Определение № 433 от 06.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 433 гр. Плевен, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200457 по описа за 2026 година Производството по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК

Образувано е по повод жалба с Вх.№6608/03.06.2026 г. от М. М. А., изтърпяващ наказание „Доживотен затвор“ в Затвора Белене, срещу Постановление на Окръжна прокуратура – Плевен от 25.09.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. №2929/2024г., потвърдено с Постановление от 21.05.2026 г. на Апелативна прокуратура – Велико Търново.

В жалбата е посочено, че се обжалва постановлението на Апелативна прокуратура Велико Търново без посочване на мотиви. Прави се искане за събиране на доказателства – да се изиска дело №286/26 на Административен съд Плевен. След подписа на М. А. е направено изявление „Убиха човек при до мен. Страх ме е“.

Депозирани са още две допълнения към жалбата – с Вх.

№7687/25.06.2026 г. и Вх.№7769/26.06.2026 г. със следните искания „Моля, моля на съда – помогнете ми, моля тук в Затвора Белене служители и лекари са изроди. Началника и другите органи за корумпирани. Пречат. Моля помогнете ми.“.

Към втората уточняваща молба е приложено писмено обяснение от друг лишен от свобода – Б.Б.Я., който заявява пред съда, че М. А. „не е добре със здравето и не е лекуван още. Има проблеми с лекарите и служителите. … Аз съм от дълго време с М. А. в една килия…всеки ден получава страх, когато вижда служителите…когато се влошава, остава без въздух и губи съзнание.

Аз се опитвам да му дам вода и да го свестя…“. Обяснението е подписано с мастилени пръстови отпечатъци.

Съдът след като се запозна и обсъди изложеното в жалбата, доказателствата по делото, обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, но по същество е неоснователна.

Прокурорът от ОП Плевен е посочил, че по повод оплаквания на осъдения за опит за убийство и корупционни престъпления от ВКП, отдел 03 „Съдебен“ му било разпоредено да извърши проверка. Прокурорът възложил проверка на органите на МВР, но жалбоподателят отказал да отговаря на поставените въпроси, заявявайки, че ще отговори само на представител на главния прокурор.

Срещу това постановление М. А. е подал инстанционна жалба до Апелативна прокуратура Велико Търново, която е разгледана и оставена без уважение, като е потвърден отказът на Окръжна прокуратура – Плевен да се образува досъдебно производство.

В мотивите на акта е посочено, че твърденията на А. в молбите, че е поръчан за убиване, лекарите правят експертизи „с поръчка“, искат да го убият и др., не са конкретизирани. Прокурорът от Апелативна прокуратура Велико Търново е приел, че този извод е правилен, защото няма никаква конкретика за време, място или извършител.

Установено е, че А. изтърпява наказание доживотен затвор за извършено престъпление по чл. 116 НК, като е приведен в Затвора Белене на 2.03.2023 г.

Служебно са установени преписки №1081/24 на РП Плевен, както и на ОП Плевен - пр. №2088/24 и пр. №3626/26, в които са били проверявани същите обстоятелства.

Тези изводи на прокуратурата – прокурора от ОП Плевен, доразвити от АП Велико Търново, са правилни. За да се образува наказателно производство съгласно чл. 211 НПК е необходимо освен законен повод (жалбата на А.) да са налице и „достатъчно данни“ за извършено престъпление. А такива в случая няма, което води до крайни извод, че постановеният отказ за образуване на досъдебно производство е обоснован и законосъобразен и постановлението на прокурора от ОП Плевен следва да бъде потвърдено.

Въпреки това, в преписката има достатъчно доказателства за обстоятелства, които не могат да останат извън вниманието на съда. Това са медицински документи, които установяват, че жалбоподателят А. страда от психично заболяване - рецидивиращо депресивно разстройство, което е налагало да премине през специализирано психиатрично лечение.

На фона на проведеното лечение трайно, в различни периоди, А. е съобщавал за постоянно налично чувство на страх, убеждение, че животът му е застрашен, нарушения на съня и силно психично напрежение. В медицинската документация тези оплаквания са последователно отразявани в продължение на значителен период от време.

Паралелно с това съдът констатира, че всички подадени от жалбоподателя молби и жалби са насочени единствено към наказателноправна защита чрез искания за образуване на досъдебно производство, разпити и наказателно преследване на различни длъжностни лица. Не се установява той да е сезирал компетентните органи по реда на част шеста от Закона за 2 изпълнение на наказанията и задържането под стража, уреждаща защитата срещу нарушения на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, нито да е отправял искания за съдебна защита срещу евентуално нечовешко или унизително третиране по предвидения за това специален ред.

Тази процесуална пасивност не може да бъде възприета като съзнателен отказ от защита. Напротив, от съдържанието на всички негови молби, медицинската документация и начина, по който формулира оплакванията си, се извеждат данни, че жалбоподателят възприема всички преживявания единствено през призмата на наказателното право, без да е в състояние да разграничи различните правни механизми за защита, предоставени от националното законодателство. И в настоящата молба и нейните допълнения А. моли съда за „помощ“, в какъвто смисъл е и писменото обяснение от неговия съкилийник, подписал писменото си изявление с пръстови отпечатъци.

При тези обстоятелства не може да се очаква, че лицето ефективно ще упражни предоставените му от закона средства за защита единствено по собствена инициатива.

Особено значение има обстоятелството, че жалбоподателят изтърпява наказание “доживотен затвор”, намира се изцяло под контрола на държавата и поради естеството на изпълняваното наказание е поставен в състояние на значително по-голяма зависимост от действията на администрацията в сравнение с останалите граждани.

Именно в подобни ситуации Европейският съд по правата на човека приема, че позитивните задължения на държавата придобиват засилен интензитет. Националните органи не могат да останат пасивни, когато от материалите по делото се извеждат достатъчно данни за продължително психично страдание, независимо че тези данни не установяват извършването на престъпление.

Ключови решения, поставящи европейския стандарт на дължимата психиатрична грижа към лишени от свобода в подобно положение, са по делата Keenan v. UK, Renolde v. France, Murray v. the Netherlands и др.

Европейският съд по правата на човека приема, че при лица с психични заболявания държавните органи следва да проявяват повишена активност и да предприемат служебно необходимите действия за осигуряване на адекватно лечение и наблюдение.

Същият подход следва и от практиката на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, който многократно е препоръчвал българските власти да развият механизми за активно идентифициране на лишени от свобода с психични проблеми, вместо да се разчита единствено на инициативата на самите тях. Това тълкуване е в съответствие и с конституционното положение (чл. 51, ал. 3 КРБ), че хората с психични разстройства се намират под особена закрила на държавата.

Следователно, макар сезираният съд да не разполага с правомощие да постановява мерки по реда на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража в рамките на настоящото производство, 3 констатираните обстоятелства пораждат необходимост компетентните органи по изпълнение на наказанията да бъдат уведомени за необходимостта да извършат самостоятелна преценка относно актуалното психично състояние на лишения от свобода, необходимостта от продължаващо специализирано лечение, както и относно евентуалната необходимост от предприемане на мерки за защита по чл. 3 ЗИНЗС.

Поради горното и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Окръжна прокуратура – Плевен от 25.09.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.

№2929/2024г.

Определението е окончателно, за което да се съобщи на жалбоподателя, а преписката заедно с препис от определението – да се върне на ОП Плевен.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, както и на Началника на Затвора – Белене, за извършване на преценка относно необходимостта от продължаващо психиатрично наблюдение, лечение и предприемане на мерки за гарантиране правата на осъдения, признати от чл. 3 ЗИНЗС (чл. 3 ЕКПЧ) Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4