Решение № 3792 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3792 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110146837 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба от А. Л. П. против ***************, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 324,08 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем; сумата от 150,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.06.2010 г. до 22.10.2010 г.; сумата от 30,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25,00 лева – разноски за държавна такса и сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20239240402423 по описа на ЧСИ ***************, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 607/2011 г. по описа на РС - *************** била осъдена да заплати на *************** сумата от 324,08 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем; сумата от 150,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.06.2010 г. до 22.10.2010 г.; сумата от 30,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както 1 и сумата от 25,00 лева – разноски за държавна такса и сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че въз основа на описания изпълнителен лист, на 23.01.2012 г. срещу нея било образувано изпълнително производство № 2012756604005836 по описа на ЧСИ ***************, с рег.№ 756 на КЧСИ, с район на действие ОС – ***************, по което последното изпълнително действие било от 23.01.2012 г., като същото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Сочи, че на 02.08.2023 г. получила покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 2023924042423 по описа на ЧСИ *************** с район на действие СГС за принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Счита, че не дължи изпълнение на процесните вземания, тъй като е изтекла погасителна давност на основание чл.112, ал.1 ЗЗД още на 19.07.2021 г. При условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Оспорва също обстоятелството, че ответното дружество е надлежен кредитор, тъй като не е уведомена за това. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

В подадения по делото писмен отговор ответното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа, че въз основа описания в исковата молба изпълнителен лист на 23.01.2012 г. по молба на *************** било образувано изпълнително дело № 83/2013 г. по описа на ЧСИ ***************, рег.№ 721 към КЧСИ, с район на действия ОС – ***************.

На 11.08.2015 г. ответното дружество било конситуирано като взискател. Сочи, че след лишаване от правоспособност на ЧСИ ***************, архивът му бил изпратен на ЧСИ *************** с район на действие ОС – ***************, където делото получило нов номер – 5838/2020 г. Поради прекратяване на последното, по молба на ответника било образувано нова изп.д.№ 1084/2023 г. по описа на ЧСИ ***************, но поради промяна адреса на длъжника производството било изпратено по компетентност за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ ***************, с район на действие СГС. Ответникът поддържа, че от образуване на изпълнителното дело още през 2012 г. били извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност за вземанията. В подкрепа на доводите си ответникът се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. и съдебна практика. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20239240402423 2 по описа на ЧСИ ***************, с район на действие СГС, от което се установява, че същото е било образувано на 19.07.2023 г. по молба от ответното дружество, въз основа на изпълнителен лист от 18.07.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 607/2011 г. по описа на Районен съд – гр.***************, след изпращане по реда на чл.427 ГПК на образуваното на 20.06.2023 г. изп.д.№ 20238990401084 по описа на ЧСИ ***************, с район на действие ОС – ***************.

Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист е, че А. Л. П.

– настоящ ищец е осъдена да заплати на *************** сумата от 324,08 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем, сумата от 150,92 лева възнаградителна лихва за периода от 04.06.2010 г. до 22.10.2010 г., сумата от 30,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.06.2010 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25,00 лева – разноски за държавна такса и сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В хода на производството по изпълнително дело № 20239240402423 по описа на ЧСИ ***************, с район на действие СГС, с разпореждане от 19.07.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение и банкови сметки на длъжника – настоящ ищец. До изпращане на препис от изпълнителното производство на съда, не са извършвани други изпълнителни действия.

По делото е изискано и приложено в заверен препис и изпълнително дело № 83/2013 г. по описа на ЧСИ ***************, с район на действие Окръжен съд – ***************, от което се установява, че същото е образувано по молба с вх.№ 00143/09.01.2012 г. от ***************, въз основа на процесния изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 607/2011 г. по описа на Районен съд – гр.***************.

Видно от обективираното върху молбата за образуване на производството разпореждане е, че на 23.01.2012 г. ЧСИ е разпоредил да се извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника.

С протокол от 14.01.2015 г., който не е подписан от ЧСИ, е насрочен опис на движими вещи.

По молба от настоящия ответник от 11.08.2015 г., дружеството е конституирано като взискател, въз основа на прехвърляне на вземането с договор за цесия от 15.05.2015 г. В молбата е обективирано искане ЧСИ да извърши „ всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство“.

С протокол от 09.11.2016 г., който отново не е подписан от ЧСИ, е насрочен опис на движими вещи.

С молби от 25.05.2018 г. и от 04.06.2018 г. взискателят от поискал ЧСИ да извърши проверка относно разкрити банкови сметки с титуляр длъжника и наложи запор върху същите.

На 06.08.2018 г. са изпратени запорни съобщения до конкретни банки за 3 налагане на запор върху сметки на длъжника до размера на процесната сума.

Видно от молба от взискателя от 03.12.2020 г. /л.43 от изпълнителното дело/ за извършване на изпълнителни действия е, че изп.д.№ 83/2013 г. по описа на ЧСИ ***************, който временно е бил лишен от правоспособност, е продължило под нов № 5838/2020 г. по описа на ЧСИ *************** с рег.№ 756 на КЧСИ, с район на действие ОС – ***************. С разпореждане от 20.10.2021 г., обективирано върху молбата, производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Видно от приложената по изп.д.№ 83/2013 г. разписка от 07.02.2023 г. е, че изпълнителния лист е върнат на взискателя.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед предходното, в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност.

С приетото в хода на производството ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на 4

ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. С оглед предходното, изложените в исковата молба доводи относно приложението на разпоредбата на чл.112 ЗЗД, са неприложими.

По въпроса за действията, с който давността се приема за прекъсната следва да се посочи, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., „съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.