Решение № 518 от 18.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Казанлък, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102224 по описа за 2024 година

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД.

Ищцата С. С. Н. твърди, че са заживели с ответника А. А. А. през 2008 г. на семейни начала, без да имат сключен граждански брак. От съвместното си съжителство имат родено едно дете – С. А.ов А., ЕГН ********** Ищцата твърди, че са се разделили с ответника през август 2011 г. и взела детето със себе си. С решение по гр. д. № 1232/2014 г. А. А. А. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 95,00 лв., считано от 24.06.2013 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата. Ищцата сочи, че ответникът й е оказал съдействие за издаване на задграничен паспорт на сина им и на същата година на 12.08.2019 г. същият бил издаден.

Валидността на паспорта изтекла на 12.08.2024 г. и ответникът категорично отказал да съдейства за издаването на нов паспорт на детето. Ищцата имала роднини в Г. и Ч., които детето не може свободно да посещава поради безпричинния отказ на ответника да подпише нужните документи.

Ищцата твърди, че ответникът отказва да даде съгласие за изваждането на необходимите лични документи на детето, поради което за същата се поражда правен интерес да подаде настоящата молба по чл. 127а СК. Моли съда да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие на ответника за издаване на необходимите лични документи на детето.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия редовно са връчени препис от исковата молба и доказателствата към нея.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:

1

Видно от Удостоверение за раждане серия КК №0000007006, издадено от О.К. въз основа на Акт за раждане №0006/06.01.2011 г., детето С.

А.ов А., ЕГН ********** е с родители А. А. А., ЕГН ********** и С. С. Н., ЕГН **********.

С влязло в сила Решение от 22.08.2014 г. постановено по гр.д. № 1232/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък бащата А. А. А. е осъден да изплаща издръжка на детето С. А.ов А..

Видно от приетия по делото Социален доклад № ПР/Д-СТ-КК/35-001 от 31.03.2025 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - Казанлък, че за детето се полагат основно грижи от майката, като за него са осигурени добри условия за жИ.т и отглеждане. Посочват се още, че бащата не контактува често със сина си и не изплаща присъдената от съда издръжка. Първоначално бил издаден паспорт на детето със съгласие на бащата, но след това същият отказал да даде съгласие. Посочва се че майката желае да заведе детето в чужбина на почивка, както и да посетят близки и роднини. Детето има желание да участва в ученически екскурзии, спортни състезания и почивки, но към момента не може тъй като задграничния паспорт е изтекъл. Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък намира, че е в интерес на детето да бъде допуснато издаване на паспорт на детето и същото да пътува извън страната, като участва в организирани ученически пътувания и спортни състезания.

От показанията на свидетелите А.Н.М. и А.А.Д., които съдът кредитира като пълни, последователни относими към спора, е видно, че детето тренира лека атлетика и често участва в състезания, като тренира в клуба на известната състезателка П.П.. Установява се още, че детето има роднини и близки в Ч. и Г.. През миналата година е имало желание да отиде на почивка, но не е могло да отиде поради липсата на паспорт.

Ответникът не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседание, за да бъде изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК. Не изпраща отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Видно от представеното по делото копие от Паспорт №386238278 на С.

А.ов А., същия е изтекъл на 12.08.2024 г.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Предявена е молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. с чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД. От съда се иска да даде разрешение – заместващо съгласие за пътуване в чужбина и издаване на паспорт на детето С. А.ов А., ЕГН **********, като за целта да бъде заместено съгласието на бащата А. А.

А. за разрешение за пътуване в чужбина и подаване на заявление за издаване на паспорт и получаването му от майката С. С. Н..

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

2

В случая пътуванията и почивките в чужбина са в интерес на детето, тъй като така ще се обогати и разшири мирогледа на детето, ще се повиши общата му култура, както това ще допринесе и за укрепване на физическото и емоционално му състояние, като и становището в представеният социален доклад от ДСП – Казанлък е в същия смисъл – именно че е в интерес на детето да има възможност да пътува в чужбина и да участва в спортни състезания.

Също така ограниченията в пътуванията на детето, биха затруднили значително майката.

Съдът, като взе предвид конституционно проглА.ия принцип в чл. 35, ал.

1, изр. първо от Конституцията на Република България, според който всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че е в интерес на детето да пътува в чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото съгласие на ответника за пътуване в чужбина за срок до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на решението, за участие в организирани училищни пътувания, почивки и екскурзии, до държавите-членки на Европейския съюз, Англия /Обединено кралство Великобритания/ и Северна Ирландия, Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция. Съдът намира, че в посочените държави е в интерес на детето на пътува с посочените по-горе цели доколкото същите са конкретни, всички са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. По отношение на срока съдът намира, че е в интерес на детето да бъде определен срок до навършване на пълнолетие, считано от влизане в сила на решението, предвид обстоятелството, към настоящия момент С. А.ов А. е навършил 14 години и до пълнолетие му остават четири години. Съгласно цитираното тълкувателно решение съдът не може да дава разрешение на детето за пътуване в страни, в който има военни конфликти, бедствия и аварии.

С разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД е регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. В посочената разпоредба законодателят не прави разлика между прекратен брак с постановени мерки, хипотезата на родители, които не са в законен брак и хипотезата на родители, които са в законен брак. Необходимо е съгласие на двамата родители.

С разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи, законодателят е регламентирал когато няма съгласие кое е основанието да бъде издаден паспорт – влязло в сила съдебно решение за разрешение за издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Това решение следва да бъде постановено в производството по чл. 123 от СК. Изречение второ е аргумент в тази насока.

Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. По делото не бе оспорено от ответника твърдяното от ищцата обстоятелство, че същият не е предоставил съгласието си за издаване на паспорт на детето. Липсата на съгласие между родителите, прави невъзможна нормалната комуникация между тях. По изложените съображения предявената претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Съгласно данните по делото бащата А. А. А. не осъществява 3 често контакт с детето от раздялата му с майката.

Чл. 127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във връзка с упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. Когато не се постигне съгласие между тях по даден въпрос, спорът се решава от съда. Издаването на паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Родителите имат не само права, но и задължения към децата си, които те следва да изпълняват с оглед интересите на децата, отчитайки не само субективните, но и обективните обстоятелства от значение за правилното физическо и интелектуално развитие на детето, водещи до изграждането му като личност. По делото е представен социален доклад Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък. Становището изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната и издаване на паспорт.

Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В това производство, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето – когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности.

От друга страна, осъществяване на правото на свободно предвижване на всеки човек е регламентирано в Конституцията на Република България .

Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Установено е по делото, че към настоящия момент майката упражнява родителските права, детето живее с нея и същата желание то да пътува с нея в чужбина. В отношения между страните липсва сътрудничество.

Ограничаването на детето от пътуванията и ограничаването на възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.

Затова и съдът счита, че издаването на паспорт, за да може да се осъществяват пътувания в чужбина е в интерес на детето и следва да му се даде възможност да пътува заедно с родителя упражняващ родителските права извън територията на Република България. Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на ЕС се гарантира от техните основни закони и Конституции.

Правото на малолетното дете да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява 4 родителските права. Необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, като съдът счита, че издаването на паспорт на детето да пътува не би нарушавало режима на лични контакти на бащата с детето.

При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и психическо развитие на малолетното дете. При тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна.