Присъда № 116 от 29.11.2022, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 116 от 29.11.2022 година, постановена по НОХД № 512/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият М.Х. /М.Н./ гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 25.09.2022 година, в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 100.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на неговият служебен защитник – адв. А.П. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. А.П. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че М.Х. е извършил действия по влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта и с това е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Желае подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението като му бъде наложено наказание в предвиденият от закона минималния размер.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Х. е роден на 01.01.1988 година в гр.Хасака, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа, където да живее и работи.

Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, решил да премине по незаконен път турско - българската граница. В изпълнение на намерението си, на 25.09.2022 година подсъдимият заедно с други свои сънародници, с помощта на неустановени лица, които се съгласили да им помогнат, влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, през отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата. Няколко дни по-късно, на 28.09.2022г. се качили в ремаркето на товарен автомобил, който същата вечер по-късно бил спрян от полицейски служители за проверка на път І-7 в близост до с. Окоп, обл. Ямболска.

В хода на проверката полицейските служители, между които и св. Е., установили подсъдимият и други около 60 лица в ремаркето на автомобила. Последните били задържани от служители на ГПУ Елхово, които пристигнали впоследствие на мястото на проверката.

От показанията на св.И.П. – служител на ГПУ Елхово към РДГП Елхово е видно, че на 29.09.2022г. той е бил на работа и в началото на смяната му в 08.30 часа му било 1 разпоредено във връзка със задържани на 28.09.22г. вечерта на път І-7 до с. Окоп, обл.

Ямбол, в товарен автомобил лица, отговарящи на рисковия профил за нелегално преминали държавната ни граница, да извърши проверка и да установи мястото, където е била нарушена държавната ни граница. При извършената от св. П. проверка били установени в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, обл. Ямбол, голям отвор във възпрепятстващото съоръжение и множество следи там, които били с посока от Република Турция към Република България и продължавали към вътрешността на страната ни.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е М.Х.

/М.Н./, гражданин на Сирийска Арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М.Х. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите А.Е. и И.П., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Е. и П. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М.Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 25.09.2022 година, в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелят П., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията П.Т./.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, 2 предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М.Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между РТурция и РБългария, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи при свои близки във Франция, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М.Х. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, съдът наложи на М.Х. при условията на чл.54 от НК наказание в предвиденият в Закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на М.Х., тъй като към момента на деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. М.Х. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата 3 на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се присъждат.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Х. да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово направените в хода на съдебното производство разноски за явяването свидетел в размер на 11.38 лева, както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд- Елхово.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................

/В.Апостолова/

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 116 гр. Елхово, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА