Решение № 48 от 05.09.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Перник, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Търговско дело № 20241700900046 по описа за 2024 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на „АБС Транспорт“ ЕООД, ЕИК:201289481, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, общ. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, ет. 1, офис 2.2, представлявано от управителя му Ф. Ж. А. У., чрез пълномощника му адв. М. Г. – САК, със съдебен адрес: *** срещу отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция за вписванията № 20240725112505-2/29.07.2024г., постановен по заявление с вх. № 20240725112505/25.07.2024г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството, а именно: прехвърляне на дружествени дялове, промяна в представителство и други съпътстващи промени.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен. В жалбата се сочи, че единствения мотив за постановяване на обжалвания отказ е обстоятелството, че на представеното със заявлението пълномощно липсва нотариална заверка на съдържанието на пълномощното. Сочи се в тази връзка, че изискването на чл. 37 ЗЗД е неприложимо в случая, доколкото упълномощаването е извършено в чужбина и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 61 от КМЧП, съгласно която е достътачно да бъдат спазени условията за форма на правната сделка, определени от правото на държавата по местоизвършването й. Претендират се и разноски.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр. София, ПК 1111, ул. "Елисавета Багряна" № 20, по изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.

Релевира и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

След като прецени доводите и възраженията на страните, Пернишкият окръжен съд, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 25 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и изхожда от легитимирана страна /дружеството заявител в производството пред АВ чрез пълномощник с надлежно учредена представителна власт/.

По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише исканите от заявителя промени в обстоятелствата по партидата на дружеството е обоснован с аргумента, че към заявлението е представено пълномощно за сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове, подписано от приобретателя Е.Б., което съдържа удостоверяване на подписа му, но не е налице заверка на съдържанието на пълномощното, което води до невъзможност за извършване на преценка относно това, че упълномощеното лице Д.Д.А. е упълномощена надлежно да представлява Е.Б. в качеството му на продавач по сключения договор по чл. 129 ал. 2 от ТЗ. Поради това, длъжностното лице по регистрация е приело, че са налице предпоставките на чл. 24 ал. 1 вр. чл. 21 т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и е постановило обжалвания отказ.

От материалите по делото се установява, че на 29.07.2024г. длъжностното лице по регистрация е дало е дало указания на заявителя за уточняване имената на новия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, които указания, с молба от същия ден са били изпълнени от страна на заявителя.

На 29.07.2024г., след изпълнение на дадените указания от страна на заявителя, длъжностното лице по регистрация е постановило обжалвания отказ, приемайки, че не е изпълнена повелята на разпоредбата на чл. 37 ЗЗД, доколкото представеното писмено пълномощно, подписано от приобретателя Е.Б., не съдържа заверка на съдържанието му.

Пернишкият окръжен съд не възприема доводите на длъжностното лице към Агенция по вписвания за извършения отказ, поради което намира последния за незаконосъобразен. В тази връзка, най-напред следва да се посочи, че съгласно съдебната практика, която съдът споделя изцяло, длъжностните лица нямат задълженията, а и правомощията да извършват проверки на пълномощните при прехвърляне на дружествени дялове. За нужно да се отбележи съдът намира и обстоятелството, че при сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял от пълномощник, самото пълномощно не е задължително да бъде представяно в търговския регистър, а е достатъчно да бъде представено пред нотариуса, който го проверява, преди да бъдат удостоверени подписите и съдържанието на договора по чл.

129, ал. 2 от ТЗ. В този смисъл, съгласно чл. 21, ал. 3, т. 10 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при промяна на обстоятелствата по група „Основни обстоятелства“ за дружество с ограничена отговорност към заявлението се прилагат: молбата за приемане на нов съдружник, решението на общото събрание, съответно едноличния собственик на капитала, за приемането му, договорът за прехвърляне на дружествен дял с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, декларацията по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Търговския закон, или документи, установяващи наследяване на дружествен дял; както и молбата от наследника за приемането му за съдружник. Видно от разпоредбата, никъде не е упоменато представянето на пълномощно, използвано за сключване на договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ.

На следващо място, действително в разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от ТЗ се 2 съдържа изискване прехвърлянето на дружествения дял да се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. От своя страна, разпоредбата на чл. 37 ЗЗД повелява, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, т.е. изискванията на чл. 129 ал. 2 ТЗ са относими и към упълномощаването. В настоящия случай, обаче, упълномощителната сделка, обективирана в представеното от заявителя пълномощно, е извършена в чужбина – в Кралство Белгия. Процесният прехвърлителен договор също е с международен елемент, доколкото страните по него са чуждестранни граждани. При това положение, относно формата на сделките в КМЧП регламентацията е в две разпоредби – чл. 61 и чл. 98. Съдържателна разлика между двете разпоредби обаче няма, доколкото и в двете хипотези за приложимо право към формата е обявено правото на държавата, което е приложимо към сделката, или правото на държавата по местоизвършването на сделката. Тези стълкновителни правила са приложими и към формата на договор за прехвърляне на дялово участие в търговски дружества /дружествени дялове, акции/, доколкото други относно формата на сделките в КМЧП не се съдържат. По-специално, такива не представляват правилата относно приложимото право към правния статут на юридическите лица /чл.

56 – 58 КМЧП/, уреждащи и придобиването и загубването на членство /чл. 58, т. 6 КМЧП/. Въпросите относно "придобиването и загубването на членство" имат поширок обхват отколкото частния въпрос за формата на прехвърлителния договор на дялово участие, поради което по този въпрос lex specialis се явяват разпоредбите на чл.

61 и чл. 98 КМЧП, предвиждащи алтернативни възможности – меродавно е или правото, което е приложимо към самия договор, или правото на държавата по местосключването му, а ако страните към момента на сключването са се намирали в различни държави – правото на една от тези държави. В процесния случай сделката е извършена с участие на упълномощен представител на дружеството - приобретател и упълномощаването е извършено на територията на чужда държава – Кралство Белгия.

Доколкото упълномощаването съставлява едностранна сделка, имаща своето самостоятелно съществувание, независимо че е във връзка със съществуващ или бъдещ договор, то по отношение на нея се прилагат изискванията за форма, установени от правото, което се прилага или би се прилагало към договора или от правото на държавата по местоизвършването на волеизявлението - чл. 98, ал. 5 от КМЧП.

Следователно е налице валидно упълномощаване и когато е спазена формата за овластяване с такива правомощия в съответната държава по местоизвършване на едностранното волеизявление. Когато пълномощието за сключване на сделка, с която се учредяват, променят или прекратяват права, е дадено в чужбина, не е необходимо волеизявлението да бъде автентифицирано според изискванията на българския закон, ако това не е обичайният начин за автентифициране на писмените изявления в тази държава - в този смисъл е Решение № 101/05.04.2011 г., постановено по гр. д. № 829/2009 г. по описа на ВКС, четвърто ГО и макар същото да касае придобиване, променяне или прекратяване на права върху имот в България, то правилата за спазване на формата за действителност на едностранното волеизявление съгласно КМЧП, са идентични. В този смисъл е и решение № 67/06.04.2020 г. по гр. д. № 2151/2019 г., четвърто ГО на ВКС, съгласно което "Когато българският закон изисква сделката да е с нотариален акт, а пълномощното за продажба на недвижим имот е дадено в чужбина, не е необходимо упълномощаването да е с нотариално удостоверени подпис и 3 съдържание, извършени едновременно съгласно чл. 37 от ЗЗД, ако е спазена формата за овластяване с такива правомощия в съответната държава". По сходен начин въпросът е разрешен и от чл. 61 от КМЧП, според която норма формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката, в случая Кралство Белгия, а извод за спазването й следва да бъде направен с оглед поставения върху пълномощното апостил. С чл. 98, ал. 5 от КМЧП се допуска алтернативно уреждане на формата за действителност на едностранното волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор по правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението. С оглед нормата на чл.

98, ал. 5 от КМЧП не е налице основание да се изисква от заявителя да представи документ и с нотариална заверка на съдържанието, след като правото на държавата, в която е сключена упълномощителната сделка не предвижда подобна заверка.

Следователно представеното от заявителя пълномощно на Е.Б., със заверка на подписа му от компетентното за това длъжностно лице в Кралство Белгия и апостил, поражда за упълномощеното лице правото да извърши предоставените му правомощия на територията на РБ, включително и прехвърляне на дружествени дялове. По отношение на всички заявени за вписване обстоятелства, окръжният съд намира, че са представени необходимите документи със заявлението, с оглед извършване на проверка за правилност и законосъобразност. Предвид изложеното следва да бъде отменен обжалваният отказ, като бъдат дадени задължителни указания на АВ да се извърши исканото вписване на промяна на обстоятелства по партидата на „АБС Транспорт“ ЕООД, съгласно подаденото заявление.

По отговорността за разноски:

Съгласно чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ разноските по делото се присъждат по реда на ГПК.

На съда му е известна наложилата се съдебна практика, съгласно която при приемане на новата ал. 6 на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят не е съобразил характера на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно: че с оглед охранителния характер на производството по отмяна на отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията към него са приложими правилата на част IV „Охранителни производства“ и Глава 49 „Общи правила на ГПК “, според които отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер, а по отношение на охранителните такива не е предвидена такава възможност /чл. 541 ГПК /. Прието е, че изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не води до промяна в характера на производството по обжалване, което продължава да е едностранно охранително и следва от характера на защитимото субективно материално право на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат от отказа на длъжностното лице. Практиката на ВКС приема, че към момента е налице формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ, с която се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГП ; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс , не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 4