Решение № 2470 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2470 гр. Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110102317 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с право основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Д. З. Ж. против Е.-П. П.

АД. Ищецът твърди, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. В., ул. Д. № *, ет. *, ап.

*. Тя и семейството й живеят и работят в Германия. В края на 2023 г., при завръщането си, установила, че дължи на Е.-П. П. АД сума в размер на 6946.65 лева за аб. № ***, кл. №** за потребена ел. енергия в жилището. При посещение на място в офис на ответното дружество, служител й обяснил, че дължимата сума е за периода от м.04-м.12.2009 г.,2010 г./м. 1-м. 12/, 2011 г./м. 1-м. 12/, 2012 г. /м.1,2,3/, 2013 г./м. 3,5,6/, 2017 г. /м. 10/ и 2022 г. /м. 4/.

Задължението било погасено по давност, но въпреки това било платено на 29.12.2023 г.

Ищецът сочи, че на 05.01.2024 г., след направена справка в сайта на ответника установила, че е издадена нова фактура № **/4.01.2024 г. на стойност 9052.78 лева. Подала заявление с искане да се конкретизира основанието за издаване на фактурата и периода, както и молба за отписване на задължението, тъй като било погасено по давност. В отговор получила писмо от 7.02.2024 г., с което била уведомена, че предмет на образувано изп.д. № 940/2014 г. от ЧСИ Н. Г. са задължения по фактури, издадени в периода 12.04.2012 г.25.06.2013 г. на стойност 2832.16 лв. за кл. № **. По отношение възражението за давност била информирана, че Е.-П. П. АД не прилага служебно отписване на задължения поради изтекъл давностен срок.

След неколкократно оставяне на исковата молба без движение и уточнения, както на исковата молба, така и на отговора, в изпълнение на указанията на съда ответникът е 1 депозирал молба с вх. № 91136/13.11.2024 год., в която излага конкретни данни за основанието и размера на сумите, за които е изпратил писмо на ищеца с покана да заплати сумата 9052.78 лева. От изложението е видно, че цялото задължение е за лихви за забава, като част от тях- 1295.95 лева са останали задължения по изп.д. № 940/2014 год. по описа на ЧСИ Н. Г., а друга част- 7756.83 лева- за задължения отпреди образуване на изпълнителното дело и по отношение на които не е имало съдебно производство.

В отговор на дадената му възможност ищецът заявява, че не му е известно такова разпределение на сумите, каквото твърди ответникът. От изпратеното му от ответника известие за обезщетение за забава е видно, според ищеца, че цялата сума 9052.78 лева се претендира извънсъдебно. Твърди също, че образуваното изп.д. № 940/2014 год. е било прекратено поради изплащане на задълженията по него. В предоставеното му уведомление за прекратяване на изпълнителното производство не се сочи да е останала непогасена сума.

Поради това ищецът счита, че никоя от претенциите, формиращи общото задължение за мораторна лихва, не е била предмет на съдебно дело, респективно принудително изпълнение.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че плащайки на 29.12.2023 год. главниците, които не са предмет на изп.д. № 940/2014 год., ищецът признава задължението и за лихви. Сочи, че задължението за лихви възниква с определянето му, т.е. в момента на плащане на главниците. Твърденията на ответника са, че цялото задължение в размер на 9050.78 лева е за лихви за забава, като част от тях- 1295.95 лева са останали задължения по изп.д. № 940/2014 год. по описа на ЧСИ Н. Г., а друга част- 7756.83 лева- за задължения отпреди образуване на изпълнителното дело и по отношение на които не е имало съдебно производство.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, доводите на страните и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че част от исковата сума- 7756.83 лева представлява задължение за лихви по фактури, издадени в периода от 30.04.2009 год. до 14.03.2012 год., посочени в уточняваща молба вх.

№ 88659/05.11.2024 год., подадена от ответника, а именно:

ФП №20066268468/30.04.2009 с падеж 26.05.2009 - 150.38 лв.

ФП №0066698061/31.05.2009 с падеж 25.06.2009 - 160.00лв.

ФП №0067273630/30.06.2009 с падеж 27.07.2009 - 72.64 лв.

ФП №20068052405/31.07.2009 с падеж 25.08.2009 - 67.96 лв.

ФП №20068512271/31.08.2009 с падеж 25.09.2009 - 110.34 лв.

ФП №**********/30.09.2009 с падеж 26.10.2009 - 54.71 лв.

ФП №0069662480/31.10.2009 с падеж 25.11.2009 - 78.60лв.

ФП №0070616766/30.11.2009 с падеж 28.12.2009 - 121.87 лв.

2

ФП №**********/31.12.2009 с падеж 25.01.2010 - 145.42 лв.

ФП №0071464998/29.01.2010 с падеж 25.02.2010 - 222.16 лв.

ФП №0072093958/12.02.2010 с падеж 25.03.2010 - 235.34 лв.

ФП №0072770899/15.03.2010 с падеж 26.04.2010 - 212.29 лв.

ФП №0073256462/15.04.2010 с падеж 25.05.2010 - 225.50 лв.

ФП №0073844799/15.05.2010 с падеж 25.06.2010 - 159.02 лв.

ФП №0074453434/14.06.2010 с падеж 26.07.2010 - 83.66 лв.

ФП №0075109703/14.07.2010 с падеж 25.08.2010 - 118.33 лв.

ФП №0075747511/13.08.2010 с падеж 27.09.2010 - 135.05 лв.

ФП №0076276979/15.09.2010 с падеж 25.10.2010 - 114.34 лв.

ФП №0076895446/14.10.2010 с падеж 25.11.2010 - 102.67 лв.

ФП №0077538570/12.11.2010 с падеж 27.12.2010 - 163.36 лв.

ФП №0078229320/13.12.2010 с падеж 25.01.2011 - 155.52 лв.

ФП №20078877806/14.01.2011 с падеж 25.02.2011 - 270.56 лв.

ФП №0080079413/28.02.2011 с падеж 25.03.2011 - 240.84 лв.

ФП №**********/18.03.2011 с падеж 26.04.2011 - 280.46 лв.

ФП №0080839490/14.04.2011 с падеж 25.05.2011 - 199.42 лв.

ФП №**********/13.05.2011 с падеж 27.06.2011 - 181.79 лв.

ФП №0082149098/14.06.2011 с падеж 25.07.2011 - 124.15 лв.

ФП №0082820997/14.07.2011 с падеж 25.08.2011 - 89.39 лв.

ФП №0083474511/12.08.2011 с падеж 26.09.2011 - 105.91 лв.

ФП №0084073576/14.09.2011 с падеж 25.10.2011 - 87.65 лв.

ФП №20084764298/14.10.2011 с падеж 25.11.2011 - 80.09 лв.

ФП №**********/14.11.2011 с падеж 27.12.2011 - 154.81 лв.

ФП №20086140378/14.12.2011 с падеж 25.01.2012 - 234.72 лв.

ФП №0086770792/16.01.2012 с падеж 27.02.2012 - 261.19 лв.

ФП №0087662135/16.02.2012 с падеж 26.03.2012 - 311.80 лв.

ФП №0088199274/14.03.2012 с падеж 25.04.2012 - 288.98 лв.

Към момента на предявяване на иска задълженията за лихви по тези главници са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Ответникът сочи, че задължението за лихви възникнало с плащането на главниците на 29.12.2023 год. и тогава е станало изискуемо. Възражението е неоснователно.

Задължение за заплащане на лихва за забава възниква от изпадане на длъжника в забава, в случая от падежа на всяко от задълженията- 27.05.2009 год., 26.06.2009 год. и т.н. до 3 последното, което е с падеж 25.04.2012 год., респективно начало на забавата- 26.04.2012 год. и погасяване на задължението за лихва- 26.04.2015 год.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Неоснователно е и другото възражение на ответника- че с плащането на главницата длъжникът признавал задължението за лихва за забава. Това твърдение е в пряко противоречие с изложеното в отговора от ответника- че задължението за лихва за забава е възникнало с плащането на главницата и от тогава настъпила неговата изискуемост. Т.е. според ответника, плащайки на 29.12.2023 год. задължения за главници, ищецът признава задължение, което още не е възникнало. Прието е в мотивите на ТР № 4/2019 год. по тълк.д.

№ 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, че целта на признаването по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е установяване на безспорност в отношенията между страните по конкретното правоотношение чрез недвусмислено заявяване от страна на длъжника, че не се оспорва дългът. Такова признаване от страна на ищеца няма- напротив, той е направил изрично възражение за погасяване на задължението за лихви по давност, на което е получил отговор, че Е.-П. П. АД не прилага служебно отписване на задължения поради изтекъл давностен срок. Признание на задължението за лихви за забава не се съдържа и в платежното нареждане за сумата 6946.65 год., чието основание е „плащане на сметки“.