Решение № 539 от 21.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Велико Търново, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102955 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. М. И., в която се излагат твърдения, че с „***” ООД е сключил Договор за паричен заем №****** от **.**.****г., съгласно който получил сумата от 1200 лв., която се задължил да върне на ответника заедно с начислената договорна лихва от 297,97 лв. и неустойка от 1000 лв. Навеждат се доводи, че в договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение от длъжника чрез поръчител или банкова гаранция, а в случай на неизпълнение – плащане на неустойка, както и че ищецът е платил на ответника 2200 лв. за погасяване на задължението за договорна лихва и неустойка. Изтъква се, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ от 48,214 % и невключването в него на разходите за неустойка, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се накърняват добрите нрави, както и че уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва.

Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора и да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 2200 лв.

/изменена по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК на 1688,80 лв./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да плати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния договор и предоставяне на сумата от 1200 лв. на ищеца, по който последният е извършил плащания в общ размер на 1477,02 евро. Изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на изискванията на ЗПК и че вземането за неустойка не следва да се включва в ГПР, поради което е налице валидно основание за плащане на претендираната 1 сума. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На **.**.****г. между „***” ООД като кредитор и К. И. като кредитополучател е сключен Договор за паричен заем №******. Кредиторът предоставил на ответника сумата от 1200 лв., а последният се задължил да я върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 297,97 лв. на 13 месечни вноски, в срок до **.**.****г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 48,214 %, а месечният процент на възнаградителната лихва – 3,33 %. С чл. 6 от договора К. И. поел задължение в тридневен срок от сключването му да предостави на кредитора обезпечение като издаде ценна книга в полза на „***” ООД, а при неизпълнение – да плати неустойка по чл. 8 от 1375,03 лв., разпределена на вноски съгласно погасителния план. За периода от **.**.****г. до **.**.****г. ищецът извършил плащания в полза на ответника за главница, лихви и неустойка в общ размер на 1477,02 евро, с които погасил задължението си по договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК. Клаузата на чл. 8 от договора, с която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата, с която е уговорена е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания 2 при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и неустойка. Поради изложеното исковата претенция на К. И. по чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е основателна и следва да бъде уважена. След като ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 1477,02 евро при задължение за главница от 613,55 евро /1200 лв./, разликата от 863,47 евро /1688,80 лв./ е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Поради изложеното претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 104,78 евро, представляваща направени разноски за държавна такса.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Елена И.а сумата от 252 евро за адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове или общо 504 евро. Същото е под минималния размер за исковите претенции, съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по договора за кредит, които са с малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответника, че оспорва основателността на исковите претенции. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, и е решено в едно съдебно заседание.

На основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 23,76 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка с прекратяване на производството по делото след изменението на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявения иск от К. М. И. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №** срещу „***” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.

„***” №***, че Договор за паричен заем №****** от **.**.****г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „***” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” №***, да заплати на К. М. И. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №** сумата от 863,47 евро /осемстотин шестдесет и три евро и четиридесет и седем цента/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за паричен заем №****** от **.**.****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от **.**.****г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 104,78 евро /сто и четири евро 3 и седемдесет и осем цента/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда „***” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” №***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат Елена Г.

И.а от гр. ***, ул. „***” №3, ап. 57, сумата от 504 евро /петстотин и четири евро/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда К. М. И. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №** да заплати на „***” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” №***, сумата от 23,76 евро /двадесет и три евро и седемдесет и шест цента/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4