Решение № 13 от 31.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Благоевград, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20201200600704 по описа за 2020 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Т.- тъжител по НЧХД № 197/18г. по описа на РС-Разлог и по въззивна жалба на подсъдимия по делото- ЮС. М. ЮС. чрез защитника му- адв.З.К. против постановената по същото дело присъда № 3292 от 06.08.2020г.

В жалбата на тъжителя и граждански ищец се навеждат единствено доводи за несправедливост на размера на присъденото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди и се иска изменяване на атакуваната присъда в насока уважаване на гражданско-правната му претенция в цялост /така, както е предявена/.

Във възивната жалба на подсъдимия се излагат подробни съображения, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на закона, постановена е при съществени нарушения на процесуалните правила и е явно несправедлива, като се иска отмяната й и постановяване на нова такава, по 1 силата на която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск бъде изцяло отхвърлен. Твърди се в тази жалба, че съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Е Т. и Х.К. относно случилото се на инкриминираната дата и нараняванията на тъжителя без да отчете както родствената им връзка с последния, така и че същите противоречат на показанията на другите свидетели-очевидци – Е М. Т. и Х.М., на обясненията на самия подсъдим и на медицинските документи и заключението на вещото лице по СМЕ. Сочи се още, че присъдата е постановена без да са събрани всички относими доказателства и без да е установена по несъмнен начин обективната истина по делото, в който смисъл се прави и искане за назначаване на СМЕ относно получените от подсъдимия наранявания, описани в издаденото му медицинско удостоверение, да се изискат писмени справки и се направи оглед на местопроизшествието.

В с.з. въззивникът Т. не се явява, представлява се от повереника си, който поддържа жалбата по съображенията в нея.

Пред въззивната инстанция въззивникът Ю. се явява лично и със защитника си - адв.З.К., която поддържа жалбата на подзащитния си, както и направените с нея доказателствени искания, от които въззивната инстанция е намерила за основателно единствено искането за назначаване на СМЕ досежно нараняванията на подсъдимия и такава е била допусната и изпълнена от в.л. д-р Г..

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда състав на Районен съд -Разлог е признал подсъдимия ЮС. М. ЮС. от с. Ч.М., община- Якоруда за виновен в това, че на 04.06.2017 г. около 17.00 часа в местността „Б“, землището на с.Ч.М. е нанесъл побой на С. АХМ. Т. от гр. Якоруда, чрез нанасяне на удари в областта на главата и тялото, като му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия с разкъсно– контузна рана в областта на челото, контузия на лицето с отток и хематом на меките тъкани на ляво око, травма на носа, травми на тялото и мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, извън случите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.130, ал. 1 от НК, за което - на основание 2 чл. 78а НК – съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя Т. сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието - предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част, над уважения размер до пълно предявения от 10 000 лв. решаващият съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. Подсъдимият е осъден с атакуваната присъда да заплати на тъжителя сторените от него разноски в размер на 2 122 (две хиляди сто двадесет и два) лева, а по сметка на Районен съд - Разлог - 60 (шестдесет) лева- държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, 44 (четиридесет и четири) лева разноски за свидетели, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел фактическа обстановка, частично възприета и от настоящата съдебна инстанция:

Подсъдимият е 49-годишен български гражданин, женен, понастоящем работи в БДЖ. С чисто съдебно минало и добри характеристични данни.

Тъжителят С.Т. повече от петнадесет години притежава вила в местността „Б“, землище на с.Ч.М., като в тази и в съседната местност „В“ пашува животните си, макар да няма собствени имоти там. Подсъдимият също не е собственик на имоти в тези местности, но по силата на договори за наем /със ......./ стопанисва /ползва/ земеделски земи /ливади/ в тези две местности.

Между двамата въззивници, както и между частния тъжител, от една страна и свидетелите Е М Т. /родена 1958г., а не съпругата на тъжителя/ и св.М, от друга неколкократно възниквали конфликти, тъй като С.Т. пашувал стадото си в ползваните от подсъдимия и посочените свидетели земи.

На 04.06.2017 г. тъжителят Т. извел стадото си на паша в местността „Б“, като около 14 часа бил забелязан от подсъдимия. Последният с управлявания от него мотор отивал до вилата на родителите си в съседната местност „В“.

Около 18 часа на връщане за родното си село, под.Ю. забелязал, че животните на тъжителя са навлезли в ползваната от него ливада, слязъл от мотора, който управлявал и се запътил към тъжителя. Последният като видял подсъдимия 3 започнал да гони животните да излязат от ливадата на Ю.. Подсъдимият извикал на тъжителя, че си няма работа в неговите имоти и двамата започнали да се разправят чия е ливадата, на кого и от кого е отдадена под наем, кой има право да пашува там животните си. Последвали взаимни ругатни, като междувременно двамата вече били на пътя, а животните на тъжителя поели покрай реката. В следващия момент тъжителят вдигнал тоягата си, но той му я изтръгнал и го ударил с юмруци по главата - в областта на челото, носа и лявото око, вследствие на което Т. получил разкъсно-контузна рана на челото, оток и кръвонасядане на лява орбита и контузия на носа с епистаксис /вж. медицинските документи и СМЕ/.

Тъжителят замахнал също с юмруци към главата на подсъдимия, но последния изолирал ръцете му и тогава първият с главата си ударил Ю. в главата му, в резултат на което му причинил оток над лявата вежда с големината на орех. Жалбодателят Ю. дръпнал за едната ръка тъжителя и той паднал на земята.

Тъй като главата на подсъдимия го боляла вследствие на удара, той отишъл до реката, където я намокрил. Видял, че тъжителят лежи на земята и преценил, че явно и той страда, поради което отново отишъл до реката, събул галоша си и го напълнил с вода, която лиснал по лицето на Т.. Последният се надигнал и му отвърнал да не се занимава с него и да си „бега“, но подсъдимият отново напълнил „гуменицата си“ и полял главата на С.Т., след което, бутайки мотора си, си тръгнал.

В това време св.Е Т.- съпруга на тъжителя наблюдавала от близко разстояние случилото се, но не смеела да извика. Когато подсъдимият си тръгнал обаче, тя приближила съпруга си и видяла, че има кръв по лицето, изглеждал й като „умрял“, тъй като не мърдал, поради което тя се качила понагоре /където имало обхват на мрежата/ и се обадила по телефона на зет си св.К. Последният с лекия си автомобил тръгнал от Белица и след около 30-40 минути пристигнал до местопроизшествието, където с помощта на тъщата си качил в превозното средство тъжителя и го превозил до Центъра за спешна медицинска помощ в гр.Якоруда. Там св.С обработила раните на тъжителя и по-конкретно раната на челото му, като преценила, че се касае за разкъсноконтузна рана, не налагаща поставяне на шевове. Дежурният лекар в Центърад-р Л обаче намерила, че пострадалият следва да бъде транспортиран за 4 повече изследвания в болницата в гр.Разлог, доколкото същият се оплаквал от загуба на съзнание, имал позиви за гадене и повръщане. Поради и това тъжителят бил транспортиран с линейка до МБАЛ –Разлог, където бил настанен в хирургично отделение с диагноза: сътресение на мозъка, контузия и разкъсно – контузна рана на главата. От снетата анамнеза по данни на пострадалия е видно, че същият е посочил, че му е нанесен побой и е бил удрян с юмруци в областта на главата и челото. На 07.06.2017 г. пострадалият бил изписан от Хирургичното отделение на МБАЛ -Разлог.

Понеже пострадалият Т. съобщил пред свидетелите Л и С, докато бил във ФСМП-Якоруда, че нараняванията са му от побой от лице с прякор „Ч“ във връзка с техни имотни спорове, св.С се обадила в РУ-Разлог. Не след дълго пред ФСМП-Якоруда пристигнали дежурните полицейски служителисвидетелите В и К в момента, когато тъжителят бил качван в линейката, за да бъде транспортиран до Разлог, поради и което не могли да снемат обяснения от него, но забелязали че е с марля /превръзка/ на челото. Св.С обаче им преразказала това, което й обяснил Т. и същата вечер свидетелите В и К намерили в с.Ч.М. подсъдимия, от когото снели писмени обяснения. Била образувана полицейска преписка, а впоследствие и досъдебно производство за престъпление по чл.129,ал.1,НК. В хода на същото е изготвена СМЕ на Т. и тъй като наблюдаващият прокурор е приел, че се касае за престъпление от частен характер, е изпратил уведомление до пострадалия по реда на чл.50,НПК. В законния срок по НПК пред РРС е подадена тъжбата- предмет на настоящото наказателно производство.

Във връзка с нараняването си на инкриминираната дата, а и поради други оплаквания, подсъдимият посетил на 07.06.2017г. личния си лекар, който констатирал хематом на челото с големина на орех, за което д-р Х издал амбулаторен лист и медицинско свидетелство.

В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е изготвена СМЕ на тъжителя, от заключението по която се установява, че Т. е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана на челото, оток и кръвонасядане в областта на лява орбита, контузия на носа с епистакис, травми по тялото, сътресение на мозъка. Установените увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, добре отговорят и могат да бъдат получени по време и начин посочен от 5 пострадалият и свидетелите. Според вещото лице разкъсно – контузната рана по своя медико – биологичен характер е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Диагнозата мозъчно сътресение е поставена във връзка с установените травми в областта на главата и съобщеното от пострадалия за липса на спомен за известно време след нанасяне на ударите по главата и също следва да се приеме като временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Във въззивното производство е назначена и изготвена и СМЕ на подсъдимия, съгласно заключението по която същият е получил оток над лявата вежда с големината на орех, според вещото лице в резултата на удар с или върху твърд тъп предмет, което добре отговаря да е получено при нанасяне на удар с глава в главата на друго лице и по своя медико-биологичен характер е причинило на под.Ю. болка и страдание.

Въз основа на събраните в необходимия обем и пълнота доказателства, обсъдени аналитично и изцяло, в съвкупност и взаимна връзка, е направен обоснования извод от първостепенния съд за извършено от подсъдимия Ю. престъпление по чл.130,ал.1,НК. Съдът детайлно е анализирал гласния доказателствен материал, съпоставяйки го и с писмения такъв, както и с изготвеното заключение относно нараняванията на тъжителя и обосновано не е дал вяра на показанията на св.Е Т. /съсед на страните, не съпругата на тъжителя, което съдът уточнява предвид, че двете са с еднакви три имена/ и св.М, че в инкриминирания период /след 17 часа на процесната дата/ са видели пострадалия Т. и той не е имал наранявания, както и изнесените от тях данни относно здравословния статус на съпругата на последния и невъзможността поради това тя да измине разстоянието от вилата им до местопроизшествието. Разсъжденията и респ.- изложените в тази насока доводи на решаващия съд, че и двамата свидетели не са очевидци на деянието и няма как да знаят дали св.Е Т. /съпруга/ е била в близост до местопрестъплението, как се е придвижила и кога до там и от къде е наблюдавала ситуацията, въззивната инстанция намира за обосновани и не намира за необходимо да ги преповтаря. Показанията на св.Е Т. /съсед/, че от два метра видяла пострадалия на предна дясна седалка в автомобила на зет му и не забелязала никакви наранявания по него противоречат освен на показанията на свидетелите Е Т. /съпруга/, К, С, Л, В, К, но и на медицинската 6 документация както от ФСМП-Якоруда и ХО при МБАЛ- Разлог, така и на СМЕ на в.л. д-р Г. /а и самата свидетелка сочи, че е видяла пострадалия през страничното стъкло на автомобила, те.е не фронтално, за да може да види нараняванията по челото, носа и отока на лявото му око/. Показанията пък на св.М, че в 17 часа, когато той си тръгвал от неговата вила, намираща се в съседство с тази на тъжителя, последният прибирал стадото си и тогава дошъл св.К с джипа си, но пострадалият не се качил в автомобила на зет си са в противоречие пък не само с показанията на очевидно заинтересованите от изхода на делото свидетели Е Т. /съпруга/ и К /зет/, но и с тези на свидетелите С, Л и дори на св.Е Т. /съсед/, а даже и с обясненията на самия подсъдим, който сочи, че инцидентът е станал около 18 часа /което синхронизира и с отразеното в медицинската документация на ФСМП-Якоруда и изложеното от свидетелите К- досежно за това колко време му е трябвало да се придвижи от Белица до м.“Б“ и оттам до Якоруда, Л и С- че пострадалият е пристигнал в Центъра след 19,30 часа, предвид че смяната им почва в този час/.