Определение № 1626 от 17.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1626 гр. Плевен, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500874 по описа за 2025 година Делото е образувано по въззивна частна жалба, подадена от И. В.

В., чрез пълномощника му мл.адв. И.С.И. от САК, против определение № 4644/17.09.2025г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.№ 623/2025г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство. В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на Плевенски РС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приложил закона, като при определяне на адвокатското възнаграждение е приел, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Счита, че като потребител му се дължи пълния размер на разноските, в т.ч. и за ДТ. Счита че предявените искове са три и съответно на адвоката се дължи възнаграждение за всеки от тях. Частният жалбоподател е изложил подробно доводите си в жалбата, като се е позовал и на съдебна практика. Моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да определи размер на адвокатското възнаграждение, което да е съобразено с цената на исковете поотделно, в условията на разумност и пропорционалност.

Ответникът по частната жалба „Н.“О. гр.София, чрез пр. си представител мл.юрисконсулт Д.Д., е взел становище, че жалбата е неоснователна.

1

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частната жалба и доводите на ответника по нея, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението си в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1142/28.07.2025г., с които е приел, че възнаграждението, което е дължимо на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото и спецификата на конкретния случай. Изрично е прието, че съдът не е обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, позававайки се на Съюзното право, дадено с решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C438/22г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е определено при отчитане и на факта, че се касае за два отделни иска, а не три, както приема ищеца, въпреки че не е оспорил доклада по делото, с което е прието противното. В мотивите на решението е отчетено, че предявените осъдителни искове за връщане на даденото по нищожен договор за сумите на възнаградителната лихва и на неустойката за непредставено обезпечение/такса гаранция/ представляват един осъдителен иск, тъй като са претенции произтичащи от един договор. Разноските са присъдени съобразно уважената част от исковете.

Плевенски окръжен съд споделя изцяло съществените за изхода на делото съображения, изложени от Плевенски районен съд, в т.ч. и извода му за неприложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Изхождайки от тези принципни съображения, настоящата инстанция приема, че в конкретния случай

РС-Плевен законосъобразно и правилно е определил възнаграждението, при спазване и на критерия за разумност и пропорционалност при определянето на разноските. Действително делото е от масов тип и не се отличава с типичната за исковете за прогласяване на нищожност на договор сложност. Касае се множество идентични казуси, и 2 типизирани искови молби, което не може да мотивира извода за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер 1000лв., съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл.изм. - ДВ, бр.14 от 2025г./ Изводът е обоснован освен с критерия фактическа и правна сложност на спора, още и с вида и обема на адвокатската услуга. В производството по делото не са разпитвани свидетели, проведени са две съдебни заседания, в които процесуалният представител не е присъствал.

Представени и обсъждани са само писмени доказателства. Като се има предвид цената на иска по чл. 26 от ЗЗД и продължителността на производството, както и обстоятелството, че не са направени допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство, съдът приема, че адекватното възнаграждение правилно е определено в размер на 300. При тези обстоятелства и с оглед критерия пропорционалност при оценяването на труда за процесуално представителство по делото, правилно е отчетена ниската цена на този иск, доколкото договора за потребителски кредит който е прогласен за нищожен е за предоставена сума в размер на 300лв. Същото се отнася и за иска по чл.55 от ЗЗД, който несъмнено е един за двете посочени в ИМ суми и също е с ниска цена. Искането за връщане на сумата 67.01лв. представляваща неоснователно обогатяване, дължима след обявената нищожност на потребителския кредит е незначителна-под 100лв., а претендираното възнаграждение за адвокатския труд да бъде присъдена тази сума, е в размер на 400лв.

Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд също като РС счита, че адвокатското възнаграждение, дори в предвидените в Наредбата размери, която Наредба за възнаграждения за адвокатска работа се ползва само за ориентир относно заплащането на адвокатските услуги, би се явило несъразмерно високо и необосновано за конкретната фактическа и правна сложност. Защитата по предявените отделни искове не изисква голям обем работа, тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

В заключение: определената от Плевенски РС цена на адвокатската услуга от по 300лв. за всеки иск, не се нуждае от увеличаване, 3 тъй като е съответна на положения труд за процесуално представителство по делото, съобразно изложените по-горе критерии. След като е редуцирал възнаграждението в посочените размери, РС правилно е присъдил съответната дължима на ищеца сума, пропорционално на уважената част от исковите претенции. Колкото до правата на потребител, може да се счете за злоупотреба с тези права искането за присъждане на 1800лв. адв. възнаграждение за защита на права на потребителя за връщане на сума от 67.01лв.Още повече, като се има предвид, че доводите за нищожност на договора не е било необходимо да се предявяват непременно като отделен иск за прогласяване на тази нищожност. Могло е да се постигне същият правен ефект като защитата се сведе до един иск с цена 67.01лв., а въпросите за нищожността на договора да се наведат и разгледат преюдициално само в мотивите на съда, който е длъжен да ги разгледа, за да се произнесе в диспозитив по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Ето защо обжалваното определение, с което на основание чл.248 от ГПК, е оставено без уважение искането за изменение на решение № 1142/28.07.2025г. по гр.д.№ 623/2025г. по описа на ПлРС, в частта за присъдените разноски, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4644 от 17.09.2025г. по гр.д. № 623/2025г. на Плевенски РС, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение № 1142/28.07.2025г., в частта за присъдените разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1626 гр. Плевен, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500874 по описа за 2025 година Делото е образувано по въззивна частна жалба, подадена от И. В.

В., чрез пълномощника му мл.адв. И.С.И. от САК, против определение № 4644/17.09.2025г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.№ 623/2025г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение, в частта му относно разноските за адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство. В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на Плевенски РС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приложил закона, като при определяне на адвокатското възнаграждение е приел, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Счита, че като потребител му се дължи пълния размер на разноските, в т.ч. и за ДТ. Счита че предявените искове са три и съответно на адвоката се дължи възнаграждение за всеки от тях. Частният жалбоподател е изложил подробно доводите си в жалбата, като се е позовал и на съдебна практика. Моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да определи размер на адвокатското възнаграждение, което да е съобразено с цената на исковете поотделно, в условията на разумност и пропорционалност.

Ответникът по частната жалба „Н.“О. гр.София, чрез пр. си представител мл.юрисконсулт Д.Д., е взел становище, че жалбата е неоснователна.

1

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в частната жалба и доводите на ответника по нея, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението си в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1142/28.07.2025г., с които е приел, че възнаграждението, което е дължимо на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото и спецификата на конкретния случай. Изрично е прието, че съдът не е обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, позававайки се на Съюзното право, дадено с решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C438/22г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е определено при отчитане и на факта, че се касае за два отделни иска, а не три, както приема ищеца, въпреки че не е оспорил доклада по делото, с което е прието противното. В мотивите на решението е отчетено, че предявените осъдителни искове за връщане на даденото по нищожен договор за сумите на възнаградителната лихва и на неустойката за непредставено обезпечение/такса гаранция/ представляват един осъдителен иск, тъй като са претенции произтичащи от един договор. Разноските са присъдени съобразно уважената част от исковете.

Плевенски окръжен съд споделя изцяло съществените за изхода на делото съображения, изложени от Плевенски районен съд, в т.ч. и извода му за неприложимост на Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Изхождайки от тези принципни съображения, настоящата инстанция приема, че в конкретния случай

РС-Плевен законосъобразно и правилно е определил възнаграждението, при спазване и на критерия за разумност и пропорционалност при определянето на разноските. Действително делото е от масов тип и не се отличава с типичната за исковете за прогласяване на нищожност на договор сложност. Касае се множество идентични казуси, и 2 типизирани искови молби, което не може да мотивира извода за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер 1000лв., съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл.изм. - ДВ, бр.14 от 2025г./ Изводът е обоснован освен с критерия фактическа и правна сложност на спора, още и с вида и обема на адвокатската услуга. В производството по делото не са разпитвани свидетели, проведени са две съдебни заседания, в които процесуалният представител не е присъствал.