Решение № 2026 от 25.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2026 гр. Бургас, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20262120101636 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на А. Х. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.******, чрез адв. Д. Б., против ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, ********.

Ищецът сочи, че между него и ответното дружество по реда на ЗПФУР е бил подписан Договор за паричен заем №********/**.**.2023 г. По силата на документ получила сумата от 1000 лв. заем. Договорната лихва била 45 %, без да е посочена в лева, а годишният процент на разходите – 56, 50 %. Освен описаните суми, ищцата следвало да заплати и 320, 50 лв. такса за експресно разглеждане. Всички средства, следвало да бъдат върнати с погасяването на една вноска до 18.11.2023 г. От датата на подписване на договора до депозиране на исковата молба, ищцата върнала сумата от 1358 лв.

Твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала каквато и да е яснота по какъв начин бил формиран, респ. общата дължима по него сума. Описва какво следвало да съдържа ГПР, като сочи, че в него не била включена таксата за експресно разглеждане, което означавало, че размерът е неправилно изчислен и не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това, договорът бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Сочи, че клаузата за изчисляване на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.10а от ЗПК и не се дължи такава такса.

Моли за осъждане на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК 207024290, със 1 седалище и адрес на управление гр. София, ********, да заплати на ищеца сумата в размер на 5 евро, представляваща платена без основание сума на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.04.2026 г. до окончателно изплащане на вземането. Представят се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 175330437 депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск.

Сочи, че валидността на договора за потребителски кредит произтичала от това, че били съобразени изискванията на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и тези на ЗПФУР, по реда на който бил сключен процесния договор за потребителски кредит. Видно от представените писмени доказателства, още преди подписване на договора за заем, кредитополучателят бил наясно с всички условия по договора, като сам избрал параметрите и условията му, сам е избрал и допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит. Клаузите по процесния договор се явявали индивидуално договорени с потребителя. Едновременно с това, ищецът разполагал с 14 дена, за да упражни правото си на отказ от договора, съгласно чл.29 от ЗПК, посочени изрично и в СЕФ, в който случай последиците за него щели да бъдат същите като при успешно проведено дело срещу ответното дружество.

По отношение на таксата за експресно разглеждане, сочи, че тя е възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по – кратък период от време от стандартния. Същата не представлявала задължително условие за отпускане на кредита, а възможност приоритетно да бъде разглеждано искането за отпускане на такъв. Поради това не следвало да бъде включвана в ГПР.

Твърди, че с таксата не се нарушавали изискванията на ЗПК. По отношение на формирането на ГПР били спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формирали компонентите на същия. Таксата не била задължително условие за отпускане на кредита и това било ясно от договора и СЕФ. Поради това същата представлявала плащане на допълнителна услуга и не подлежала на включване в ГПР.

По отношение на осъдителния иск, сочи, че същият е неоснователен, предвид доводите за действителност на оспорения договор и клаузата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Едновременно с това, към исковата молба не били приложени никакви доказателства за плащане на процесните суми. В тази връзка посочва, че в тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване било да докаже при условията на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да му се 2 върне, а ответникът единствено основанието за нейното получаване.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца като неоснователни.

Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

В рамките на откритото съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск, като същият следва да се счита да предявен за сумата от 242, 51 евро.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже факта, че е дал имуществено благо на ответника без наличието на основание за това. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответникът е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №******** на **.**.2023 г.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

3

В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в Договор за потребителски кредит №******** от **.**.2023 г. , може да се направи извод, че начисляването на сумата в размер на 320, 50 лв., която е такава за експресно разглеждане на искането за кредит, на практика представлява такса, начислявана за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с управление на кредита или е такава по чл.10а от ЗПК. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и цитираното по – горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, както и съдебна практика на националните съдилища – напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./.

Установява се, че въпреки изискванията на законодателството и съдебната практика по неговото прилагане, посочената клауза не е включена в ГПР. Това се установява след анализ на предвиденото в процесния договор, от което се установява, че ГПР не е предвидено да включва разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, а формално като такава е определена в договора и начислената такса за експресно разглеждане на искането на длъжника.

Съгласно установената вече практика, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Такава следва да е последицата при въвеждането на потребителя в заблуждение досежно действителните разходи, които същият следва да понесе във връзка със сключения договор за потребителски кредит.

Нещо повече, настоящият състав намира, че е налице още едно основание за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие на изискванията на ЗПК относно неговото минимално необходимо съдържание.

Посоченият в договора годишен процент на разходите е определен единствено като абсолютна процентна стойност – 56, 5 %, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен посочения като сума годишен процент на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в то в а число и дължимите на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по – конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). За 4 неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директивата, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски.

Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишния процент на разходите по член 10, параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от Решението). Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на чл. 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Това следва да се отнася и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен посочения като сума годишен процент на разходите.

Подобен е изводът, изведен и в Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, където е прието, че са законосъобразни изводите на въззивния съд по отношение на това, че договор за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5fd8c4d-4784-47b6-b849-110beede1bbe