Определение № 30383 от 21.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8103/2024
- Вид
- Определение № 30383
- Подписан
- 21.08.2026
- В сила
- 21.08.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВАЛЕНТИНОВА ГРЪНЧАРСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30383 гр. София, 21.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20241110108103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес се явява неоснователно. Обстоятелството, че притезанието на ищеца е удовлетворено след образуване на настоящото производство, е свързано с основателността на исковата претенция, а не с процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск – арг. от чл.
235, ал. 3 ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото.
I . Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. А. Г. чрез адв. М.
И., срещу „***********“ АД, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 81,53 евро с левова равностойност 159,45 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за ипотечен кредит № 5 от 01.06.2006г., сключен с „*************“ АД, за периода от 18.01.2024г. до 13.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.06.2006г. сключил Договор за ипотечен кредит № 5 с „***************“ АД /праводател на „***********“ АД/, по силата на който кредитната институция се задължила да му предостави сумата от 49 007 швейцарски 1 франка. Сочи, че към датата на кредитирането според курса на БНБ валутният курс за 1 швейцарски франк бил 1,25149 лв., като в периода на изпълнение на сделката трайно и значително се увеличил, достигайки размери от почти 1,80 лв. На 27.05.2016г. съдоговарящите подписали Анекс № 1, с който дължимата главница по кредита в размер на 38 598,81 швейцарски франка била превалутирана в лева при курс 1,793100.
С Решение № 5426 от 27.05.2022г. по гр.д. № 44109/2021г. по описа на СРС клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение към него, регламентиращи валутният риск, били обявени за нищожни и неравноправни. Излага, че въпреки прогласената недействителност в периода от 18.01.2024г. до 13.02.2024г. ответникът отново е приложил неравноправните уговорки, като за изчисляване на погасителната вноска за посочения период е използвал по-висок размер на курса на швейцарския франк от 1,25149 лв. Поддържа, че е извършил плащане в размер на 523,28 лв., а дължимата анюитетна вноска възлизала на 363,83 лв., поради което разликата от 159,45 лв. е получена от ответното дружество без основание. Поради тези съображения счита, че в негова полза е възникнало кондикционно притезание на стойност от 159,45 лв. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Със становище от 30.07.2024г. потвърждава погасяването на исковата сума и на дължимата законна лихва за периода от 13.02.2024г. до 12.04.2024г. Поддържа исковата претенция. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***********“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковата претенция.
Поддържа, че след приключване на производството по гр.д. № 44109/2021г. по описа на СРС е предприел действия по коригиране на погасителните вноски. Оспора дължимостта на претендирата сума с доводи, че на 12.04.2024г. същата е възстановена на ищеца, като била заплатена и законната лихва за периода от 13.02.2024г. до 12.04.2024г. Моли за отхвърляне на предявения иск. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото да бъдат възложени върху ищеца. Излага съображения, че не е дал повод за образуването на настоящия процес, тъй като не му е била отправена покана за доброволно изпълнение и е заплатил исковата сума вследствие на служебни коригиращи действия и преди узнаване за инициираното дело.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че на 01.06.2006г. К. А. Г. и „*************“ АД е сключен Договор за ипотечен кредит № 5, по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 49 007 швейцарски франка, че на 27.05.2016г. страните са подписали Анекс № 1, с който дължимата главница по кредита в размер на 38 598,81 швейцарски франка е превалутирана в лева при валутен курс 1,793100 за един швейцарски франк, че с Решение № 5426 от 27.05.2022г. по гр.д. № 44109/2021г. по описа на СРС клаузите на договора за кредит и допълнителното споразумение към него, регламентиращи валутният риск, били обявени за нищожни и неравноправни, че 2 за периода от 18.01.2024г. до 13.02.2024г. анюитетната вноска по кредитното правоотношение е в размер на 363,83 лв., а ищецът е извършил плащане на стойност от 523,28 лв., както и че на 12.04.2024г. ответникът е погасил исковата сума от 159,45 лв. и 3,67 лв., представляваща законна лихва за периода от 13.02.2024г. до 12.04.2024г.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване предаването на сумата от 159,45 лв.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба задачи, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели с доказателственото искане, не са спорни между страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2026 г., от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3