Решение № 53 от 20.05.2022, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Административно наказателно дело 65/2022
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 20.05.2022
- В сила
- 19.09.2022
- Състав
- Анна Иванова Кайтазка
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.108 ал.2 · Закон за горите
- чл.108 ал.3 · Закон за горите
- чл.12 · Закон за горите
- чл.257 ал.1 · Закон за горите
- чл.257 ал.1 т. 1 · Закон за горите
- чл.257 ал.1 т.3 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Белоградчик, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200065 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 64/01.03.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ, за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – неяснота на описаното нарушение по ЗГ, така както е посочено то, както и че фактическата обстановка , сочена в АУАН не е установена правилно. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощен представител адвокат, който поддържа жалбата , излага още и по-конкретни доводи за отмяна, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
1 и не взема становище по същество на казуса.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика, неоспорено качество от страните / респ. неговата/ , въпреки липсата на изрично доказателсво в тази насока.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на ЮЛ, на 31.12.2021 г., получил позволително за сеч № 0641095, с очакван добив на 384.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида черен бор / като едра и средна дървесина и дърва за огрев/ от отдел 374 ”л2”, имот от ГФ, собственост на ФЛ, в землището на с. Г., общ. Р., като собственикът / ФЛ / бил предоставил на ЮЛ – да осъществи сечта. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 03.01.2022 г. до 31.05.2022 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в същия период.
На 05.01.2022 г. свидетелят Ст. С. и колегата му Ив. На. – гл. специалисти при ИАГ-София, били командировани на територията на обл. В., с цел извършване на проверки по ЗГ. Така в посочения ден, двамата проверявали и землището на с. ., общ. Р., обл. В.. Още на входа на селото, установили МПС с товарещи се в него дърва. На мястото на товаренето присъствал жалбоподателят Т. Т., като лицензиран лесовъд. Двамата служители на ИАГ решили да извършат проверка на място, на терен – в сечището, от където били добити и докарани дървата. Т. им указал къде се осъществява сечта и заедно с него те посетили мястото - отдел 374 „л2“, в землището на самото с. Г.. Установили ,че за сечището имало издаденото позволително за сеч № 0641095, получено от Т. Т. и констатирали, че на терена има сеч и на не маркирани за отсичане дървета – общо 30 бр.
Измерили диаметъра на пъните им – същият варирал от 0,20 м. до 0,28 м.
Маркирали с червена боя така отрязаните дървета / пъните/.
Поради допуснатото отсичане на немаркираните дървета проверяващите приели, че на Т. следва да се състави АУАН за нарушение по ЗГ. Своите констатации Ив. Н. отразил в Констативен протокол - № 152804/05.01.2022 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Т..
2
Протоколът бил подписан от Н., С. и Т..
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, веднага, също на 05.01.2022 г., Ст. С. съставил АУАН № 64 от същата дата на Т. Т., в неговото присъствие : за това, че “ на 03.01.2022 г. , на територията на ТП ДГС-Белоградчик, в землището на с. Гюргич, отдел 374 „л2“, като лицензиран лесовъд на частна практика, получил Позволително за сеч № 0641095/03.01.2022 г., носещ отговорност по чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил контрол и допуснал да се извърши сеч на 30 бр. дървета от черен бор, с диаметри от 20-28 см, немаркирани с КГМ в основата на пъна“. В реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, С. посочил чл.257 ал.1 т.3 от ЗГ. Като свидетел, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, е вписан Ив. Н. – съставил констативния протокол от проверката. Нарушителят подписал акта и да получи копие от него, без да отрази писмено възражения. Устно дал обяснения, че виновни били резачите / секачите/, а той според него „често“ минавал да види мястото на сеч в гората.
На 01.03.2022 г. въз основа на акт № 64/05.01.2022 г. на св. Ст. С., е издадено обжалваното НП № 64/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по позволително за сеч № 0641095/31.12.21г. документът – позволително е получено именно от Т. Т.. Установи се /от констативния протокол за проверката/, и гласните доказателства – показания на свид. С., дадени в с.з. , че на 05.01.22 г. са установени в сечището сечени и немаркирани дървета, като количеството им е определено на общо 30 бр., а видът – черен бор.
Съдът приема за истинни според
3 него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на св. С., а също така писмените доказателства - представени с админ. наказателната преписка. От тези доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството си на лицензиран лесовъд, като получател на позволително за сеч, и следвайки да упражнява контрол по провеждането й, съгл. чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил такъв, тъй като се е стигнало до отсичане на немаркирани дървета.
При издаването на НП обаче, съдът счита за допуснати няколко съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на постановлението – неточности в ползваните писмени доказателства по случая /позволително за сеч/, неправилно описание на деянието – текстово и придадена неправилна цифрова квалификация на вмененото нарушение на Т..
На първо място, съдът намира за основателни доводите на представителя на жалбоподателя, за неточности в АУАН и НП, където се визира позволително за сеч, получено от Т. и въз основа на което той понася принципно отговорността за сечището. В КП, изготвен от Ив. Н. е посочен само номер на позволителното, без датата му на издаване. В АУАН, то е твърдяно за издадено на 03.01.22г., а в НП – на 31.12.21 г. Съдът констатира, запознавайки се със самото него – позволителното, че то е издадено действително на 31.12.21г., а сечта , позволена с него е с начална дата, като възможна за отпочване – 03.01.22г. Възможно е да става въпрос за недоглеждане от страна на актосъставителя, и поради това неправилно отразяване в АУАН на датата на издаване на позволителното, но в настоящия вид производство – админ. наказателни, не е допустимо да има подобни разминавания, технически грешки и прочее. Още повече, както каза съдът – значението на документа за казуса – именно от него следват правомощията и задълженията на лесовъда, получил позволителното.
Съществено е и другото разминаване – в датите на извършване на деянието и констатирането му. Няма пречка принципно, едно деяние да е извършено в даден момент / например 03.01/, а установяването му да е станало по-късно – както в случая 05.01. Но по делото не се изясни, защо проверяващите, в частност актосъставителя / т.к. в КП няма визирана дата на извършване на нарушението, само дата на проверката и констатации за наличие на нередности/, а именно актосъставителят е положил началото на адм. нак.
4 производство със съставяне на АУАН – и не става ясно защо той е приел, че нарушението е осъществено още на 03.01.22 г. / а не например на 04.01. или в деня на проверката, преди да посетят сечището – 05.01/. И докато това е въпрос по същество на казуса, то налице е процесуално нарушение чрез твърдението на АНО – в НП, че деянието е „извършено и открито на 03.01.22 г.“ , т.к. второто не е вярно – нарушението е открито на 05.01.22 г., когато е осъществена проверка от контролните органи – служители на ИАГ.
На следващо място, възражението на защитата на жалбоподателя за изпълнително деяние под формата на „допустителство“ принципно е основателно. Този термин – „допуснал“ е използван и в АУАН и в НП, като резултат от не упражнен контрол. Действително „допустителството“ съгласно чл.10 от ЗАНН се наказва само в изрично предвидени случай. В хипотезите на чл.257 ал.1 от ЗГ – съдът открива предвидена такава отговорност единствено по т.6 и т.7, но те нямат отношение въобще към настоящия казус / свързани са с нерегламентирано допускане на строителство в горски територии или други дейности, от неправоспособни лица/ .
Относно довода на представителя на жалбоподателя за не носене на отговорност по чл.108 ал.3 от ЗГ, тъй като Т. е само получател на позволителното за сеч, а не лице, на което то е издадено – съдът не намира това за правилно. Несъвършенство на закона е израза в тази ал.3 „на когото е издадено“, очевидно законодателят е имал предвид „получателя“ на позволителното, тъй като същевременно в ал.2 на чл.108 е предвидено, че този документ се издава на лице, което е „вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика“ и именно затова ал.3 вменява това лице да извършва „ контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина”. Само лесовъдът може да упражнява този контрол. Иначе, формално лицата на които се издава не винаги са лесовъди, напротив в повечето случаи са собствениците на горските имоти – ФЛ/ЮЛ, или такива взели ги за ползване само, но тези лица нямат специалното качество „лицензиран лесовъд“. Така, че няма спор за съда, че законодателят е искал да вмени отговорността именно на лесовъда, който по см. чл.108 ал.2 ЗГ „е лице на което е издадено позволителното“ т.е неправилно назовано така, вместо „получател“ на позволителното. Законодателят е смесил двата термина тук, тъй като по 5 смисъла на подзаконовия нормативен акт - чл.12 б ал.1 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ – лесовъда е „получател“ на документа - „ Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да:…“. И там се изброяват задълженията му по-подробно.
На последно място като изброяване само, но не и по значимост за решаване на случая, съдът отбелязва, че текстово нарушението е описано като „не упражнен контрол“, и в АУАН и в НП, а така се заяви и от свид. С., съставил акта. Или волята на актосъставителя и наказващия орган всъщност е била да се вмени вина и санкционира виновния за това поведение „не упражнен контрол“. Тогава цифром квалификацията на деянието следва да се посочи като чл.257 ал.1 т. 1 от ЗГ, а не т.3 ЗГ , която е за съвсем друго поведение.
Освен това санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ разпорежда, че има наказание за лице , упражняващо лесовъдска практика, което „ не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. Това е бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма – в случая на чл.180 ал.3 вр. ал.2 от ЗГ и чл.12 Б ал.1 иал.2 от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, според съда, тъй като там е предвидено кой упражнява контрол при провеждане на сечта и какъв точно.
Изложеното до тук, не прави необходимо обсъждането от съда и на обстоятелството, навеждано като довод от защитата на жалбоподателя, свързано с начина на маркиране или не , на подлежащите на сеч дървета в едно сечище / уредено иначе изрично в чл.50 ал.3-5 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите/.
Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова - следва да бъде отменено.