Определение № 1431 от 18.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1431 гр. Варна, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500317 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 85613/25.10.2024г., подадена от В.

В. М., ЕГН ********** срещу протоколно определение от 17.10.2024г., постановено по гр.д. № 822/2023г. по описа на РС-Варна, 40 състав, с което е прекратено производството по делото по отношение на иска да бъде признато за установено несъществуването на правоотношение между Н. Д.а и С. И.

(договор за правна помощ и пълномощно), обуславящо право за последната да образува и води изпълнително дело № 379/2020г. по описа на ЧСИ № 808, като исковата молба е върната в посочената част.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е нищожно и без предмет, поради произнасяне за прекратяване на непредявен иск, преповтаряне на процесуални действия и внасяне на допълнителна неяснота в производството, с което е забавен и ходът на делото. Сочи се, че искът в тази му част не е допуснат от предходния състав с изрично определение от 30.03.2023г. Въззивникът моли определението да бъде отменено като нищожно и постановено в условията на свръхпроизнасяне при липса на поставен за разглеждане иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна С. М. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че не е ясно точно кое протоколно определение се обжалва, като в случай, че това е прекратителното определение същото е законосъобразно и правилно.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ 1 на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Във връзка с възражението в отговора на исковата молба за нередовност на жалбата поради неясното кое определение се обжалва, съдът намира, че жалбата е редовна. Действително се сочи, че се обжалва протоколно определение от 17.10.2024г., при постановени две определения. Въпреки това от изложението на жалбата несъмнено става ясно, че същата е насочена срещу прекратителното определение, което е и единственото, подлежащо на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 822/2023г. по описа на РС-Варна, 40 състав, е образувано по искова молба, подадена от В. В. М., ЕГН ********** срещу С.

М. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1. Искове по чл.49 вр с ччл.45 от ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди; 2. Иск по чл.124, ал.5 за установяване на престъпно обстоятелство, а в условията на евентуалност на този иск – иск по чл.124, ал.4 от ГПК за утсновяване неистиноост на документ; 3. Искове по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване несъщестуване на правоонтношения между В. М. и Н.

Д.а и между между Н. Д.а и С. И., обуславящи право за С. И. да образува и води изпълнително дело № 379/2020г. по описа на ЧСИ № 808.

Исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности, като след постъпване на уточняваща молба, съдът с определение № 303 от 30.03.2023г. е прекратил производството по делото в частта по иска по чл.124, ал.5 от ГПК, както и исковете по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на несъществуване на правоотношения и е върнал исковата молба в тази част. С определение № 1795 от 10.04.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 906/2023г. по описа на ВОС определението на ВРС е потвърдено изцяло и е влязло в законна сила.

След връщане на делото от ВОС и постъпила молба на ищеца от 14.05.2024г. за оттегляне на иска за имуществени вреди, предявяване на нов иск за имуществени вреди и за поставяне за разглеждане иска по чл.124, ал.4 от ГПК, в съдебно заседание от 16.05.2024г. първоинстанционният съд е направил доклад на делото, в който е посочил, че същият е предявен само за обезщетение за имуществени вреди. ВРС е прекратил производството по оттегления иск за имуществени вреди. Мотивирал е, че предявеният нов иск за имуществени вреди не следва да бъде разглеждан /без да произнесе изрично определение/, както и че искът по чл.124, ал.4 от ГПК също не е предмет на делото, предвид че ищецът изрично е заявил в рамките на същото съдебно заседание, че не го поддържа. Същевременно съдът е дал едноседмичен срок на ответната страна да изрази становище по молбата на ищеца от 14.05.2024г.

В същото съдебно заседание е открито производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорения документ, който е бил и предмет на иска по чл.124, ал.4 от ГПК.

2

В предоставения му едноседмичен срок ответникът не е депозирал писмено становище по молбата на ищеца от 14.05.2024г. в частта по предявените искове /депозирано е такова само във връзка с искането за откриване на производство по чл.193 от ГПК/, но в следващото съдебно заседание, проведено на 17.10.2024г. е изразил такова за недопустимост на предявения иск по чл.124, ал.4 от ГПК за установяване неистинност на документ, като е изложил подробно съображения. След проведената дискусия между страните по отношение на тази претенция, съдът е постановил мотивирано определение, с което е прекратил производството по делото по отношение на иска да бъде признато за установено несъществуването на правоотношение между Н. Д.а и С. И. (договор за правна помощ и пълномощно), обуславящо право за последната да образува и води изпълнително дело № 379/2020г. по описа на ЧСИ № 808, и е върнал исковата молба в посочената част. С оглед необходимостта от стабилизиране на прекратителното определение е отложил и произнасянето по чл.193 от ГПК.

Отделно от това, съдът с изрично определение е отхвърлил искането на ищеца за приемане за съвместно разглеждане на новопредявения иск за имуществени вреди.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че определението за частично прекратяване на делото е постановено по непредявен иск, доколкото производството по исковете по чл.124, ал.1 от ГПК вече е било прекратено с предходно влязло в сила определение на съда. След прекратяването, тези претенции вече не са част от предмета на делото и повторното произнасяне в този смисъл се явява недопустимо, а не нищожно както счита жалбоподателя.

Същевременно на практика липсва произнасяне по претенцията по чл.124, ал.4 от ГПК. Действително ищецът в съдебното заседание от 16.05.2024г. е заявил, че не я поддържа, но това изявление не е достатъчно, за да отпадне вече заявения иск от предмета на делото. В този случай на ищеца е следвало да бъдат дадени изрични указания да заяви дали се оттегля претенцията или се отказва от нея и в случай на такова изявление, производството в тази част да се прекрати. Липсата на яснота в това отношение е довела до последващо разискване на този иск в съдебното заседание от 17.10.2024г. и вероятно произнасяне на съда по другата претенция поради грешка или опущение.

Предвид извода на настоящия съдебен състав за недопустимост на обжалваното определение, същото следва да бъде обезсилено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА протоколно определение от 17.10.2024г., постановено по гр.д. № 822/2023г. по описа на РС-Варна, 40 състав, с което е прекратено 3 производството по делото по отношение на иска да бъде признато за установено несъществуването на правоотношение между Н. Д.а и С. И.

(договор за правна помощ и пълномощно), обуславящо право за последната да образува и води изпълнително дело № 379/2020г. по описа на ЧСИ № 808, като исковата молба е върната в посочената част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4