Решение № 20 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Варна, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело № 20233100501480 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 42019/05.06.2023г. , подадена от „РОЛПАК“ ООД, ЕИК 203541582, гр. Варна, чрез адв. С. П. – АК Варна и по въззивна жалба вх.№ 45337/10.06.2023г., подадена от Т. Т. К. чрез адв. Р. М. от АК-Варна, срещу Решение № 1746/18.05.2023г., постановено по гр.д. № 8175/2022г. на ВРС, 39-ти състав, като въззивна жалба вх. № 42019/05.06.2023г. е насочена срещу частта от решението, с която е уважен предявеният иск за приемане за установено, че в полза на ищеца Т. Т. К., с ЕГН **********, с адрес **** съществуват вземания против ответника „РОЛПАК" ООД, с ЕИК 203541582 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к. „Победа", бл.11, вх.Б, ет.9, ап.53, произтичащи от договор за наем от 01.07.2020г., в следните размери:

75.54 лева неплатена ел. енергия за м. юли 2021г.,

10.48 лева неплатена ел. енергия за м. август 2021г., 1

3.39 лева неплатена вода за м. юли 2021г.,

86.07 лева разходи за материали за ремонт,

350 лева разходи за ремонтни дейности, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 28.03.2022г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.3893/2022г. на ВРС, a въззивна жалба вх.№ 45337/05.12.2022г. e насочена срещу частта от решението, с която е отхвърлен иска, като неоснователен, за приемане за установено, че ищецът има вземания против ответника за сумата 193.55 лева неплатен наем за периода от 01.08.2021г. до 12.08.2021г.

Във въззивна жалба вх. № 42019/05.06.2023г. процесуалният представител на „РОЛПАК“ ООД, развива доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част.

Аргументира се с това, че в отклонение на задължителната практика и в противоречие с разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал и обсъдил внимателно всички събрани по делото доказателства в съвкупност.

Счита, че договорът за строително-ремонтни дейности от 12.08.2021 год. е привиден, поради абсолютна симулация и като такъв не е породил правно действие още от момента на сключването му. Излага доводи, че този извод се извежда от свидетелските показания на свид. М.М. и свид. В.Г. (според които имотът, обект на експлоатация, след необходимите ремонтни дейности е бил върнат в състоянието, в което е приет); от констатираното противоречие между свидетелските показания на свид. Т. К. и писмените доказателства по делото (относно времето на извършване на ремонтните дейности) и от обстоятелството, че предметът на договора включвал дейности, чието извършване не било осъществено. Отделно от това, осъществения оглед от свид. К. бил извършен няколко дни след фактическото връщане на имота от наемателя, поради което не можело да се приеме, че е налице причинна връзка между ползването на имота и констатираните повреди. По отношение на уважените искови претенции за неплатена ел. енергия и вода счита, че от представените фискални бонове за заплатено потребление не ставало ясно за кой обект се отнасят, след като наемодателят притежавал повече от един обект на един и същ адрес, а посоченият клиентски номер се обвързвал с 2 всички притежавани от физическото лице обекти. С оглед изложеното, се моли за отмяна на обжалваните части от посоченото решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски за двете инстанции, въвежда се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. Т. К. чрез адв. Р. М. АК-Варна, с който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС в тази част – обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Въззиваемата страна счита, че съгласно Договора за СМР и Протокол за СМР се установяват извършените ремонтни дейности в процесния имот, а съгласно фактура № 46/15.09.2021г. и платежно нареждаkе - стойността и заплащането им. С приложените касови бонове били установени закупените материали за ремонтните дейности, а от фактурите за заплатени суми за потребени ел. енергия и вода – заплатените за м. юли 2021 г. комунални услуги. Свидетелските показания на свид. К. се сочи, че свидетелстват за наличието на сключен договор за СМР и извършените от него ремонтни дейности. Уточнява, че свид. Ж.С. е споделила възприятията си за състоянието на помещението след напускане на наемателя „Ролпак“ ООД и необходимостта от отремонтиране с оглед привеждане в първоначалното му състояние. Посочва, че въззивникът не е установил възражението си за заплащане на разходите за комунални услуги, които са начислени през м. юли и м. август 2021г. Излага се становище, че процесуалното поведение и твърденията на ответниковото дружество в първоинстанционното производство са противоречиви. Оспорването на платежните доказателства се възразява, че е направено за пръв път във въззивното производство.

Въведеното възражение, че е налице неяснота относно обстоятелството, дали издадените фактури осчетоводяват задълженията, начислени за процесния имот, въззиваемата страна счита за недопустимо.

Оспорва безпристрастността на показанията на свид. В. Г.. Поради всичко изложено, моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение – потвърдено като правилно и законосъобрзно. Претендира разноски. Прави доказателствено искане за приемане на писмено доказателство – фактура № ****г. на „Енерго-про“ АД.

3

Във въззивна жалба вх.№ 45337/10.06.2023г. въззивникът Т. Т. К. чрез адв. Р. М. АК Варна моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част.

Счита, че неправилно ВРС е приел, че неоспорването от страна на ищеца на подписването на разписка № 32 за наем за периода 01.08.2021г. – 12.08.2021г. в размер на 193,55 лв. означава, че е налице плащане на наемната цена за м.

08.2021г., тъй като оригинал на разписката не бил представен на наемателя, каквато се твърди да била практиката при евентуално плащане. Навеждат се доводи, че ВРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е изслушал свидетелски показания на свидетели, посочени от ответната страна, по въпроси, различни от обстоятелствата, за чието установяване са били допуснати. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на разноските за пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „РОЛПАК“ ООД, ЕИК 203541582 , с който се излагат доводи за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба.

Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част. Намира, че са събрани достатъчно доказателства за това, че сумата от 193,55 лева, представляваща наем за периода 01.08.2021 – 12.08.2021., е заплатена на наемодателя. Изразява становище, че подписаната разписка от Т. К. представлява частен свидетелстващ документ и се ползва с формална доказателствена сила, доколкото не е оборена от ищеца. На следващо място, се счита, че непосочването в разписката на конкретно лице, което е направил плащането, е ирелевантно, щом като е налице удостоверяване на получаването на сумата от наемодателя. На последно място, се счита, че направените доказателствени искания са преклудирани и неотносими към предмета на спора, поради което счита, че следва да бъдат оставени без уважение. В заключение, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и 4 чл.261 ГПК.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

От представените и неоспорени по делото писмени доказателства е установено по делото, че въз основа на договор за наем на недвижим имот от 01.07.2020г. между „РОЛПАК“ ООД ЕИК 203541582, от една страна, като наемател, и Т. Т. К. с ЕГН **********, от друга страна, като наемодател, са възникнали облигационни отношения, при които наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване свой имот, находящ се в ****, и представляващ магазин №**** кв.м. Договорът е сключен за срок от една година от датата на подписването му, тоест от 01.07.2020г. до 30.06.2021г., при месечна наемна цена от 500 лева, платима до 3-то число на текущия месец.

Не е било спорно, че след изтичане срока на договора, наемателят е продължил да ползва със знанието и без противопоставяне от страна на наемодателя имота, като считано от 05.07.2021г. отправил едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договорните взаимоотношения.

5

Не е оспорено от ответното дружество, че имота е освободен на 12.08.2021г.

По делото е представена разписка № 32 (оригиналът е представен с въззивната жалба), в която наемодателят Т. К. е удостоверил с подписа си, че е получил сумата от 193.55 лева – наем за периода 01.08. до 12.08.2021г. за имот с адрес ****. Подписът не е оспорен, поради което и като частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК същата съставлява доказателство, че изявлението (за получаване на наемната цена), съдържащо се в нея е направено от подписалото ги лице. Следователно претендираното вземане е лишено от основание.

Съгласно чл.16 от договора наемателят се е задължил да заплаща за своя сметка всички разходи за ел.енергия и вода. Ищецът (наемодателят) настоява, че ответникът дължи разноски за ел.енергия за м. 07.2021г. в размер на 75.54 лева и за м.08. в размер на 10.48 лева, като твърди, че лично е заплатил сумите, за което представя фискален бон от 30.08.2021г. по фактура № 0312626334 от 16.08.2021г. и фискален бон от 29.09.2021г. по фактура № 0313756608 от 15.09.2021г. за клиентски номер **** на името на Т. Т. К..

Данни за обекта, на който е консумирана заплатената ел.енергия, липсват.

Доколкото фискалните бонове не съдържат абонатен номер, който принципно указва обекта, снабден с ел.енергия, а и свидетелят П., водена от ищцовата страна, изнася, че ищецът отдава няколко помещения на адреса, то не може да се приеме за доказано, че процесните задължения са генерирани от наемателя в обекта, предмет на договора за наем от 01.07.2020г. Претендираното вземане за ел. енергия остава недоказано.