Решение № 317 от 21.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Павлина Ив. Х.ва в присъствието на прокурора С. Т. Н. като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за възобновяване № 20231000600821 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Постъпило е искане от осъдените Д. Г. И., А. Д. И. и Р. Д. И. чрез упълномощения защитник адв.Д. М. по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на НОХД №1213/2020г. на РС-Благоевград, 7 наказателен състав.

В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата и за противоречие на присъдата с материалния закон, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се възобновяване на делото и оправдаване на осъдените, алтернативно се иска намаляване на размера на наложените наказания, алтернативно се иска връщане за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното 1 искане, като сочи, че липсват основания за възобновяване на наказателното производство по делото.

Упълномощеният защитник на осъдените Д. Г. И., А. Д. И. и Р. Д. И.

- адв.Е. Б. иска възобновяване на наказателното производство и уважаване на направените искания. Излага аргументи срещу мотивите на районния съд, като сочи, че липсва отговор на някои важни въпроси, които могат да доведат до други фактически и правни изводи. Позовава се на противоречия в събраните доказателствени източници и оспорва извършените разпознавания на досъдебното производство, както и използването на дадените пред съдия на досъдебното производство показания на свидетелките В. и П..

Осъденият А. Д. И. се явява лично и подкрепя доводите, развити от защитника адв.Б.. В последната си дума моли да се възобнови делото и да се намалят наложените наказания.

Осъденият Д. Г. И. и осъденият Р. Д. И. не се явяват пред настоящия съдебен състав, редовно уведомени.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането за възобновяване, както и тези, изложени в съдебно заседание, в пределите на своята компетентност намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство по делото, направено от осъдените Д. Г. И., А. Д. И. и Р. Д. И. чрез упълномощения защитник адв.Д. М. е допустимо по силата на чл.422, ал.1, т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Въз основа на указанията на съда от определението за насрочване на делото са представени пълномощни за адв.М. и са потвърдени неговите действия по отправяне на искане за възобновяване на наказателното производство срещу тримата осъдени.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

2

С присъда от 13.02.2023г. по НОХД №1213/2020г. по описа на РСБлагоевград, 7 наказателен състав съдът е признал Д. Г. И., А. Д. И. и Р. Д. И. за виновни за това, че на 14.06.2019г. около 06.20 часа в съучастие като съизвършители в двора (на паркинга) на VIII учебен корпус на ЮЗУ „Неофит Рилски”-Благоевград, находящ се в гр.Благоевград, ул.„Александър фон Хумболт” причинили на И. Г. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на десния бял дроб и левия бъбрек, представляваща разстройство на здравето, опасно за живота и многофрагментно счупване на крайната фаланга на палеца на лявата ръка, довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като за осъденият Д. Г. И. е прието, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

На Д. Г. И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца. На А. Д. И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. На Р. Д. И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от четири години и на основание чл.25, ал.1 НК е извършено групиране с друго осъждане по НОХД №1205/2019г. на РС-Благоевград, като е определено общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от четири години и е присъединено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Д. Г. И., А. Д. И. и Р. Д. И. са осъдени да заплатят солидарно на И. Г.

Д. сумата от 12 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като гражданският иск е отхвърлен до предявения размер от 18 000 лв.

Присъдата не е обжалвана пред въззивен съд и е влязла в сила на 01.03.2023г.

Пред апелативния съд се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните актове и явна несправедливост на наложеното наказание.

3

Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е доказано извършването на престъпленията, за които са били осъдени Д. Г. И., А. Д. И. и Р. Д. И., доколкото доказателственият материал е тълкуван превратно и не е установено кои точно от тримата осъдени са причинили телесните увреждания на пострадалия Д.. Оспорва се логическата дейност на районния съдия при установяване на фактическите положения и ангажиране на наказателната отговорност на тримата осъдени. От това се правят изводи за неправилно приложение на материалния закон поради неустановяване на точния извършител на инкриминираната телесна повреда, като се навеждат и доводи за неправилна правна квалификация на причинените на пострадалия увреждания. Изтъкват се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание за осъдения Д. Г. И. (за другите двама осъдени няма конкретни доводи).

1. По направените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на присъдата по делото:

Основната част от изложените съображения са свързани с твърдения за необоснованост на фактическите положения, приети от съдилищата.

Необосноваността не представлява касационно основание по чл.348 НПК, респ. основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Все пак във връзка с твърденията за превратен анализ на доказателствата по делото и неправилно формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, настоящия съдебен състав намира, че трябва да обсъди тези доводи като твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила.

Оплакванията в искането за възобновяване, както и тези, изложени от защитата пред настоящия съдебен състав, не намират опора в доказателствата по делото.

РС-Благоевград е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като са разпитани всички възможни свидетели, 4 изслушано е на два пъти вещото лице, дало заключение по съдебномедицинската експертиза за пострадалия Д., приобщени са писмени доказателства, събрани от органите на досъдебното производство или представени в съдебно заседание, допуснати са допълнителни свидетели и са изискани нови писмени документи.

Първата инстанция е положила необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е допуснала до разпит свидетели, поискани от защита, дала е възможност на осъдения Р. Д. И. да даде своите обяснения по повдигнатото срещу него обвинение (подсъдимият А. Д. И. не е пожелал да даде своите обяснения, а подсъдимият Д. Г. И. не се е явил пред първоинстанционния съд, въпреки редовното си призоваване, като се е намирал в чужбина на неустановен адрес, но е упълномощил свои защитници - адв.А. - Т. и впоследствие адв.М. и е знаел за провежданото срещу него съдебно производство).

Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като е изложил в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК своите съображения относно наличните по делото противоречия в доказателствения материал, посочил е причините, поради което не е приел за достоверни обясненията на осъдения Р. Д. И., като по достъпен и ясен начин е изложил мотивите за формиране на своето вътрешно убеждение.

Изтъкнатите от защитата пороци в разсъжденията на районния съдия не могат да бъдат констатирани от настоящия съдебен състав, като твърденията за липса на отговор на доводите на защитата и за пропуски в доказателствения анализ на районния съдия са неверни, доколкото противоречат на действителното съдържание мотивите към присъдата на РСБлагоевград.

Към доказателствената дейност и към обсъждането на събраните доказателствени източници, направено от районния съд, не могат да бъдат отправени никакви упреци, освен това, че съдът не е забелязал процесуалното нарушение, допуснато при извършените от св.С. В. разпознавания, което нарушение по никакъв начин не се отразява на доказаността на обвинението срещу тримата осъдени. В тази насока настоящият съдебен състав ще изложи 5 доводи по-долу.

Решаващият съд е спазил изискванията на чл.13 и чл.14 НПК, като е положил необходимите усилия за разкрИ.е на обективната истина, а при формирането на своето вътрешно убеждение е спазил правилата на правната и на житейската логика и тази негова дейност отговаря на изискванията на закона.

Всички доказателства по делото са обсъдени в съответствие с изискванията на НПК, като по категоричен начин е установено протичането на събитията сутринта на 14.06.2019г. на паркинга на учебен корпус VIII на ЮЗУ-Благоевград. Установен е точният вид на нанесеното на пострадалия И.

Г. Д. телесно увреждане, като твърденията за неясноти и хипотетичност на медико-биологичната характеристика на едно от телесните увреждания се основават на извадени от контекста отговори на вещото лице на зададен от защитата хипотетичен въпрос, на който е получен хипотетичен отговор, който не води до хипотетичност на средната телесна повреда, причинена на пострадалия Д..

Защитата оспорва направения от районния съдия доказателствен анализ. Този анализ е подплатен със солидни аргументи, като освен показанията на пострадалия Д. съдът е използвал показанията на свидетелите В. и П., очевидци на част от нанесения на пострадалия побой, както и огледа на видеозаписа на станалото, направен в съдебното заседание на 17.02.2022г. в присъствието на защитата и на двама от тримата подсъдими (за подсъдимия Д. Г. И. съдебното производство е било проведено задочно в съответствие с разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4 НПК).

По направените възражения за обсъждането на тези доказателства настоящият съдебен състав трябва да отбележи, че няма правомощия да обсъжда отново доказателствата по делото, но тези доказателства категорично сочат вината и на тримата подсъдими за нанесената на пострадалия Д. средна телесна повреда.

Освен показанията на пострадалия, които са непълни поради неговото състояние след причиняването на телесните увреждания, участието и на тримата осъдени в побоя се установява от показанията на свидетелките 6 очевидки В. и П., от видеозаписа, приобщен по надлежния ред, както и от показанията на св.К., подал сигнал на телефон 112.

Всички тези източници на преки доказателства еднозначно сочат участието и на тримата подсъдими в нанасянето на побой над св.И. Г. Д..

Тримата осъдени в продължение на близо две минути са удряли пострадалия с палка (държана от осъдения Д. И. и впоследствие от осъдения А. И. и намерена при извършения оглед на местопроизшествието), с ръце и с крака (шутове).

Установено е, че след това един от осъдените се е отдалечил от мястото на побоя, а само другите двама са продължили с нанасянето на удари за още около половин минута, но това по никакъв начин не означава, че телесното увреждане е причинено при ексцес на умисъла (за това - по-долу) или че има доброволен отказ от довършване на престъпление за оттеглилия се от мястото на побоя съизвършител.