и сл. ГПК. Сочи се, че законодателят задължава съдебният изпълнител да извърши проверка кога намереното в имота лице е придобило владението. Изтъква се, че посочената преценка на съдебния изпълнител трябва да намери отражение в протокола за въвод по чл.434, ал.2 от ГПК, като ако е стигнал до извод, че правата на третото лице са непротивопоставими на взискателя, той извършва въвода, а в обратния случай – трябва да отложи въвода и да даде на третото лице срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението, като не може да преценява дали да извърши въвода или не. Поддържа се, че в разглеждания случай съдебният изпълнител е преценил, че е налице втората хипотеза, поради което законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.523, ал.2 ГПК е отложил въвода за друга дата, като е предоставил възможност на третото лице, което заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателите, 3-дневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. По тези аргументи се излага, че подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без 2 уважение.
ЧСИ М.К., с рег.№788, при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 ГПК относно подадената жалба, която счита за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело №20267880400057 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788, при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба вх.№1660/09.02.2026г. на взискателите – М. Д. С., с ЕГН **********, Т. И. Н., с ЕГН **********, Т. В. И., с ЕГН **********, Д. С. И., с ЕГН **********, К. С. К., с ЕГН **********, С. Г. М., с ЕГН **********, П. Г. М., с ЕГН **********, Л. Г. Т., с ЕГН **********, Ж. Б. С., с ЕГН **********, Д. Д. М., с ЕГН ********** и Т. Д. И., с ЕГН **********, срещу длъжника – К.К.А., с ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.12.2025г. по гр.дело №57059/2018г. по описа на СРС, Г.О., 142-ри състав. В молбата за образуване взискателите са поискали да се проучи имущественото състояние на длъжника, да се наложи запор на банковите му сметки и/или върху моторни превозни средства и да се извърши въвод във владение по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, Столична община, район „Нови Искьр“, с.****, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***. На длъжника – К.К.А., на 10.03.2026г. е връчена покана за доброволно изпълнение с изх.№1610/26.02.2026г., с която е уведомен за насрочената дата за предаване владението на процесния недвижим имот – 26.03.2026г. от 10.30 до 12.30 часа. С молба вх.№3971 от 25.03.2026г., подадена от М.М.А., с ЕГН **********, съпруга на длъжника - К.К.А. (съгласно представено към молбата удостоверение за граждански брак №046577/21/08/1988г.) е направено искане за спиране на въвода във владение по отношение на процесния имот, находящ се в гр.София, Столична община, район „Нови Искьр“, с.****, като се посочва, че молителката не е длъжник по изпълнителния лист и не е била уведомена за въвода на основание чл.503, ал.1 от ГПК. В протокол за въвод във владение от 26.03.2026г., съставен от ПЧСИ В.В. при ЧСИ М.К., с рег. №788, при КЧСИ, с район на действие СГС, на 26.03.2026г. е изложено, че на място е заварена М.М.А., представлявана от адв.М.С., която не допуска до имота и заявява писмено и устно права по чл.502 и сл. от ГПК на трето лице, придобило владението преди завеждане на иска, по който е изпълняваното решение и се ползва от правата по чл.523 от ГПК. Посочва се, че на третото лице е даден тридневен срок, за да поиска от съответния районен съд – СРС, спиране на изпълнението по изпълнителното дело, с цел завеждане на иск за защита на претендираното право. По тези съображения съдебният изпълнител не е отнел от длъжника и не е предал на взискателите владението върху процесния имот и е отложил насрочения въвод във владение за друга дата.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Подадената жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Съображенията за това са следните:
От данните по образуваното изп.дело №20267880400057 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788, при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателите имат качеството на взискатели в образуваното изпълнително производство за 3 принудително изпълнение на установено с изпълнителен лист непарично задължение на длъжника да предаде на взискателите присъдения недвижим имот.
В разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са посочени изчерпателно действията на държавен /частен/ съдебен изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от страна на взискателя. Съгласно цитираната норма длъжникът може да обжалва: 1./отказ на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие (изм. - ДВ, бр.110/2020г., в сила от 30.06.2021г.); 2/.отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК; 3/. спиране, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
За да е допустима подадената от взискателите по изп.дело №20267880400057 по описа на ЧСИ М.К., с рег. №788, при КЧСИ, с район на действие СГС, жалба вх.
№4342/01.04.2026г., с която съдът е сезиран, следва да са изложени конкретни и ясни твърдения за наличието на една от хипотезите на чл.435, ал.1, т.1 до т.3 от ГПК. В конкретния случай от съдържанието на изрично посоченото от взискателите в подадената от тях жалба се установява, че обжалват протокол за въвод във владение от 26.03.2026г., с който не е извършен въвод във владение досежно процесния недвижим имот, поради прилагане на нормата на чл.523, ал.2 ГПК, тъй като при извършване на въвода в имота е намерено трето лице, което заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, поради което на третото лице е даден тридневен срок да поиска от съответния районен съд – СРС, спиране на изпълнението по изпълнителното дело, с цел завеждане на иск за защита на претендираното право, като в случай, че третото лице не се възползва от тази възможност е отложен насрочения въвод във владение за друга дата. Настоящият въззивен състав приема, че обжалваното от жалбоподателите – взискатели по изпълнението, действие по своята същност не представлява отказ на съдебния изпълнител да извърши въвод във владение, както считат жалбоподателите, а представлява временно преустановяване осъществяването на изпълнителното действие до настъпването на конкретен факт, а именно подаване от третото лице на искане за спиране на изпълнението до районния съд и произнасяне на съда по неговата основателност, съответно изтичане на предоставения срок за подаване на такова искане, без то да е отправено до съда, или както е посочено от законодателя в нормата на чл.523, ал.2 ГПК това действие представлява "отлагане" извършването на въвод във владение по отношение на присъдения недвижим имот. Отлагането на изпълнението по чл.523, ал.2 от ГПК не представлява отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, в случая – въвод във владение по отношение на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, Столична община, район „Нови Искьр“, с.****, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***, а само временно отлагане, за да се даде възможност на третото лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.524 от ГПК, по спирането на въвода се произнася районният съд в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице и именно в това съдебно производство, което се провежда при условията на състезателност, взискателят може да въведе пред съда всички свои възражения, които е посочил в настоящата жалба, с която е сезирал съда.
Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6028781-9277-4193-8a8b-72f9dae1958c