Решение № 192 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300501257 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №705 от 16.02.2024г. , постановено по гр.д.№3114 по описа за 2023г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.състав е отхвърлена молба с вх.№20022/01.03.2023г., депозирана от В. В. К., ЕГН **********, с която се иска на основание чл. 19, ал.1 ЗГР да бъде постановена промяна на собственото на молителя име от В. на К***.

Производството пред въззивния съд е образувано по повод депозирана въззивна жалба с вх.№16343/10.05.2024г. от В. В. К., с която се излага становище за необоснованост на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят К. сочи, че погрешно районният съд приел, че не са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които да обосновават търсената промяна на името. Сочи, че „важни обстоятелства“ били известността на лицето в обществото с друго име, носенето от лицето на различни имена в различни периода от време в резултат на някаква промяна. Не било отчетено личното желание на молителя в тази насока. Доказало се, че през годините молителят бил известен в обществото с името К***. Съдебното решение било постановено при липса на подробни мотиви и погрешна преценка на доказателствата, при позоваване на неотносима към казуса съдебна практика. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови исканата промяна в собственото име на молителя.

В срока за отговор Община Пловдив изразява становище, че промяната на името следва да бъде допусната като се позовава на практиката на ВКС за отчитане на религиозната принадлежност, личното желание и правото на самоопределяне на лицето. Прокуратурата не е изразила писмено становище по жалбата.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява редовна и допустима. По същество на правния спор настоящият състав намира следното:

Производството по делото е образувано по повод депозирана молба от В. В. К., чрез адв. Т. И. Т., с която се иска да се допусне промяна на собственото на молителя име, а именно от В. на К.. Сочи се, че молителят бил музикант, като започнал да изповядва религията на движението „***“. Представял се в обществото с името К****, което символизирало връзката му с религията, бил известен сред обществеността с това име.

Изпитвал затруднения в общуването и реализацията си, поради това че носел различно име от общоизвестното. Била налице необходимост за молителя да заяви по публичен начин своята принадлежност към движението „****“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от РП-Пловдив, с който се изразява становище за допустимост на молбата. Община Пловдив не е депозирала отговор в законоустановения срок.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че не били налице основанията, предвидени в закона, за промяна собственото име на молителя. Промяна на име се допускала от съда, когато същото било осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагали това, а важни били обстоятелствата с лична или обществена значимост, между които и известността на лицето в обществото с името, с което се идентифицира. Собственото име на молителя не било осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Промяната на име се допускала по изключение без да зависи от субективното отношение на заявителя, а следвало да бъдат налице обективни предпоставки, които законът уредил изчерпателно. Обстоятелството, че молителят бил познат в музикалните среди и религиозното движение, към което принадлежал с името К***, не било важно по смисъла на закона.

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №** от дата ***., молителят е вписан с името В. В. К..

Представена е справка за съдимост на В. В. К., видно от която лицето не е осъждано.

Постъпила по делото е справка от Окръжна прокуратура – Пловдив №5212/2023г., справка от Районна прокуратура- Пловдив с №4978/2023г., справка от ОД на МВР- Пловдив с №317000-13202, както и справка от Национална следствена служба с №SIP7615/11.07.2023г., от съдържанието на които е видно, че срещу В. В. К. не са налице данни за образувани или водени досъдебни производства. Представена е и справка от ОД на МВРПловдив, сектор „Български документи за самоличност“, видно от която срещу молителя няма налагани принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи, като е посочено, че няма данни лицето да е било депортирано от други държави.

Като свидетел по делото е разпитан К. Г***. Същият е посочил в показанията си, че познава молителя като член на обществото за „К****“, като името под което се представял К. и с което бил познат в артистичните среди било „К***“.

В качеството му на свидетел е разпитан и К*** Я** Х**. Сочи, че познавал К. като „К***“. Молителят се представял в обществото със същото име.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗГР урежда необходимите предпоставки, при наличието на които е допустима промяната на собствено, бащино или фамилно име на български гражданин. Самото производство започва въз основа на писмена молба на заинтересования, като изискуемите от закона условия, за да бъде допусната исканата промяна, са досегашното име на молителя да бъде осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Следва да се посочи, че името представлява словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира и отличава от останалите лица в обществото, поради което промяната се допуска само при наличието на обстоятелства, които действително я налагат. Промяната на име се извършва само при наличието на определените в закона предпоставки. В закона не е дадено 2 определение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко са важни законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Изхождайки от основните принципи на гражданското общество и обществения морал важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично или обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на име, за което се иска да бъде променено. Важното обстоятелство е обективно обусловено, то не може да бъде въпрос на лична преценка на искателя.

Настоящият състав, като съобрази горното, намира че в случая не са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат допускането на исканата от молителя промяна на име. Вярно е, че в обществото и в частност в артистичните среди, молителят е известен с името „К***“. Придобиването на известност и разпознаваемост в обществото обаче с определено име не е важно обстоятелство за промяна на собственото име на молителя по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР. Това обстоятелство би могло да бъде основание за добавяне на псевдоним към името на основание чл. 14, ал.4 ЗГР, като с това се изчерпва правното значение на соченото обстоятелство. От друга страна принадлежността към определено духовно движение също не представлява такова важно обстоятелство по смисъла на закона, тъй като тази принадлежност е въпрос на лични убеждения на отделния индивид. Следва да бъде посочено още, че собственото име на искателя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, което да налага същото да бъде променено.

Исканата промяна не може да бъде обоснована с възгледите на молителя, а също и с неговата възраст, на което се навежда във въззивната жалба.

На последно място ще се посочи, че промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. В случая не е установено твърдяното наличие на основание за промяна на собственото име, поради което и въззивната жалба ще бъде оставане без уважение.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №705 от 16.02.2024г. , постановено по гр.д.№3114 по описа за 2023г. на Районен съд – Пловдив, IV гр.състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3