Определение № 27274 от 28.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27274 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110146810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.

Образувано по предявени от Г. Й. К. против С. М. Т. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата в размер на 21300 лева, представляваща сбор от непогасени главници по сключени в периода от 2020 до 2023 година десет договора за заем, а при условията на евентуалност сбор от получени от ответника без правно основание суми, сумата в размер общо на 6404,88 лева, представляваща сбор от ½ част от заплатени от ищцата сметки за комунални услуги за собствен на ответника недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Кul“, ул. „Пмг“ и сумата в размер на 2753,17 лева, представляваща сбор от заплатени от ищцата лични задължения на ответника за данъци и такси на недвижим имот и превозно средство, глоби, мобилни услуги и част от цена на монтаж на термопомпа в процесния недвижим имот на ответника, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземанията. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора живеели на семейни начала до 2023 г. и от връзката си имали две деца, като по време на съжителството им ответникът придобил на свое име право на собственост върху празно дворно място, находящо се в гр. София, кв. „Кul“, ул. „Пмг“. Ищцата поддържа, че с взаимни усилия и средства, заедно с ответника изградили в имота къща, като поради влошаване на отношенията между страните първоначално ищцата заедно с децата от връзката започнала да обитава един от етажите на постройката, а през пролетта на 2025 г. напуснали имота. В исковата молба са изложени твърдения, че през последните години от съвместното им съжителство ответникът на десет пъти поискал от ищцата в заем парични средства, като на 26.10.2020г., 29.10.2020 г., 02.11.2020 г., 10.11.2020 г., 01.02.2021 г., 14.08.2021 г., 30.01.2022 г., 08.11.2022 г. и 19.07.2023 г. Г. к отпуснала в заем на С. Т. сумата общо в размер на 21300 лева, като заемните суми били преведени по банковата сметка на ответника на сочените дати. Ищцата поддържа, че ответникът не е върнал отпуснатите му в заем суми, а при условията на евентуалност в случай, че съдът намери договорите за заем за недействителни, ответникът дължи връщане на получените суми на плоскостта на неоснователното обогатяване, като получени без правно основание. В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2024 г. със знанието и без противопоставяне на ответника ищцата заплатила задължения за доставена електроенергия, В и К услуги, кабелна телевизия и интернет за процесния имот сумата в размер общо на 12809,73 лева. Страната намира, че половината от заплатените суми представляват нейно задължение, тъй като в сочения период е живеела в процесния недвижим имот, като другата половина, а именно 1 сумата в размер на 6404,88 лева, е дължима от ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че в периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2024 г. със знанието и без противопоставяне на ответника Г. К. заплатила и лични задължения на ответника за данъци и такси смет за процесния недвижим имот, както и част цена на монтаж на термопомпа, данъци върху превозни средства, сметки за мобилни услуги и глоби в общ размер на 2753,17 лева.

Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът заявява възражение за родова неподсъдност на спора, като поддържа, че при съобразяване на цената на исковата претенция от общо 30458,05 лева, компетентен да разгледа спора като първа инстанция е окръжния съд. По същество на спора с депозирания отговор исковата претенция е оспорена изцяло, като ответникът оспорва заявените твърдения за възникване на правоотношение между страните по договори за заем, получаването на заемни суми и направата на разходи от страна на ищцата за заплащане на комунални услуги и погасяване на негови лични задължения.

Ответникът поддържа, че сам е заплащал всички разходи за изграждане, поддръжка и ползване на къщата, в която страните живеели заедно с децата си. В депозирания отговор са изложени твърдения, че С. Т. предоставил на Г. К. дебитна карта по негова банкова сметка в „цкб“ АД, за да може посредством използването й ищцата да покрива всички нужди на семейството от битов характер, като заплаща режийните разноски за ток, вода, телевизия, интернет и данъци. Ответникът поддържа, че многократно е давал пари в брой на ищцата както за задоволяване на потребностите на семейството, така и за нейни лични цели. С. Т. излага твърдения, че всички суми претендирани от ищцата в настоящото производство, са давани от него на Г. К. в брой, като ищцата е внасяла получените суми по личната си сметка, от която е извършвала преводи по свое усмотрение. Ответникът поддържа, че сумите по платежни нареждания от 02.11.2020 г. до 19.07.2023 г. ( общо десет) представляват дадени от него на Г. К. суми в брой, които са похарчени за храна за общото домакинство. Във връзка с твърденията на ищцата за извършени преводи на стойност 5000 лева ответникът поддържа, че сумите представляват негови лични средства, като впоследствие със сумите ищцата, използвайки личната му дебитна карта, е купувала мебели и мебелно обзавеждане в магазин „Ввд“ и „Mr. Brвк”. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, а сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ищецът да бъде задължен да представи намиращи се у него документи за притежаван личен автомобил и гараж.

Направено е искане вещото лице по поисканата от ищцата съдебно-счетоводна експертиза д а „работи“ и върху банковите извлечения представени от ответника, като е изразена готовност ответникът в допълнително определен срок да формулира задачи. Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията в отговора на исковата молба, като първият свидетел установи, че ответникът е предоставил на ищцата банкова карта, с която Г. К. е пазарувала, а вторият закупуване на мебели с негови средства.

По направеното възражение за родова неподсъдност на спора:

Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лева. Цената на иска от своя страна съгласно чл. 68 ГПК представлява паричната оценка на предмета на делото, като при обективно кумулативно съединяване на исковете, какъвто е разглеждания случай, цената на иска се определя по всяка една от претенциите поотделно, а не от сбора от всички предявени вземания. Предметът на всеки един от предявените обективно 2 кумулативно съединени искове се определя от поддържаните от ищеца фактически твърдения и наведеното от страната правно основание. В случая ищецът поддържа, че между страните по делото е възникнало правоотношение по множество договори за заем, като общо дължимите от ответника заемни суми възлизат на 21300 лева, че със знанието и без противопоставяне на ответника ищецът е извършил разходи в негова полза, част от които и в собствен интерес, в размер общо на 9158,05 лева. От изложеното следва, че цената на нито един от предявените искове при условията на обективно кумулативно съединяване не надвишава 25000 лева, поради което наведеното от ответника възражение се явява неоснователно.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата предадена му от заемодателя, че е изправна страна по договора за заем и е предал отпуснатата в заем сума, и настъпила изискуемост на задължението за връщане на отпусната в заем сума. По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника процесните суми, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 61, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 59 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предприел уместно чужда работа, изпълнявайки парични задължения на ответника, както и размерът на направените разходи.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата, разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже релевираното възражение, че процесните суми представляват негови лични средства, предоставени на ищцата за задоволяване на нуждите на общото им домакинство.

Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Искането на ответника ищецът да бъде задължен да представи намиращи се у него документи свързани с негово лично движимо и недвижимо имущество следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по задачи формулирани в исковата молба и от ответника в допълнително указан на страната срок.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез сочените от страните свидетели при режим на довеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за родова неподсъдност на спора.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба и отговора документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи намиращи се у него документи, като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

3

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исковата молба и допълнителна молба от ответника задачи при депозит в размер на 300 евро, от които 150 евро вносими ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението и сумата в размер на 150 евро, вносима от ответника по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да формулира задачи към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице вп п, която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за внесения депозит.

УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да докладва отново делото на съдията-докладчик.

УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно заседание.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на изложените в исковата молба обстоятелства.