Решение № 6 от 12.01.2026, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 669/2025
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Теодора Богомилова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.144 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
- чл.151 ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Свищов, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20254150100669 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.144 и иск по чл.149 от СК
Постъпила е искова молба от В. Х. В. против Х. В. Ц. с правно основание чл.144 от СК. В молбата твърди, че ответникът Х. В. Ц. е негов баща , като родителите му не живеят заедно. Той е навършил пълнолетие на 9.05.2025г., но е ученик в 12 –ти клас в СУ „Николай Катранов“ . По гр.д.
844/2024г. на СвРС по силата на съдебна спогодба баща му е заплащал издръжка в размер на 350,00 лева месечно, която е прекратена , считано от 1.05.2025г. Претендира ежемесечна издръжка в размер на 350,00 лева , считано от 1.10.2025г.-датата на предявяване на иска. На основание чл.149 от СК претендира издръжка за минало време в размер на 1659 лева за периода от 9.05.2025г. до 1.10.2025г. Счита че тази сума отговаря на възможностите на ответника , и би могъл да я дава без особени затруднения. В съдебно заседание се явява лично и с адв.П. Д..Поддържа исковете и представя писмени бележки.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът, чрез адв.С. Т. е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК.
Заявява, че оспорва исковете и счита , че следва да се отхвърлят. В съдебно заседание се явява лично и с адв. С. Т. . Представена е писмена защита, 1 съгласно която исковете следва да се отхвърлят, доколкото даването на издръжка на пълнолетно дете би затруднило съществено ответника и освен това ищецът проявявал крайно неуважително отношение към него и съпругата му.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Ищецът по делото - В. Х. В. е роден на 9.05.2007г. от майка- В.В. В.а и баща - Х. В. Ц.. Видно от представеното с исковата молба уверение, издадено от СУ“Николай Катранов“ гр.Свищов, ищецът В. Х. В. за учебната 2025г./2026г. е ученик в XII клас.
Родителите на ищеца не живеят заедно, като майката упражнява родителски права и върху ненавършила пълнолетие едноутробна сестра на ищеца- Е, която е ученичка в седми клас.
Видно от удостоверение №12/26.06.2025г. от ЕТ“Даниела Николова“, майката на ищеца- В.В. В.а е получава нетен месечен доход около минимална работна заплата, а понастоящем не работи.
От страна на ответника е представен трудов договор
№1488/19.09.2025г., който е със срок на изпитване и е с определено възнаграждение в размер на минимална работна заплата.Представени са епикризи , изследване от ЯМР, сочещи увреждания на гръбначния стълб.
Ответникът е сключил граждански брак на 4.03.2025г. и му се е родило дете- Ф Х. Ц., роден на 23.06.2025г., видно от приложеното удостоверение за раждане, въз основа на акт за раждане №1129/26.06.2025г. на Община Стара Загора.
Представени са погасителни планове към договори за банкови кредити, сключен между ответника и неясно коя банка.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете с правно основание чл. 144 от СК е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.
Съображенията за това са следните:
2
В настоящото производство се претендира издръжка за навършило пълнолетие дете, която се претендира от 1.10.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. В хипотезата на чл. 144 СК задължението за издръжка на пълнолетен учащ не се ползва с пълна безусловност, както е при задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца. Освен това съдът следва да извърши преценка и да определи издръжка както съобразно нуждите на ищеца, така и съобразно възможностите на родителите му да осигуряват такава, без това да им създава особени затруднения.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е син на ответника, навършил е пълнолетие на 9.05.2025г., както и че същият е ученик в XII клас в СУ“Николай Катранов“ гр.Свищов за учебната 2025г.-2026г. На следващо място, не е спорно, че ищецът не полага труд и не реализира доходи от трудова дейност. По делото няма ангажирани доказателства, че ищецът е реализирал доходи, от които да се издържа. Няма наведени твърдения и ангажирани доказателства, че ищецът разполага с имущество, от което да реализира доходи за издръжка.
От друга страна, безспорни са нуждите на ищеца, свързани с необходимост от средства за храна, облекло, учебници и учебни помагала, за развлечения, присъщи за възрастта и др.Предстои му и абитуриентски бал.
На следващо място следва да бъде извършена преценка дали родителят, от който се претендира издръжка може без особени затруднения да я заплаща.
В случая ищецът претендира издръжка от своя баща, като излага твърдения, че издръжка към този момент получава единствено от майка си, която се грижи и за непълнолетната сестра на ищеца. До навършване на пълнолетие е получавал от баща си издръжка в размер на 350,00лева месечно по силата на съдебна спогодба по гр.д.844/2024г. на СвРС, която издръжка е прекратена с навършване на 18г.
3
Видно от представеното удостоверение ответникът е трудово зает и получава основно възнаграждение около минималната работна заплата. От представените доказателства се установява също така, че ответникът има и друго дете, което е непълнолетно - Ф Х. Ц., роден на 23.06.2025г., и на което също следва да осигурява издръжка. Ответникът , съпругата му, новороденото им дете, както и децата от предходен брак на св.Д.С.- съпруга живеят в с.О в къща под наем.
Има наведени твърдения ответникът да страда от заболяване, което да му създава пречки да полага труд, но понастоящем не са представени доказателства за намалена работоспособност на ответника /решение на ТЕЛК/.
Предвид изложеното, съдът намира иска за частично основателен, тъй като счита, че присъждането на издръжка в пълния претендиран размер, с оглед материалното състояние на ответникът би създало затруднения на последния при осигуряването на средства за собственото му съществуване, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 144 СК не може да уважи исковата претенция в пълния й предявен размер от 350,00 лева /178,97 евро/. При определяне размера на издръжката, преценявайки нуждите и потребностите на ищеца, с оглед неговата възраст, както и предвид икономическите условия в страната, съдът приема, че ответника- с оглед доходите си следва да заплаща месечно по 50,00 евро /97,78 лева/ за издръжка за навършилото пълнолетие дете В.. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищеца от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите на задължения родител. При определяне на издръжката за пълнолетно лице, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, а единствено следва да прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице. В случая, съдът счита, че ответникът може да осигурява издръжка за ищеца от 50,00евро месечно, без това да му създава особено затруднение, като се отчете и обстоятелството, че следва да осигурява издръжка и за роденото на 23.06.2025г. свое ненавършило пълнолетие дете Ф. Съдът намира, че присъденият размер издръжка няма да постави ответника в особено затруднение, доколкото се установи, че ответникът понастоящем реализира доходи от трудово правоотношение, с които да подпомага децата си, в това число и навършилото вече пълнолетие, но все още учащо дете. Що се 4 отнася до задължения към кредитни институции, следва да се има предвид, че задълженията за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца и навършилите, но продължаващи обучението си деца, са с приоритет пред кредитните задължения.Не се събраха и доказателства за хипотезата на чл.151 ал.1 от СК- установено тежко провинение срещу дължащия издръжка или негов съпруг, низходящ или възходящ. Определено отношенията между страните не са добри, разменяни са нелицеприятни реплики, но не дотолкова да се квалифицират като тежко провинение.
С оглед горното предявеният иск се явява основателен в частта до 50,00 евро месечно, считано от подаване на исковата молба -1.10.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, като в останалата му част над 50,00евро /97,78 лева/ до пълния претендиран размер 350,00 лева /178,97 евро/ месечно следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан в тази част.
По отношение исковата претенция за присъждане на издръжка за минало време, считано от 9.05.2025 г. до подаване на исковата молба 1.10.2025г. в общ размер на 1659,00 лева, съдът намира , че искът следва да се отхвърли.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане ищецът е навършил пълнолетие на 9.05.2025г. От свидетелските показания на св.Д.С. се установи , че към момента на навършване на пълнолетие от В. са изплатили всички задължения по издръжката му, включително и такива за минал период, и с увеличението. Към този момент са открити и здравословните проблеми на съпруга и и около два месеца е бил без работа. На 23.06.2025г. се е родило детето им Ф, което също е свързано с необходимост от повече средства за осигуряване на условия за новороденото дете. Няма наведени твърдения и ангажирани доказателства ищецът да е реализирал доходи за периода, за който се претендира издръжка за минало време, но този период в по-голямата си част обхваща лятната ваканция на учениците и като пълнолетен , ищецът е могъл да реализира доходи.
Предвид на гореизложеното , съдът намира, че искът по чл.149 от СК за сумата 1659,00 лева /848,30 евро , следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско 5 възнаграждение в размер на 500,00лева и с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 51,13 евро /100,00 лева, съразмерно на уважената и отхвърлена част на исковата претенция.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СвРС държавна такса в размер на 72,00 евро, както и сумата 2,56 евро за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. В. Ц. с ЕГН **********, с адрес с.О, общ.Свищов да заплаща на сина си В. Х. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.* по иск с правно основание чл. 144 от СК месечна издръжка за навършило пълнолетие дете в размер на 50,00 евро /97,78 лева/ , считано от подаване на исковата молба 1.10.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава, като предявения иск с правно основание чл. 144 от СК за разликата над 50,00 евро /97,78 лева/ месечно до пълния претендиран размер от 350,00 лева /178,97 евро/ месечно, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Х. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.* против Х. В. Ц. с ЕГН **********, с адрес с.О, общ.Свищов иск с правно основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за периода 9.05.2025г. до 1.10.2025г. за сумата 1659,00 лева /848,30 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х. В. Ц. с ЕГН **********, с адрес с.О, общ.Свищов да заплати на В. Х. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.* сумата 51,13 евро /100,00 лева /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, 6 съразмерно на уважената част на исковата претенция.
Разпечатката съдържа 46 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5fb2973-4d69-429c-aa78-7e200967ff26