Решение № 20928 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20928 гр. С, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Т.Й.Ц. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110111284 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че на 27.01.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответниците М. А. В. и С. А. Кнол (след допуснато уточнение на фамилното име с определение от 17.11.2023г.), действащи в условията на разделна отговорност, съответно: против М. А. В. за сумата 800,95 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С, ж.к. “Ф.Ж.” бл. 211, вх. Б, ет. 5, ап.

49, аб. № *********, за периода м. май 2018г.- м. април 2021г., сумата 95,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г..- 17.01.2022г., сумата 28,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2018г.- м. април 2021г., сумата 5,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2019г.- 17.01.2022г.; против С. А. Кнол за сумата 800,95 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С, ж.к.

“Ф.Ж.” бл. 211, вх. Б, ет. 5, ап. 49, аб. № *********, за периода м. май 2018г.- м. април 2021г., сумата 95,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г..- 17.01.2022г., сумата 28,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2018г.- м. април 2021г., сумата 5,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2019г.17.01.2022г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано 1 ч.гр. дело № 4354/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2018г.- м. април 2021г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент № 49, намиращ се в гр. С, ж.к. “Ф.Ж.” бл. 211, вх. Б, ет. 5, аб. № ******, като купувачите не били платили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането му, както следва: по отношение на М. А. В. за сумата 800,95 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С, ж.к. “Ф.Ж.” бл. 211, вх. Б, ет. 5, ап. 49, аб. № *********, за периода м. май 2018г.- м. април 2021г., сумата 95,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г..- 17.01.2022г., сумата 28,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2018г.- м. април 2021г., сумата 5,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2019г.- 17.01.2022г.; по отношение на С. А. Кнол за сумата 800,95 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

С, ж.к. “Ф.Ж.” бл. 211, вх. Б, ет. 5, ап. 49, аб. № *********, за периода м. май 2018г.- м. април 2021г., сумата 95,46 лева,представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 17.01.2022г., сумата 28,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2018г.- м. април 2021г., сумата 5,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за 2 цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2019г.- 17.01.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2022г. по ч.гр.д. № 4354/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който се релевира възражение за изтекла погасителна давност за периода 01.05.2018г.- 21.01.2019г.

За периода 22.01.2019г.- 30.04.2021г. вземането не се оспорва.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Относно установяване на облигационно правоотношение между страните по делото са събрани писмени доказателствени средства, чрез представените нотариален акт, молбадекларация за откриване на партида и декларация. От представения н.а. № 163 от 05.12.2002г. за продажба на недвижим имот по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ, т. V, рег. № 5081, дело № 842/ 2002г., се установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 49, с административен адрес: в гр. С, ж.к. “Ф.Ж.” бл. 211, вх. Б, ет. 5, чрез правна сделкапродажба. С молба декларация 10.03.2003г. ответницата М. А. В. е заявила желания за откриване на партида за процесния имот, като е посочила, че в него ще живеят двама души.

Видно от представената декларация от 10.03.2002г. същата е заявила че ще ползва процесния имот за жилищни нужди.

На 01.10.2002г. етажните собственици в етажна собственост, намираща се на адрес: в гр. С, ж.к. “Ф.Ж.” бл. 211, вх. А и вх. Б, са сключили договор с третото лице помагач “Техем сървиси” ЕООД, с предмет, предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от 23.09.2002г.

След извършения отчет на уредите за дялово разпределение ищецът е издал обща фактура № 0106598093/ 31.07.2019г., съгласно която за отчетния период 01.05.2018г.30.04.2019г. за процесния имот е начислена топлинна енергия по прогнозен дял на стойност 387,59 лева. За посочения период ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 499,90 лева. От представената обща фактура № 1005462319/ 31.07.2020г. се установява, че за отчетния период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесния имот е начислена топлинна енергия по прогнозен дял на стойност 619,91 лева. За посочения период ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 487,39 лева. От представената обща фактура № 1014013468/ 31.07.2021г. се установява, че за отчетния период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесния имот е начислена топлинна енергия по прогнозен дял на стойност 536,76 лева. За посочения период ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 523,85 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

3

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответниците недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост 4 чрез правна сделка- продажба. Следователно същите се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, когато правото на собственост върху определен обект принадлежи общо на две или повече физически или юридически лица вкл. държавата и общините, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.