Протоколно определение № 109 от 06.02.2024, Районен съд - Ботевград

ПРОТОКОЛ

№ 109 гр. Б., 05.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Н.Ц.П. Частно наказателно дело № 20241810200100 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА БРП СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Х..

ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н. - ред.пр., се явява лично, приведен чрез Началника на Следствения арест-гр.С. и с адв. М. П., с пълномощно по досъдебното производство.

По даване ход на делото

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.П.: Да се даде ход на делото. Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема защитата на обвиняемия.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Да се даде ход на делото. Желая адв. П. да ме защитава.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ

Н. Ц. Н., роден на *** г. в гр. Б., българин, български гражданин, с постоянен адрес: Б., ж.к. „***“, бл.** в**, е***, а**, със средно-специално образование, работещ като барман и сервитьор във Ф.-Б., осъждан, с ЕГН:

**********.

Данните снети по лична карта на обвиняемия.

1

На основание чл. 274, ал.1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.

АДВ.П.: Нямаме искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Няма да правя отводи.

На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разяснява текстово правата на обвиняемия по чл.55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от НПК.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Делото се докладва, чрез прочитане искането, относно вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” на обвиняемия Н. Ц. Н. по досъдебно производство № *** г. по описа на РУ-Б., пр.пр. вх.№***г. по описа на РП-Б. от прокурор А. Х. при РП-Б..

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча нови доказателства.

АДВ.П.: Запознати сме с искането на прокуратурата. Оспорваме го и моля същото да не бъде уважавано. По отношение на доказателствата Ви представям 2 броя епикризи и 1 бр. изследване колоноскопия, проведени на подзащитният ми, които удостоверяват за минал период, че същият остро страда от хемороиди, но това ни е налично към настоящия момент и в тази връзка моля да се приложат по делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Поддържам казаното от адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приложат представените писмени доказателства.

Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.

АДВ.П.: Няма да доказателствени искания. соча други доказателства.

Нямам други

ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Няма да соча други доказателства. Нямам други доказателствени искания.

Съдът приканва обвиняемия да даде обяснения

ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Ц. Н.: Не съм извършил престъплението и моля да бъда освободен.

2

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото материалите по досъдебно производство № *** г. по описа на РУ-Б., както и представените в днешното съдебно заседание такива: колоноскопия /протокол № ***/ от *** година от СБАЛО – ЕАД гр.С., епикриза на обвиняемия, издадена от УМБАЛ „***“гр.С. о****** г. и епикриза на обвиняемия, издадена от СБАЛ по Детски болести –Клиника по детска гастроентерология от *** година.

В предвид на обстоятелството, че страните няма да сочат други доказателства и нямат други искания, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Господин председател, поддържам така внесеното искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Н. Ц. Н., като намирам, че са налице предпоставките предвидени в чл. 63, ал.1 от НПК, а именно: От събраните на този начален етап от производството доказателства, се установява обосновано предположение, че именно обвиняемия е извършил инкриминираното деяние. Престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемия, е такова от общ характер, извършено при форма на вина пряк умисъл и е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години. От материалите по делото се установява наличие на реална опасност обвиняемият Н. Ц. Н. да извърши престъпление, изводима от лошите му характеристични данни, обремененото му съдебно минало и високата обществена опасност на извършеното от него деяние. Обвиняемият Н. е осъждан, при това за същия по вид престъпление, със одобрено от съда споразумение по НОХД №***/*** г., влязло в сила на *** г., като е извършил настоящото деяние в изпитателния срок на условно си осъждане, което свидетелства за трайната му нагласа към незачитане на установените норми на поведение в обществото и на занижената му способност за самоконтрол и възпиране на поведението. Изводът за висока лична обществена опасност на обвиняемия се затвърждава и от високата обществена опасност на извършеното от него деяние - същото съставлява тежко общо опасно 3 престъпление и е извършено едва няколко месеца, след влизане в сила на условна присъда на обвиняемия за същото по вид престъпление, като при това е извършено при наличието на множество други отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са разнородния вид на държаните наркотични вещества и съпътстващото деянието поведение на обвиняемия, който се е опитал да избяга и да осуети извършването на полицейска проверка. Изтъкнатите обстоятелства характеризират обвиняемия Н. като личност, склонна към противоправно поведение, която не зачита правата на остА.лите членове на обществото и върху която е много трудно да се въздейства поправително и най-вече възпиращо. Високата обществена опасност на дееца обосновава наличието на реална опасност той да извърши и друго престъпление. Наред с това е налице и реална опасност обвиняемият Н. да се укрие, тъй като се е опитал да избегне наказателно преследване за извършеното, като се е опитал да избяга от проверяващите го полицейски служители, а и доколкото, както вече се посочи, настоящото деяние съставлява престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и същото е извършено в изпитателния срок на условно осъждане. По изложените доводи, считам, че са налице всички законоустановени предпоставки за вземане спрямо обвиняемия на най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“, поради което моля да се произнесете с определение, с което на приемете направеното искане за основателно.

АДВ.П.: Уважаеми Господин председател, моля да не уважавате искането на държавното обвинение, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо доверителят ми. Считам, че не са налице законовите предпоставки, визирани в чл. 63 от НПК. По делото не са представени никакви реални доказателства, че съществува опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление. Доста спорно е и така нареченото обосновано предположение, че той е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност от прокуратурата. Мотивите ми за това са следните: На първо място доверителят ми не е привлечен към деяние при условията на повторност, опасен рецидив или в условията на друго предходно извършено деяние, а е ноторен факта, че обвинителния акт, изразен в настоящето производство, с оглед фазата му, като разписано от прокуратурата постановление за привличане на обвиняем е този, който дава 4 рамките на производството и само върху него би следвало да се дължи произнасяне. На следващо място, досежно обоснованото предположение, ще се спра на следните факти: По досъдебното производство са разпитани двама полицейски служители, които са единствените преки свидетели очевидци на евентуалното деяние. Същите са изготвили вероятно протокол за личен обиск по чл.80, ал.1 от ЗМВР, казвам вероятно, тъй като по делото е приложено единствено копие на същия, незаверено с оригинала, без регистрационен номер и без подпис на обискираното лице. Моля да се вземе предвид, че същият е изготвен от полицейски служител, свидетелят му е друг полицейски служител, а свидетелят на отказа, без изобщо да сме наясно имало ли е такъв или не, да се разпише протокола от обискираното лице, също е полицейски служител. Нещо повече и трите лица са колеги от РУ-Б.. В тази връзка по делото не е представено доказателство на материален носител – протокол удостоверяващ, че изобщо някакви забранени от закона вещества да са намерени у доверителят ми. На следващо място, съгласно чл. 80, ал.1 от ЗМВР в потвърждение на думите ми - протокол за личен обиск може да се извърши само срещу лице спрямо, което са предприети действията по чл. 70, ал.1, в няколко точки на алинеята и по точно т.1 „Извършител на престъпление“. Незаконосъобразно е изготвянето на протокол за личен обиск преди заповедта за задържане. Протоколът за личен обиск в тази връзка, какъвто аз твърдя по делото, че липсва като годно доказателствено средство, е без час на провеждането му като начало и край, и без отразено място на извършването на този личен обиск. Ако приемем, че това е мястото - РУ-Б., отразено в процесуално задължително преди изготвянето на този протокол заповед за задържане, то се наблюдава и разлика географска с фактите по делото, които прокуратурата претендира, обосновавайки така наречено обосновано предположение. В този случай е налице нарушение на чл. 118, ал.2 от НПК, като е допуснато единствено полицейски служители, извършили извън процесуални действия, да бъдат и свидетели по досъдебното производство. В тази връзка е решението на ЕС по Правата на човека по делото „Димитър Митев“, по което ЕС се произнесе през месец януари тази година, съвсем наскоро и фактически това не могат да са единствените свидетели, на които да почива обвинението. В тази връзка е изготвена и законодателна промяна на чл. 118, ал.2 от НПК, която е видна и в страницата на Народното събрание, досежно промяната на чл.118, ал.2 от НПК. Със 5 същото решение се обсъжда и въпроса, че задължително следва на обвиняемия и неговия защитник да бъде дадена възможност от органите на досъдебното производство да се запознаят с доказателствата, въз основа на които се иска и се определя от прокуратурата мярката за неотклонение, каквото право не ни е осигурено в досъдебното производство при привличането на доверителят ми, в качеството на обвиняем. Продължавайки нататък, досежно отново обоснованото предположение, в протоколите за разпити на свидетели – двамата полицейски служители, изготвили и разписали протокола за личен обиск става ясно, че след като същите са установили предметите у доверителят ми, е изготвено изследване на тези предмети, забележете в РУ-Б., т.е. някакъв вид тестов А.лиз, от който те са установили, че става въпрос за наркотични вещества. За това действие в РУБ. липсва протокол. Единствено от разпита на полицейските служители се узнава за извършването му, а в каква връзка Ви го споделям: По делото се намират също така експертни справки с № 5, 6 и 7 по описа на РУ-Е., т.е. същите отразяват, че някакво следващо изследване е извършено на някакви вещества вече в РУ-Е.. Задаваме си въпроса: „Какво е изследвано в РУ Б. и защо липсва протокол? и Какво е изследвано в РУ-Е.?“. На следващо място, по необясними причини в РУ- Е., при изготвянето на експертните справки е отразено, че веществото е поставено в съответен тест и изследвано. Видно е, че не е остА.л абсолютно никакъв сравнителен материал от това вещество, защото младши експерта е посочил, че веществото е изследвано. Не е отразено, същото как е стигнало до РУ-Е., обърнете внимание, отзад на експертните справки пише и ще видите „Изготвени в Е.“. Кой го е предал на младши експерта, в какъв вид? В самите експертни справки не е отразено веществата да са получени запечатени по съответния ред. На следващо място, са използвани тестове с изтекъл срок на годност от преди 10 години и по тази причини лакмусите на същите не са заснети в приложените експертни справки. Приложени са само мъгляви снимки на леко оцветени колби, които би следвало да приемем, не само за наркотично вещество, а за високо рисково такова, за каквото е обвинен доверителят ми. Не е посочено въз основа на какво се приема, че става въпрос за наркотично вещество или високо рисково наркотично вещество. Неясно защо прокуратурата определя в постановлението за привличане на обвиняем, веществото като такова.